Девет области в страната с труден достъп до лекари

Най-голям е дефицитът на инфекционисти

Малко са и кожните доктори

Девет области в страната са с затруднен достъп до лекари. Това показват данните от изследването на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: показатели за развитие“, което проследява състоянието на регионалните системи и достъпа до ключови услуги.

Добрич е с най-сериозен недостиг на специалисти, там на един вид специалисти се падат 144 533 души – приблизително колкото е цялото население на областта. Причината е, че там работи само един инфекционист.

Подобен проблем има и в Разград, където има по един инфекционист и един специалист по кожни и венерически болести. Във Видин пък е регистриран само един уролог.

Тези данни показват колко силно наличието дори на един лекар може да влияе върху оценката за достъп до медицинска помощ в по-малките области.

Инфекционистите се оказват най-дефицитните специалисти. В цялата страна работят едва 220 инфекционисти. Те са най-малобройната група лекари специалисти в 22 от общо 28 области и на практика определят стойностите на показателя за достъп до специалисти в повечето региони.

След тях по недостиг се нареждат специалистите по кожни и венерически болести, които са общо 471, и уролозите – 600 души в страната.

Общият брой на лекарите специалисти в България достига 16 937 през 2025 г., което е с 3% повече спрямо 2021 г. Увеличението обаче не обхваща всички специалности.

За същия период броят на инфекционистите е намалял с 11%, а специалистите по вътрешни болести – с 13%. Спад се отчита и при психиатрите – с 4%, както и при невролозите – с 2%.

За разлика от тях, броят на кардиолозите, които са най-многобройната група специалисти, се е увеличил с 8%.

Недостигът на лекари специалисти не е еднакъв навсякъде. При инфекционистите проблемът е национален, тъй като броят им намалява в цялата страна. При уролозите и специалистите по кожни и венерически болести затрудненията са по-силно изразени в отделни области.

Данните показват, че увеличаването на общия брой лекари не е достатъчно, за да гарантира равномерен достъп до медицинска помощ. Особено внимание изискват специалностите с малко специалисти и областите, в които дори един лекар може да се окаже решаващ за осигуряването на услугата.