Една магнетична жена разказва за любовта си към глината, която носи топлина и непреходност

На 4 април се открива нейната самостоятелна изложба „Завръщане“

Аз създавам, не руша и това ме прави щастлива и свободна, е убедена керамичката Евгения Георгиева от Троян

Аз създавам,  не руша и това ме прави щастлива и свободна. Това казва една магнетична жена - Евгения Георгиева от Троян. В историята ѝ няма нищо необикновено, освен това, че създава красота, чрез това което прави с ръцете и душата си. Занимава се с глина, която превръща в уникални съдове.

Началото на това да откриеш себе си и призванието си става в периода на пандемията, 
когато хората се затвориха в своите страхове и духовно пространство, споделя Евгения. Убедена е, че когато е трудно, винаги усещането за красота надделява и дава сили.

Сама за себе си открива и възражда своите духовни и творчески пориви, започвайки да се занимава с глина и да я превръща в самобитни форми. Подсъзнателно тя възражда традицията, адаптирана към нашето съвремие, която изпълва с оптимизъм и естетическа радост. Нещо дълбоко пазено и съхранявано в съзнанието й изплува за да осмисли потискащото ежедневие в обществото ни.

Една искрена радост от форми и цветове, които раждат ръцете ѝ, а сълзите на удовлетворение са израза на нейното творческо щастие. Чистотата и откровеността говорят чрез формите на глинените съдове. Това се оказва успешен начин на оцеляване, като лично действие.

С голяма емоция Евгения споделя, че „след дълго очакване и много години пауза, се вълнува пред първата си самостоятелна изложба, нарекла неслучайно "Завръщане". Отново държа глината в ръцете си, усещам я и се потапям в магията на сътворяването. Именно любовта към глината, към нейната топлина и непреходност, ме вдъхнови да се завърна към моята най-голяма страст – керамиката, споделя Евгения. И продължава с усмивка на лице и вълнение в гласа да разказа за това как пред публиката ще оживеят  ръчно изработените от нея съдове, заредени с духа на древните времена, примитивната красота и богатата културна традиция. Всяко изделие, споделя Евгения, има своя собствена история, изпълнена с автентичност и сърдечност.

Творчеството на Евгения радва окото, всеки видял уникалните и съдове - истински произведения на изкуството, иска да притежава поне един. Само година след началото на своето творческо завръщане, успява да изработи десетки съдове, да твори ежедневно и под ръцете и да излязат много творби, рожби на нейното вдъхновени и стремеж към красота и уникалност. Така и набира смелост и участва със свои творби в Обща художествена изложба по керамика в Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак.

Облечена в национална носия, гордо застанала до своите рожби, творчеството и не остава незабелязано и тя получава голямо признание. През 2024 г.  става носител на наградата „Троянски майстор за 2024“. Награда, с която много се гордее. И два и участието ѝ в Плевен в седмата изложба-фестивал на съвременната българска керамика - 2024 на тема "От традиция км новаторство“, в която участват различни генерации творци, работещи със земния материал глина.

Създавайки красота, Евгения разговаря със себе си и е убедена, че красотата ще спаси света. И днес е още по-щастлива, че нейните съдове красят едно магнетично място - Бачковския манастир и неговия музей. Там те имат своя нов и защо не вечен живот.

Само след дни на 4 април (петък) тя ще открие своята първа самостоятелна изложба в галерия „Портата“ в Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак. Нарекла е изложбата си „Завръщане“ и отново с усмивка кани „Бъдете мои специални гости и споделете емоцията на завръщането“.