Два чувала

Колкото повече ще се обезлюдяват изборите, толкова повече ще се превръщат в демонстрация на брутален произвол

Държавата се проваля във всичките си начинания - особено зрелищни издънки наблюдаваме в дотегналите на всички ни избори

Да отмъкнеш два чувала и така да застрашиш с касиране изборите - това е върхът на ефикасността

Както вървят нещата, като нищо една заран може да осъмнем с новината, че Отечеството ни любезно е заложено - при това, неизвестно срещу какво. Това звучи направо страховито, обаче не е сигурно, че ще бъде толкова зле като краен резултат - и без друго и сега не е никак ясно, какво точно се случва с него, а и с всички нас.

Едно поне е очевидно: държавата се проваля във всичките си начинания. Особено зрелищни издънки наблюдаваме в дотегналите на всички ни избори. Вече всичко може да се очаква в тукашната Хавра - и колкото повече ще се обезлюдяват изборите, толкова повече ще се превръщат в демонстрация на брутален произвол. А неговите пълномощници повече няма да си губят времето с дребни фалшификации, подкупи и пр.

Началото е поставено - вече е доказано, че по време на последните избори, през октомври миналата година, направо са отмъкнали два чувала с бюлетини - или над 700 гласа. Аман и от тия чували, сякаш за никъде сме без тях - и изкуствен интелект да крадат, ще го сипват в чували, това между другото.

Сред всичката тази грубиянщина, няма да е чудно, ако се пръкне идеята да се заложи държавата и поне за известно време да се отървем от грижите по нея - очевидно е, че колкото и да се стараят управниците ни, нищо особено не успяват да постигнат. А и някой сякаш нарочно подбира за тази роля такива екземпляри, които дори себе си не могат да проумеят.

Интересно, колко ли ще се изръси онзи, който се навие да ни приеме в залог? Разбира се, тия сметки не са наша работа, а и никой няма да ни пита, освен това те изглеждат донякъде и неприлични. Но пък, от друга страна, идеята си е направо хуманна, особено като се има предвид колко безсрамно се държи държавата с населението си. Затова - заложете я за максималния срок, който отпуснат, вземете, каквото дадат и беж от тукашните свинщини.

Тия чували не ми излизат от главата. И депутатите се бяха заплеснали по тях. Гледах ги по телевизията, те бяха с единия крак вън от Парламента, ако, разбира се, бъдеха касирани изборните резултати - нещо, което трябваше да се случи, ако беше уважен Законът. Но за него най-рядко се сещат тъкмо в Парламента. Така и депутатите, и конституционните съдии предпочетоха да си живеят с още един грях.

Началото е поставено - вече е доказано, че по време на последните избори, през октомври миналата година, направо са отмъкнали два чувала с бюлетини - или над 700 гласа.

Но специално депутатите и с това неудобство ще се справят далеч по-лесно, отколкото с травмата, която им причини мистерията с чувалите. А тя видимо ги кара да страдат: как са ги откраднали, кой се е сетил за това първи, къде са сега и пр. Личи им, че се измъчват - и това не са пластмасовите гърчове, с които обичайно майсторски ни даряват.

Двата чувала за тях са по-важни от всичко останало, което се случва и изговаря в Парламента. Те се усещат изиграни от съперниците си в инфантилното политическо театро, което ни сервират. Укоряват се и трудно прикриват раздразнението си, че те не са се сетили да направят номера с чувалите. Те владеят други хватки, многократно изпробвани през годините; всичко, за което се сетите от играта на надлъгване с политическите съперници, вече е използвано от тях.

Но да отмъкнеш два чувала и така да застрашиш с касиране изборите - това е върхът на ефикасността. Това е и най-нетърпимото посегателство срещу бизнеса с изборните закони; бизнес, който процъфтява с безбройните поправки и допълнения на тези закони, един безсрамен танц - стъпка напред, три назад и така, докато участието в изборите се превърна в мярка за менталното здраве на простолюдието.

За двата чувала незабавно се залепи и нашият Мюнхаузен - беше напълно естествено да инсталират по телевизията тъкмо Кирчо - все пак, ставаше дума за измами, а в тази област той е безспорен познавач. Според него, проклетите чували били сетното доказателство, че машинното гласуване е единственият избор - и дори признатите от самия него „ала-бали“ трябва да бъдат приемани само като една артистична притурка, която съпътства и естетизира работата на магичните изборни сандъци, нищо повече.

Докато не се случи обаче номерът с двата чувала, който, при цялата му примитивност, ни подсети за Голямото Ала-Бала, от което никога няма да се измъкнем. Тъй че, очаквайте кражбата на първите машини.

Това е неизбежно. Голямото Ала-Бала се нуждае от все по-радикални прояви. По някое време ще прибягнат и до кражбата на хора. Може би в началото ще се задоволят с един-двама съдии. Самият Кирчо е в безопасност. Навремето в телевизията получихме партида модерни видеомагнетофони - безспорно бяха умни машини, макар и неугледни външно, а бяха и доста невъзпитани. Щом видеомонтажистът направеше трета грешка при една и съща операция, тутакси се появяваше надписът „Ти си глупак!!!“ Няма спор, беше доста нахално. Кирчо обаче не го грози никаква опасност да бъде признат за глупак - ако не човърка из машините, разбира се.

Тук е моментът да обласкаем нашите политикани, макар и с нещо дребно. Те го заслужават. Може да ги смятате за навлеци, нещо повече - за някаква неописуема паплач, но не можете да отречете простодушното упорство, с което шляпат из мазнята на Голямото Ала-Бала и неуморно търсят нови възможности за оцеляването си. И то в една градация, която е впечатляваща: започнаха с буйството с чувалите - а сетне за дълго ще се настанят в една нашенска версия на Мъск-изацията - постигната чрез неизбежните за изборните машини мистификации.

А докато това се случва, простолюдието ще се раздели и с най-достъпната си фантазия: как някой пречиства Парламента от най-противните екземпляри от политическото Котило.

В чували или без тях.