Гърция поддържа предпазлива дистанция от предложения европейски механизъм за сигурност за Украйна, като същевременно продължава да участва в политически и военни дискусии на високо ниво, заявиха правителствени служители, цитирани от електронното издание на в. Kathimerini.
Миналата събота премиерът Кириакос Мицотакис се присъедини към видеоразговор с френския президент Еманюел Макрон и премиера на Обединеното кралство Киър Стармър, ключови фигури в така наречената „коалиция на желаещите“ за Украйна.
Макар че потвърди подкрепата на Гърция за Украйна, Атина отказа да участва във всяка нова рамка за сигурност, ръководена от Европа, която би заменила съществуващите гаранции на САЩ.
Въпреки че се въздържа от инициативата, Гърция продължава да следи отблизо развитието, като следва дискусиите както на политическо, така и на военно ниво.
Анализатори в Атина изразяват скептицизъм относно ефективността на един изцяло европейски механизъм за сигурност.
Те твърдят, че военната помощ, предоставена след руската инвазия през февруари 2022 г., макар и значителна, не би била достатъчна, за да възпре подновяването на военните действия, ако евентуално прекратяване на огъня се провали.
Бъдещето на отношенията между Гърция и Русия също остава несигурно. Напрежението се е влошило през последните три години и половина, като се е разпростряло отвъд държавните канали, включително спорове в православни християнски юрисдикции като Александрия и Йерусалим.
Атина следи за промени в европейската отбранителна политика, особено в светлината на смяната на ръководството на Германия и плановете на ЕС за увеличаване на финансирането за отбрана, което може да доведе до по-голямо производство на оръжия за Украйна.
Гръцки представители признават конфликта в Украйна за един от ключовите глобални проблеми, които вероятно ще оформят външната политика на САЩ, наред с потенциалните нови преговори с Китай и Иран.