Гуинет Полтроу: В новия ми филм ще има много секс! Ама наистина много!

Идвам от време, в което се събличахме без проблем на екран

Знам от личен опит колко ужасен е Харви Уайнстийн

Бързо стигнах върха и блясъкът се износи

Харесвам си бръчките

Прочутата актриса Гуинет Полтроу се завръща ударно в киното с новия филм „Marty Supreme“, в който участва и най-разпознаваемият нов тийн идол Тимъти Шаламе. Преди 27 години Полтроу спечели „Оскар“ за най-добра актриса в главна роля за играта си във „Влюбеният Шекспир“. Преди време тя постави киното на заден план, за да се занимава с лайфстайл бизнес, но явно отново е решила да изгрее на екрана. Полтроу е сред най-елегантните и изящни американски актриси - тя има аристократично, едновременно студено и сексуално английско излъчване и винаги се е справяла добре в ролите на дами от обществения елит. Гуинет направи впечатляваща кариера в театъра, киното и на сцената като певица. Полтроу е сред най-награждаваните жени в шоубизнеса и играе във филми като “Плът на раздора”, “Хук”, “Седем”, “Големите надежди”, “Влюбеният Шекспир”, “Кланът Тененбаум”, “Железният човек”, “Железният човек 2”, “Отмъстителите”, “Железният човек 3”, и други. Гуинет Полтроу продължава да е в превъзходна кондиция - тя винаги се е справяла добре в ролите на дами от елита, които крият или търсят нещо по-специално и по-опасно. В живота също е авантюристка.

- Гуинет, какво да очаква публиката от завръщането ви в киното с „Marty Supreme“?
- Трябва да кажа, че в този филм ще има много секс. Очаквайте наистина много секс. Ама много! Сега се оказа, че в индустрията вече има специални нови длъжности, наречени „координатори по интимността“, които отговарят за еротичните кадри и наблюдават процеса на тяхното заснемане. Дори не знаех, че има подобно нещо. Казах на една координаторка по интимността: „Момиче, аз идвам от време, в което се събличахме без проблем на екран. Просто сваляш дрехите, лягаш на леглото и камерата работи....“
Нямам нужда някой да ме наблюдава или пази на снимачната площадка. Нямам нужда някой да каже къде да си слагам ръцете или краката. И любезно казах, че координаторите по интимността на снимачната площадка може да отстъпят назад.

- Голяма ли е разликата в начина на правене на филми сега?
- Така се оказва. Истината е, че аз още през 1999-а усетих, че губя посока в актьорската професия. Чувствах се износена. Най-вече блясъкът на ролите се износи. Не помогна и прекомерния публичен интерес към живота ми. Както и това, че съм работила с човек като Харви Уайнстийн, когато още беше могъщ продуцент и се държеше като шеф на всички. И то ужасен. Всичко това ме накара да се питам дали тази професия е изобщо за мен. Дали е моето призвание. Задавах си въпроса коя съм и към какво съм се устремила. Друг фактор е, че много бързо стигнах върха. А после се оказа, че не обичам актьорската игра, колкото съм си мислела. Любовта ми към киното изстина. Поне за известно време.

Но преди години това беше само усещане. То се засили и изкристализира с времето. Трудно е да си актьор и семеен човек с корени. Постоянно пътуваш. А аз обичам домашното огнище. Не искам да съм сама в хотелска стая в Будапеща за шест седмици. Това просто не съм аз.

В един момент осъзнах, че съм прегоряла. Редовните актьорски ангажименти ме изстискваха. Снимах от три до пет филма на година. Стигна се дотам, че дори най-малките неща не ми понасяха - седенето в караваната на снимачната площадка, гримирането за роля, подготовката.

- Лесно ли преминахте в света на лайфстайл индустрията?
- Това бе едно лудешко пътуване в един нов свят. Запознах се с много нови хора, открих нови и далечни хоризонти, опознах и себе си, така както не съм и си представяла, че мога да се опозная. Извървях дълъг път, съзрях и успях да постигна лично духовно израстване. Наистина съм безкрайно доволна от завоя, който предприех в живота си. Да бъда филмова звезда вече със сигурност не е основен приоритет за мен. Шоубизнес светът се изчерпа, износи се в очите ми и сякаш няма какво повече да ми даде. Сега е време аз да дам на хората част от познанието, което съм придобила през последните години. Създадох Goop още през 2008-а година с идеята да бъде един качествен лайфстал бранд на пазара на безбрежна онлайн информация. Насочих се към хубавите неща от живота – храната, пътуването. Обединяваща идея беше да представя и предложа на публиката здравословен подход към качествения живот. В началото изпитвах сериозни колебания и не бях сигурна, че искам да забия своя флаг, образно казано. Беше си страшно. Но с времето нещата се получиха.

- Каква беше реакцията ви?
- Притесняваха ме коментарите на колеги и журналисти. Усещах думите „Какво си мисли, че прави тя” да се забиват като малки иглички по цялото ми тяло. Спомням си, че по това време имаше премиерен филм с мое участие и по повода в „Ню Йорк Таймс” пуснаха огромен материал за мен, в който питаха защо изобщо правя това. А тогава аз просто давах рецепти за мъфини с банан. Някои медии реагираха твърде екстремно на моя преход и моя бизнес. Все още си мисля, че прекалиха, а някои и продължават да прекаляват.

- Кое ви даде сила да продължите?
- За щастие още в началото проектът беше посрещнат с интерес от хората и аз бързо се убедих, че съм на прав път и зная какво правя. Нямах опит, бях си едно аматьорче, пълна новачка, но отзивите на потребителите ме изпълниха с вдъхновение. Днес бизнесът ми е международно призната компания, развива онлайн търговия, прави препоръки за пътуване, хранене, здраве. Имаме магазини и списание. Процесът беше бавен и дълъг, но крайно удовлетворяващ. Моят подход е органичен и насочен към естествената красота и естествените неща. Използвам себе си за пример. Аз мразя пластичната хирургия, ненавиждам изкуствената красота, никога няма да ме видите с ботокс. Аз си харесвам бръчките. Любувам се на собствените си несъвършенства. Прекрасно и полезно е.

- Критикуваха ви за изказвания „от позицията на привилегия“. Вие сте богата и известна,  давате съвети и това явно не се харесва на много хора в социалните мрежи и медии...
- Да, така е. Колкото по-успешно е едно нещо, толкова повече зложелатели се навъждат. Съжалявам, но не мога да се преструвам на човек, който изкарва 25 хиляди долара на година. Просто не мога. И няма да го направя.