Труд
Автор:
Славяна Манолова
Махнете дебелите килими
В основата на бронхиалната астма стои хронично неинфекциозно възпаление на дихателните пътища - бронхите. Нейните симптоми са различни по време и тежест - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, влошаваща се нощем, свирене в гърдите. Те могат да изчезнат спонтанно или в отговор на медикаментозно лечение и понякога отсъстват седмици или месеци. От друга страна, пациентите могат да получат епизодични обостряния, които да бъдат животозастрашаващи, обяснява д-р Лиляна Чунева, пулмолог, специалист вътрешни болести в Медицински комплекс „Доверие“.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детска възраст. То се отнася към болестите с наследствена предразположеност и по правило се развива при деца, в чието семейство има болни от алергични заболявания. Въпреки че децата страдат най-често, няма пределна възраст за начало на бронхиалната астма. Тя може да се прояви дори след 70 години.
Когато симптомите са по-леки или пациентът не търси помощ и не се лекува, може да се стигне до животозастрашаващ пристъп, а в дългосрочен план постепенно в бронхите настъпват необратими структурни промени, което води до тяхното трайно стеснение, водещо до дихателна недостатъчност.
Астматичният пристъп представлява внезапно настъпило затруднено дишане. Може да се случи по всяко време на денонощието, но е по-често в малките часове на нощта. При някои пациенти може да има предвестници като кихане, сърбеж в носа, кашлица, главоболие. Появяват се тежест в гърдите, мъчителна и суха, дразнеща кашлица, чува се свиркане или хриптене в гърдите. Дишането се забавя, а пулсът се ускорява. При тежките пристъпи може да се стигне до напредваща умора, изтощение и дори кома, предупреждава д-р Чунева.
Лечението на астмата е комплексно – със и без лекарства, като основното е с т.нар. инхалаторни медикаменти, а при определени показания и с приемащи се през устата или инжекционни лекарства.
Веднъж открита, астмата трябва да се контролира, за да се предотврати прогресирането й. Това включва ограничаване на контакта с алергени в бита, намаляване влажността на помещенията, махане на дебели килими, тапицирани мебели, плюшени играчки, пране на спално бельо на над 55 градуса, провеждане на алергенна имунотерапия.
