Думите имат силата да убиват

Проклятията са вид енергийна атака, убедени са експерти

Речта може да задейства злокобни събития

Обичаят да се проклинат врагове, пожелавайки всякакви нещастия на  цялото им семейство, се ражда още в древни времена. Историята е пълна с легенди и разкази за причиняващи нещастие накити, огледала, кинжали, антични мебели… Става дума за енергийна атака, която може да порази всеки човек, който по стечение на обстоятелствата случайно се окаже на неподходящото място в неподходящия момент. Често изричаме „тъмни“ думи, без да знаем истинското им значение и дори не подозираме последствията. Но речта и думите могат да задействат определени събития и да бъдат разрушителни. И днес има много подобни истории.

Срок на годност

Съвсем наскоро общинският съвет на северноанглийския град Карлайл обсъжда въпроса дали да разруши намиращия се в него „Камък на проклятието“. Местните жители вярват, че камъкът носи злини на града им. Карлайл наскоро страда от епидемия от шап, жителите му масово загиват при наводнения и губят работата си, дори местният футболен отбор се разпада. Всички тези нещастия започват скоро след като общинският съвет решава в чест на новото хилядолетие да постави в града камък с древно проклятие, отправено към злодеите.

Староанглийското проклятие с дължина 1069 думи е изсечено в гранитен монолит, който тежи 14 тона. То е прочетено за първи път от архиепископа на Глазгоу през 1525 г. По това време границата между Англия и Шотландия, разположена в района на Карлайл, е зона раздирана от размирици. Тогавашният папа, който посещава областта, я нарича „най-беззаконното място на земята“. Когато си тръгва, архиепископът проклина всички местни разбойници, които търгуват с кражби на добитък, извършват насилие и грабежи.

Сега е направено официално предложение от съветниците на Карлайл за премахване на камъка. Това обаче може да струва приблизително 7,5 хиляди лири стерлинги и някои членове на съвета не виждат необходимост да премахнат Камъка на проклятието, вярвайки, че злополучният град има други финансови приоритети. Така че древният паметник стои недокоснат.

Огледален свят

През 2006 г. френски търговци на антики отправят необичайно искане към пресата: да предупредят собствениците на антикварни магазини и антикварните ентусиасти да не купуват антично огледало в махагонова рамка с надпис „Луи Арпо, 1743 г.“. И след като научат нещо за това, незабавно да информират Парижката асоциация на търговците на антики, защото това древно нещо представлява опасност за живота.

Огледалото в луксозна резбована рамка причинява смъртта на 38 души за 267 години, откакто е направено. Парапсихолозите твърдят, че лъчите, отразени от огледалото, причиняват кръвоизлив в мозъка. Повечето от тези хора умират от инсулт. Но никой не знае истинската тайна на огледалото убиец. Експертите по антики са сигурни в едно: то може да убие още хора.
Френските вестници описват подробно историята на това огледало. И никога не биха си спомнили за него, докато професор по криминология не иска разрешение да му направи няколко снимки, за да ги покаже в лекциите си. Тогава се оказа, че в полицейския склад, където се съхранява като доказателство от 1910 г., огледало няма. Кражбата е извършена през 2006 г. и оттогава никой не знае нищо за огледалото убиец. Красивият антикварен предмет отдавна сменя собствениците си, вземайки душите им и ако все още съществува, вероятно чака следващата си жертва.

Автомобил убиец

Убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му в Сараево по време на пътуване с автомобил Мерцедес се смята за искрата, подпалила Първата световна война. И тогава започва невероятна история на унищожение, свързана със самата кола, която е прокълната.

Веднага след избухването на войната в Европа, Мерцедесът преминава в ръцете на известния австрийски кавалерийски офицер генерал Патевек. Докато колата се ползва като щабен автомобил, той си печели репутацията на черен пратеник, а собственикът му е преследван от военни провали. След катастрофалното поражение при Вапиево, Патевек се пенсионира и се завръща в родината си, където скоро полудява. После колата става собственост на младши офицер от същия полк, за когото тази придобивка се оказва също нещастна.

В началото на 1915 г. капитанът се блъска в бронята на камион и загива заедно с шофьора и двама войници. След подписването на мирния договор, Мерцедесът прекратява военната си служба и попада в цивилни ръце. Първият му следвоенен собственик е комендантът на Югославия. Въпреки че колата се използва изключително рядко, тя все пак участва в няколко инцидента, най-сериозният от които се случва през есента на 1919 г., когато колата се преобръща на завой, убивайки шофьора и лишавайки самия комендант от ръка.

През 1923 г. властите продават автомобила на търг и той става собственост на успешен лекар. След две години безгрижно използване на колата, той среща смъртта зад волана, като се преобръща. Загиват и двама селяни, стоящи отстрани на пътя. Но кървавата история не приключва. От последните четирима цивилни собственици на автомобила само един не загива в резултат на фатален инцидент на пътя. Този мъж, който се оказва единственото изключение, богат бижутер, посяга на живота си.

Не само собствениците са жертви: сръбски фермер е прегазен, а собственикът на гараж загива, когато проверява зловещата кола след направен от него ремонт. Последният собственик Тибор Хиршфид загива при челен сблъсък с автобус, докато се връща от сватба, заедно с четиримата си пътници. Следователно броят на жертвите на произшествия, свързани с въпросния Mercedes-Benz, се оказва просто ужасен: 22-ма души! За щастие колата вече е сигурно заключена в музей във Виена.