Труд
Автор:
Владислав Апостолов
На 61 години бащата на 10 деца и стотици хумористични реплики Еди Мърфи отново играе образа, превърнал го в световна филмова звезда през 80-те - “Ченгето от Бевърли Хилс” Аксел Фоули. Преди дни изтекоха първи фотоси от снимачната полщадка. Мистър Мърфи изглежда във форма и отново е с онова култово яке от първия филм.
Миналата година Еди направи продължение на друга своя смешна осемдесетарска класика- “Пристигане в Америка”. Втората част излезе по време на пандемия, подкрепена и приютена от стрийминг крилото на корпоративния колос “Амазон”. С филма Мърфи искаше да предложи на публиката временно бягство от тягостната политическа коректност, заразила почти смъртоносно цялата развлекателна индустрия.
Мърфи се разграничи от пропагандата, която се излива в Холивуд и каза, че “Пристигане в Америка 2” ще бъде филм за приятелството, семейството и как да постъпваш правилно, а няма да се занимава с актуалните каузи и протестни движения. Той няма как открито да се противопостави на могъщата машина, но намира начини завоалирано да демонстрира, че не иска да има нищо общо с този кошмар. И все пак корпоративните проекти са си корпоративни проекти и на плаката нямаше нито един бял човек.
Все пак големият Еди Мърфи е продукт на едно много по-свободно и творчески ценно време в Америка. Преди 40 години той стана световно име именно с умението си да се шегува с теми табу и да предизвиква разнопосочни реакции. Широко усмихнатият Мърфи нямаше проблем да “наранява чувствата” на защитени малцинства, включително и своето. Като чернокож комик той се е шегувал с афроамериканци, бели, жени, мъже, гейове, лесбийки, животни... Каквото се сетите. Убийствени смешки, поднесени с усмивка.
Пробива много млад в края на 70-те и началото на 80-те години като “стенд-ъп” комик. Вдъхновен е от легендата на жанра по това време - Ричард Прайър, който също е провокативен чернокож комик с остър език, бърз ум и влечение към нецензурните словесни бисери.
Първите големи изяви на Мърфи са изключителен успех. Той излиза в претъпканите зали, сам, с един микрофон, облечен с екстравагантни, плътно прилепнали кожени дрехи и опънал на лицето си вече легендарната “пълнозъбна” широка усмивка. Брутални, богати, майсторски замислени, построени и разказани истории и шеги с всичко и всеки - от Майкъл Джексън и Стиви Уондър - до Брук Шийлдс, яденето на сладолед и ходенето до тоалетна. Хуморът на Мърфи кара публиката да крещи и плаче от смях. Живите му изпълнения предизвикват фенски истерии и опашки за билети.
Днес много от ранните комедийни спектакли на Мърфи са невъзможни заради политически некоректните шеги с етнически и сексуални малцинства. Наскоро тираничните активисти за “социална справедливост” дори го бяха принудили да се извини за някои от старите смешки в богатия си репертоар.
Единствено може да се надяваме, че ще останат материални носители на неговите ранни изяви, защото ако всичко бъде окончателно дигитализирано и присвоено от стрийминг платформите, подкрепени от глобалните корпорации, нищо чудно по-острите шеги да бъдат изтрити завинаги, или променени, за да паснат на днешната радикална прогресистка линия.
Вече има стотици примери на книги, филми, сериали и мнения на хора, които в последните няколко години станаха жертви на информационните хегемони и тяхната открита война срещу свободното изразяване.
Младият Мърфи със сигурност би измислил подобаващо жарки гаври с днешната култура на цензура. В онези по-добри и свободни времена за Западния свят, той процъфтяваше.
Още преди да навърши 22 години е смятан за един от най-талантливите и успешни комици в света. Холивудското продължение на сценичните триумфи е неизбежно. През 80-те той участва в някои от най-големите и гледани филми за цялото десетилетие и влиза в историята като най-успешния чернокож и високоплатен актьор за времето си.
Еди Мърфи завинаги ще остане в златната книга на американското комерсиално кино с поредицата “Ченгето от Бевърли Хилс”, “48 часа”, “Харлемски нощи”, “Смахнатият професор”, “Вампир в Бруклин”, “Доктор Дулитъл”, “Смяна на местата”, “Златното дете” и, разбира се, “Пристигане в Америка”, чието продължение излезе тези дни в стрийминг платформа по време на пандемия.
Променихме Холивуд с “48 часа”
Еди беше само на 20 години, когато снимахме “48 часа” през 80-те. Този филм промени Холивуд и революционизира представите за екшън комедия и полицейски истории. На 20 Еди беше завършена звезда с изключителна харизма. Беше удоволствие да се работи с него. От този филм започна великата му, историческа кариера.
Винаги ме е разсмивал, неповторим импровизатор е. Мозъкът му щрака много.
Ник Нолти, актьор
Еди е национално съкровище
Еди е национално съкровище. Той проправи пътя за нас. Преди години имаше една формула в Холивуд. Ако искаш са си най-великата звезда на планетата трябва да си комбинация от Том Ханкс, Арнолд Шварценегер и Еди Мърфи.
Винаги съм се прекланял пред таланта на Еди. Той разполага с неограничена енергия и не старее, а само се подобрява. Изключителен човек.
Уил Смит, актьор и продуцент
Един от най-великите комици
Светът на стенд-ъп комедията нямаше да бъде същия без гигантския принос на Еди Мърфи. Той продължи делото на великия Ричард Прайър и създаде незабравими изпълнения. Мърфи няма равен в бързината и силата, с която може да те разсмее до сълзи. Въображението му ражда изключителни шеги, които винаги ще бъдат вдъхновение за останалите комици. Мърфи е майстор на този труден занаят.
Джеф Рос, комик
През 90-те започна регрес в качеството на филмите с Еди Мърфи и по подобие на много други големи комици той се снима в много слаби заглавия за добри пари. Сметките трябва да се плащат. Мърфи си има и идеално оправдание. Той е бонвиван и плейбой, който обича жените, но обича и да им прави деца. Много деца. Вече има десет от пет жени. А последното се роди преди четири години.
