Д-р Николай Поройлиев: От пейсмейкъра може да има и вредни последствия

Устройството трябва да се регулира постоянно

При смяна на батерията или инфекция да се преценява дали има нужда от кардиостимулация

Разработка на д-р Николай Поройлиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, е приета за публикуване в едно от най-авторитетните списания в областта на кардиологията в Европа - European Heart Journal. Лекарят представя собствено проучване за потенциалния вреден ефект от пейсмейкърите върху работата на дясната камера на сърцето. Участие са взели 55 пациенти, които се лекуват в Специализирания център за електрокардиостимулация в болница ИСУЛ. Годишно там се имплантират около 150 устройства. Д-р Поройлиев има над 10 години опит в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията. 

Поставянето на пейсмейкър е единственото ефективно лечение при пациенти с брадикардия (забавен пулс) и проводни нарушения. Ако сърцето бие бавно, това причинява замаяност, слабост, недостиг на въздух, които са предпоставка за загуба на съзнание и травматизъм. Пейсмейкърът следи внимателно работата на сърцето и подава електроимпулси, когато е необходимо. Известно е обаче, че освен полезен, животоспасяващ ефект, кардиостимулацията може да има и някои вредни последствия за сърцето. Това е доказано по отношение работата на лявата сърдечна камера, но е малко изследвано, когато става въпрос за дясната. В разработката си българският кардиолог доказва, че макар и не толкова драматични и клинично проявени, проблемите, които настъпват в следствие на неправилната стимулация в дясната кухина на сърцето, също са налице и остават невидими за дълго време.

„При лявата камера отдавна е известно, че хроничната стимулация влошава функцията на сърцето, като има голямо значение дали импулсът е дошъл от пейсмейкъра, или е физиологичен. Това почти не е изследвано досега за дясната камера. В нашето проучване сме потвърдили ефекта върху лявата камера и го съпоставяме с ефекта върху дясната, където много по-рано се наблюдава влошаване на функцията, което обаче не е клинично изявено, т.е. остава скрито за дълго време“, обяснява д-р Поройлиев. 

Изводът, който правят медиците е, че не бива да се чака изява на симптоми от страна на лявата камера на сърцето, а много преди това да се правят опити за прецизиране работата на пейсмейкъра. 

„Сърцето е много особен орган – всяка намеса решава един проблем, но причинява друг. Ето защо процедурата не завършва с имплантирането на пейсмейкър, а по-скоро започва с него“, обяснява д-р Поройлиев. Според него е необходима много фина настройка на апарата, която трябва да се оптимизира постоянно. Даже при смяна на батерията или при инфекция винаги трябва да се прави повторна преценка дали има нужда от това устройство.

„Съществуват състояния, които имат нужда от постоянна стимулация, но има и други, при които това не е необходимо. Виждали сме пациенти със стимулация от 1%. При тях, ако се наложи подмяна на устройството, със сигурност следва да се замислим дали изобщо си заслужава, тъй като самата имплантация създава рискове, не е козметична процедура“, убеден е кардиологът.