Доц. Иван Стойнев: Случаят “Павлова - Габриел” не е прецедент у нас и в ЕС

Доц. Юлия Захариева: Няма процедура Карадайъ и Пеевски да заявяват в Брюксел желанията си

Има ли юридически проблем в това, че водачът на евролиста Мария Габриел не иска да е евродепутат, предпочита да довърши мандата си на еврокомисар и на нейно място в Европейския парламент (ЕП) ще влезе Лиляна Павлова, която е седмата в листата на ГЕРБ? Въпросът предизвиква обществен интерес, още повече, че Габриел е вторият водач на листа, който решава да не отиде в ЕП на работа. Първи това направи първият в листата на ДПС Мустафа Карадайъ, а след него и вторият - Делян Пеевски. Разговаряхме за правните аспекти на техните действия с доц. Иван Стойнев и доц. Юлия Захариева - водещи специалисти по право на ЕС, преподаватели в Софийския университет. И двамата смятат, че съгласно правото на Европейския съюз въпросните политически рокади са допустими и нормални.

Доц. Иван Стойнев:

Случаят “Павлова- Габриел” не е прецедент у нас и в ЕС

- Доц. Стойнев, има ли нещо неправомерно в това, че водачите на листите на ГЕРБ и ДПС - Мария Габриел, Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски отстъпват местата си на следващите кандидат-евродепутати?

- Тук става дума за два отделни случая - този с г-жа Мария Габриел и този с г-дата Карадайъ и Пеевски. И в двата случая, понеже няма единна система, която да урежда изборите за членове на ЕП, субсидиарно се прилагат правилата на националната държава. Но има правно разграничение между слечая с г-жа Габриел и този с г-н Пеевски и г-н Карадайъ, защото те са различни от гледна точка на фактологията. Г-н Карадайъ и г-н Пеевски действат навреме, преди ЦИК да обяви кои са избраните евродепутати. За да възникне мандатът на евродепутата, е необходимо решение на съответния национален орган, с което да бъде установен изборният резултат на съответните политически партии, на базата на него да бъде осъществено разпределението на мандатите и да бъде определен поименният им състав. Това се случва с решението, което ЦИК взима. В случая и г-н Карадайъ, и г-н Пеевски, в периода между приключването на изборния ден, но преди постановяването на решението на ЦИК, са подали заявления да бъдат заличени от листите - това е нещо, което те в качеството си на кандидати могат да направят свободно. Така кандидатът, който се намира първи след тях в листата, заема водаческото място в нея. Въз основа на така сформираната нова листа, ЦИК определя кои са избраните кандидати. Друг е случаят с г-жа Габриел.

- Изяснете от правна гледна точка и него.

- Г-жа Габиел беше избрана за член на ЕП и от този момент се оказа, че съвместява две длъжности - член на ЕП и член на Еврокомисията (ЕК). С оглед на невъзможността членовете на ЕК да изпълняват и друг национален или европейски мандат, започва да тече срок, в който тя трябва да предприеме необходимите действия, за да преустанови ситуацията си на несъвместимост. Това тя ще направи пред новосформирания ЕП. В момента, в който заяви своето желание, нашата ЦИК ще бъде известена по надлежен ред и ще трябва да постанови решение за попълване на мандата със следващия от листата на нейната партия, а това е г-жа Павлова. Тази ситуация не е нова за България. Имахме същата с г-жа Меглена Кунева, която предпочете да остане до края на мандата на комисията „Барозу“ комисар по защита на потребителите. И тогава нейното място като член на ЕП зае г-жа Антония Първанова. Ситуацията е проиграна. Затова на мен хипотезите, че е неправомерна, ми се сториха фейк.

- Има жалби във Върховния административен съд (ВАС) срещу решенията на СИК да уважи заявленията на Карадайъ и Пееевски и да ги заличи от кандидатската листа, така че на техните места следващите от листата да бъдат обявени за избрани евродепутати. Образувани са дела.

- Ние в България, с извинение, не се славим с богата правна култура и можем да жалим абсолютно всичко по всички поводи. По всяка жалба се образува дело, после се преценява дали е допустима, или не. Ще изчакаме съдът да се произнесе. Но от гледна точка на правото на ЕС няма проблем. Въпросът е дали са спазени изискванията на българския избирателен кодекс, но по това ще се произнесат колегите конституционалисти.

- Твърди се, че според акта за избиране на членове на ЕП и измененията му Лиляна Павлова не може да е такъв, понеже е член на националния парламент. Така ли е?

- Тя не може да бъде едновременно член на националния парламент и член на европейския парламент, да. Имаше такава съвместимост до 1992 г., но вече е забранена. В момента обаче, в който ЦИК пристъпи към определяне на избран нов член на ЕП на мястото на г-жа Габриел, г-жа Павлова, която в момента е член на българския парламент, ще трябва да избере в кое от двете качества ще бъде. Това не означава, че тя е предварително ограничена във възможността да бъде член на ЕП. Все още обаче оняма официално освобождаване на място от страна на г-жа Габриел - тя трябва да предприеме всички правни стъпки в ЕП и едва след това ЦИК да определи г-жа Павлова, която пък има срок, в който да избере дали ще бъде член на ЕП или на НС. Случаят с тях не е прецедент. Има примери в други държави, в които политици - действащи министър-председатели включително, са били водачи на листи и са се отказали от местата си. Например, в първите избори за ЕП министър-председателят на Франция Жак Ширак води листата на десницата, тя ги печели и той отстъпва мястото си на Симон Вейл, която встъпва в правомощията си и даже бива избрана за първи председател на ЕП.

Доц. Юлия Захариева:

Няма процедура Карадайъ и Пеевски да заявяват в Брюксел желанията си

- Доц. Захариева, лидерите на ДПС Карадайъ и Пеевски станаха обект на критики, когато поискаха да не бъдат обявявани за евродепутати преди решението на ЦИК. Твърди се, че те не могат тда се откажат от евродепутатството така, в България, а трябва да идат в Брюксел, както Мария Габриел ще го направи.

- Няма защо Карадайъ и Пеевски да ходят в Брюксел. Те са в правото си преди решението на ЦИК, че са избрани, да се откажат. При тази ситуация няма никаква такава процедура - да ходят в Брюксел и да заявят пред ЕП желанието си. Защото са го направили тук преди да са избрани. Няма единна избирателна система на Европейския съюз. Всичко става по националната избирателно система. А истината е, че няма и такива процесуални правила - да се откажат пред ЕП преди ЦИК да се е произнесла, че изборите са минали и те са избрани.

- А при Мария Габриел каква е ситуацията? Не е ли рискова от гледна точка на европейското право?

- Габриел, ако не беше заявила предварително желанието си да стане еврокомисар, а не евродепутат, щеше да възникне ситуация на несъвместимост и тя щеше да изгуби мястото си в Еврокомисията. Тогава Брюксел щеше да се занимава с тези въпроси.

- А истина ли е, че според акта за избиране на членове на ЕП и измененията му, Лиляна Павлова не може да е член на европейския, понеже е член на българския парламент.

- Има несъвместимонст, да. Някога можеше да бъде член и на двата. Даже до 1979 г. двете качества съвпадаха. Преди решенията от 1976 г. ЕП да се формира посредством преки избори, в него идваха хора от националните парламенти. Известно време след това всяка държава имаше право да реши, а сега действа правилото, че не можеш да бъдеш едновременно национален и европейски депутат. Но мандатът на Попова се пракратява в националния парламент и тя отива в европейския. Няма пречка това да стане.

- Изобщо, няма правна пречка пред рокадите след евроизборите, правилно ли ви разбрах?

- Правилно. Разбира се, аз съм убедена, че тези рокади, както ги наричате, не са внезапно хрумване на тези, които се отказват да станат евродепутати. Това е линия на поведение - листата да изглежда привлекателна с лидерите на партиите по първите места, а след това да влязат в ЕП хора, които са по-назад. Но това си е нашенска работа, никой в Брюксел няма да се занимава с това. Не съм си направила труда да проверя доколко и в останалите държави в ЕС има такава практика. Тя сочи отношение към избирателя.