Демокрация и пандемия

Размисли върху новата статия на Франсис Фукуяма

Извратеното разбиране за демокрацията през 2020 г.

В навечерието на новата 2021 г. авторът на „края на историята“ Франсис Фукуяма реши да изненада научната и аналитична общност с новата си визия за състоянието на демокрацията в света и публикува своите разсъждения на страниците на The Wall Street Journal.

Философът заявява, че „2020 г. ни донесе предимно лоши новини за състоянието на глобалната демокрация“. Според Фукуяма „ние сме изправени пред онова, което експертът по демокрация Лари Даймънд нарича „демократична рецесия“, когато авторитарните режими процъфтяват и върховенството на закона е подкопано - ситуация, за която той се страхува, че може да прерасне в пълноценна депресия от мащаба на 1930-те години. Разбира се, в същото време Фукуяма обичайно сочи на геополитическо ниво към две големи авторитарни сили - Китай и Русия, които „укрепиха силата си и подкрепят агресивно антидемократичните инициативи по целия свят“.

Фукуяма обръща внимание и на основния въпрос от настоящия дневен ред. Едно от най-големите недоразумения на коронавирусната пандемия, пише той, е идеята, че авторитарните правителства непременно се справят по-добре с болестите и инфекциите, отколкото демокрациите. Това е разбираем извод, казва Фукуяма, ако сравним САЩ и Китай като примери за съответните форми на управление: в първия случай са загинали 250 000 души (при население 329 млн. души), а във втория - по-малко от 5 000 души (при население 1,4 млрд. души)...

Фукуяма завършва статията с думите, че „глобалната демокрация ще се сблъска с много повече предизвикателства, тъй като рецесията u ще се проточи след 2021 г. и хората започват да се уморяват от ограниченията, свързани с пандемията. Хората по света са уплашени, несигурни в себе си и нещастни и това не е формулата за политическа и социална стабилност. Но трябва да помним, че предишните кризи понякога водят до положителна промяна, разкривайки провалите на лошите лидери и създавайки социалното търсене на реформите“.

2020 г. все още ни убеждава в обратното - глобалната демокрация е ефективна деструкция, и не е в състояние да защити своя народ при големи сътресения.

(Превод: Павел Павлов)