Д-р Йордан Господинов, изп.-директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти: Петролната криза постави на ръба рибарския сектор

България дебютира на най-голямото рибно изложение в Европа

Цацата и хамсията са най-евтиният белтък, кило храни цяло семейство

От 21 до 23 април България за първи път се представя на най-голямото рибно изложение в Европа - Sea Food Expo Barcelona. Инициативата и организацията е на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ фиш“. Какви продукти представят родните производители в Барселона, как се справя рибарският сектор с главоломно растящите цени на горивата, защо потреблението на риба и аквакултури у нас намалява, чисто ли е морето и кои негови обитатели са застрашени, разговаряме с изпълнителния директор на „БГ фиш“ и председател на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов.

- Войната в Близкия изток доведе до скок в цените на горивата. Те хвърчат без ясен хоризонт докога. Как се отразява това на промишления риболов, д-р Господинов?
- Ценовият шок се отразява на всички риболовци, тъй като работата е свързана с транспорт. Безспорно най-голям е ударът за корабите, които харчат много дизелово гориво, защото са морално остарели. В същото време рибата е бърза, гоним я с пелагични и бийм тралове, не я заграждаме като в Турция. Всичко това оскъпява дейността. Средно мощен кораб с дължина от 15 до 25 метра, например, дневно има нужда от 300 литра гориво и ако не се върне с около един тон улов, е на загуба, а често се случва количествата да са доста по-малки. Петролната криза постави на ръба целия рибарски сектор. Стигна се дотам, че вече в морето влиза един кораб и ако открие пасажи, сигнализира на другите. В същото време повечето улавяни видове не са с висока пазарна стойност - цаца, хамсия, барбун, меджид. Потреблението намалява, а съхранението на рибата изисква енергия за охлаждане от минус 18 до минус 21 градуса. Всеки кораб има по 3-4 души екипаж и ако няма слука, сметката съвсем не излиза. Същото важи и за аквафермите. Там процесът по хранене и отглеждане не прекъсва, независимо дали има пласмент. Изправени сме пред изключително трудна ситуация.

- Може ли тя да доведе до фалити?
- Има такава опасност. Хората предпочитат да спрат да работят, отколкото да затварят пари в скъпо гориво без гаранции за възращаемост. На ръба са и фермите за отглеждане на пъстърви, есетри. Фуражите, които ползват, са предимно вносни, нужни са още витамини, минерали, озон, цените им растат. И транспортните услуги вече са поскъпнали с 30-40%. А трябва да се плащат заплати и осигуровки. Считаме, че е време Министерството на земеделието и храните да погледне с лице към нас, защото засега по-скоро усещаме обратното.

- Помощ от държавата ли иска браншът?
- Не, въпреки че бюджетът подпомага други сектори като земеделието. В същото време в нашия сектор преобладават микро- и малки предприятия, които трудно ще оцелеят без подкрепа, защото дори и утре да бъде отворен Ормузкият проток, успокоението в цените на горивата ще се усети много по-късно. Затова настояхме да бъде активиран механизъм за компенсации от страна на Европейската комисия, както се случи, когато избухна войната в Украйна. Добрата новина е, че ЕК реагира бързо и преди дни активира кризисния механизъм на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (EMFAF), което позволява на държавите членки да предоставят финансова компенсация на рибари, производители на аквакултури, преработватели и търговци, чиито средства за препитание са нарушени вследствие на конфликта в Близкия изток. Мярката ще важи до края на 2026 г. Записано е, че държавите членки могат сами да решат дали да предоставят тази подкрепа и носят отговорност за нейното администриране и изплащане директно на операторите, така че на ход е МЗХ.

- Ако кризата се проточи, с колко ще поскъпне черноморската риба?
- Ще поскъпне обосновано с размера на инфлацията. Всички разходи, които един собственик на кораб прави, ги слага върху цената на рибата. Същото прави и преработвателят. Не може в магазините всички стоки да са по-скъпи, само цените на рибата да не мърдат. За щастие, отдавна сме на международния пазар и браншът се крепи на износа в Европа, Азия и Америка.

- Наблюдават ли се промени в обемите на експорта и какво изнасяме?
- Отчитаме спад в продажбите на черен хайвер за богатите арабски държави в Персийския залив. В Европа също има търсене, но не е така голямо, но изнасяме и за Америка. През есента експорт има на рапани за Япония, Южна Корея и САЩ. Цаца продаваме в половин Европа, а калкан и барбун - в Турция. Бели и черни миди също се търсят, основно в Италия и Испания. Две трети от отгледаните у нас шарани се изнасят, добър пласмент навън има за хамсията и пъстървата. Това ни спасява донякъде, но българският пазар се задъхва. Стресът от петролната криза вече кара хората да режат от всяко перо, дори и от храната.

- Какъв спад в търсенето се отчита на вътрешния пазар?
- Има фирми, които от месец не са продали нищо от кораби и фабрики. По груби сметки търговията на едро с риба и аквакултури е намаляла между 10 и 35%. Хората се стресираха още покрай ръста на цените преди въвеждането на еврото и се ограничиха в пазаруването. Отделно у нас битува неправилното схващане, че рибата е луксозна храна. Това важи за калкана, но цацата и хамсията са най-евтиният белтък. Едно кило цаца за 3 евро може да нахрани цяло семейство, а тя е натурален, екологично чист продукт. По-здравословно е да сложим на трапезата си вкусна черноморска риба или две пъстърви, отколкото други продукти. Проблемът е, че нашият сектор е разпокъсан, а има нужда от обща реклама.

- През миналата година Консултативният съвет за Черно море, на който сте председател, започна работа по дигитализацията на риболова, за да е ясно кой, къде, колко и какво лови и да се игнорира сивият сектор. Докъде стигна този процес?
- Големите кораби докладват всичко електронно. Няма хартиени дневници, бланки, тефтери. Когато се преустанови риболовът, капитанът отчита електронно колко вида и какви количества е уловил. Електронно се следят и самите корабите - седем институции се занимават с това. Процесът на дигитализация обаче трябва да обхване и малките лодки, защото от регистрирани у нас 1714 риболовни съдове само около 100 са кораби над 15 метра. Малките лодки са много, отчитат се с хартиени дневници и според тях голяма част от улова е само за собствена консумация, а на практика не е така. Електронното докладване е начин да се избегне нелоялната конкуренция. Контролът също така не бива да приключва със стоварването на стоката на брега. В момента там идват прекупвачи с разрешения за превоз на храни, но без такива за търговия. Никой не ги контролира, а те снабдяват много ресторанти и магазини по крайбрежието с недекларирана риба. Проблем е, че нямаме истински рибни борси за първа продажба - с вход, изход и помещение за ветеринарен лекар. Има ги в Испания, Гърция, Италия. Там кораби и лодки не могат да акостират по плажове и буни и да разтоварват риба. Уловът им влиза в борсата след окачествяване, етикетиране и ветеринарен контрол. Така е ясно кой и какво предлага и кой купува. У нас малките пристанища не са пригодени за нуждите на риболовния сектор. Не сме и равнопоставени. В „БГ фиш“, например, членуват 61 кораба, които реализират над 63% от улова. Имаме модерни преработвателни предприятия, обект сме на непрекъснати проверки, плащаме данъци. Половината от регистрираните лодки работят активно, но не издават фактури за продадената риба. Собствениците им членуват в местни сдружения и си решават въпросите с кмета и местния депутат. За съжаление, все още в България по-важен е електоратът, отколкото редът.

- „БГ Фиш“ настоява за въвеждане на постоянна забрана за улова на бели миди в размножителния им период от 1 май до 31 юли. Имате ли отговор от Министерството на земеделието и храните и защо искате тази мярка?
- На 14 април МЗХ публикува проект на заповед за забрана, която подлежи на обществено обсъждане в рамките на месец. Изненадан съм, защото се предлага ветото да важи от 11 май до 1 юли, а като мотив за съкратения период се посочва социално-икономическото въздействие върху сектора. Ние не сме еколози, а заинтересовани производители - две от трите предприятия, които преработват бяла мида, членуват в нашата асоциация. От няколко години бием тревога, че ресурсът свършва. Потвърждават го и поредица от научни становища. Белите миди у нас се разработват от 12-13 г. и имат пазар в Испания и Италия. Запасите им пред българския бряг обаче не са големи. В пикови предишни години се ловяха до 800 тона, сега количествата паднаха до 150 тона, защото популацията намалява. Членовете на нашата и още една асоциация не ловят в размножителния им период, но други го правят целогодишно. Мидите се развиват до полова зрялост за 1 г. и ако в претоварени зони уловът им се прекрати временно, те ще се възстановят. Но нито еколозите, нито управниците реагират, въпреки че Институтът по океанология при БАН препоръчва забраната да е 6 месеца, а Биологическият факултет на Софийския университет - от 6 до 9 месеца. За тези 45 дни, в които МЗХ планира да наложи забрана, мидата си хвърля хайвера, но веднага след това тя не е подходяща за улов. Този проект на заповед е несериозен. Надявам се скоро институциите да разберат, че трябва да има истинска превенция в добива на миди.

- Има ли други застрашени видове в Черно море, за които се налага контрол на улова?
- Тотална забрана за улов има за есетровите риби. Вероятно за акулата може да се въведе изискване за максимален улов, въпреки че в Румъния тя няма пазар, а и нашите риболовци не хващат големи количества. Благодарение на контрола популацията на калкан вече е стабилна. По данни на учените от Института по океанология и румънските им колеги в акваторията на двете страни има 6600 тона. Наблюдаван вид е цацата, която е с най-голям икономически ефект. Максимално допустимият й улов е малко над 8000 тона, но реално усвояваме по-малко. Други наблюдавани видове са хамсията, меджидът и барбунът, за тях също няма притеснителни данни.

- Защо рапаните по нашето крайбрежие стават все по-дребни?
- Доскоро рапанът се считаше за инвазивен вид, защото няма естествен враг освен човека, храни се с месо от миди, мекотели и личинки и е напаст за морето. През 2023 г. обаче официално видът бе изваден от този списък. Факт е, че има свръхпопулация на дребните рапани. Някои казват, че е заради прекомерния улов, но по-вероятната причина е, че хищният охлюв вече почти няма с какво да се храни. Всички сме виждали по плажовете множество цели, но празни мидени черупки. Това значи, че вътре в морето рапаните са пирували. Мидените полета обаче не са безкрайни. Рапанът е икономически ценен вид, който е наблюдаван, без наложени ограничения. България разработи бизнеса с преработката и износа му, но цената на дребните екземпляри е ниска. Вариант е да се преработват в брашно за фураж на аквафермите. За нас рапанът е суровина, но за правилната му бъдеща експлоатация решение трябва да дадат учените.

- Свидетели сме на климатични промени, продължава и войната в Украйна. Чисто ли е Черно море и стабилно ли е биоразнообразието в него?
- Непрекъснато говоря с морски вълци, които прекарват живота си във водата. Притеснително е не толкова намирането на части от дронове по крайбрежието, колкото изхвърлянето на отпадъци от търговските кораби. Общото ни мнение обаче е, че морето е доста по-чисто, отколкото преди години. Това се дължи както на изграждането на пречиствателни станции, така и на рухването на голямата социалистическа химическа индустрия, която изливаше тонове отрови в реките и оттам в морето. Сега опасност е свръхнаторяването на почвите, което води до еутрофикация. Бурният растеж на планктона изчерпва кислорода във водата и крие риск за дребните дънни видове, като попчетата. Те измират, но за щастие, това са моментни взривове.

- С какъв улов се връщат риболовните кораби в момента?
- Времето не е добро, морето често е бурно. Но в него има хамсия, цаца, очакваме и барбун. Уловът на калкан бе добър, преди да влезе в сила сезонната забрана. Хваща се и карагьоз, но с мрежи по крайбрежието. Черно море е бедно откъм видове, затова чакаме есента, когато идват пасажите от преходни риби.

- „БГ Фиш“ се представя на най-голямото рибно изложение в Европа - SeaFood Expo в Барселона. Какви продукти има на българския щанд?
- България дебютира на това престижно изложение, на което се предлагат риби, миди, аквакултури, оборудване за акваферми. На едно място се събират доставчици, купувачи и браншовици от над 152 страни. Участието ни трябваше да се случи отдавна, правим го от сърце за сектора, без пряка държавна помощ. Нееднократно сме искали да има национален щанд, но предходни министри неглижираха тази идея, въпреки че дори страни без море като Унгария и Чехия имат национални щандове. И тази година МЗХ отговори, че няма възможност да организира такъв и ни предложи да подготвим проект по рибарската програма. Внесохме го, той е за 115 000 евро, с които частично ще покрием разходите. От министерството го харесаха и ни увериха, че е одобрен. В Зала 1 на изложението представяме палитра от продукти - от черен хайвер и миди до рапани и риби. Директно участват шест фирми, но сме подготвили каталог с продукцията на 45 български производители. Това е шанс те да сключват директни договори с партньори. Водещо на щанда е името на България.

Нашият гост

Д-р Йордан Господинов е изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ Фиш“, която има представителни функции във всички подсектори на рибарството. В нея членуват риболовци, фабрики за преработка, акваферми. Асоциацията е член на АИКБ, на Българската морска камара и на Изпълнителния комитет на Консултативния съвет за Черно море, който обединява организации, чиито дейности обхващат всички основни области на рибарството в България и Румъния. От 2018 г. д-р Господинов е председател на Консултативния съвет за Черно море. По професия е ветеринарен лекар. Бил е регионален директор на ИАРА и експерт в Националната ветеринарно-медицинска служба.