Една пушка с невероятна съдба

Стреля в Гражданската война и Априлското въстание

Пренесена е през Дунава от баба Тонка Обретенова. Българка със забележителни заслуги към освободителното движение

В моята антикварна колекция има една уникална пушка. Стеляла в американската Гражданска война и Априлското въстание у нас. Не е известно друго оръжие с такава невероятна съдба.

Пушката е френска, изработена около 1850 г. в Сент Етиен. По онова време градът е столицата на оръжейната индустрия. Развива я от ХVI век и през революцията дори е преименуван на Армвил, оръжейният град.

Пушката е истинско произведение на изкуството. Двуцевка дълга метър и трийсет. С предно пълнене и капсулен механзъм. Две “петлета” стоят отгоре, едното офорамено като дракон. Прикладът от явор е резбован с образа на Мефистофел. Има шомпул, а в приклада са вградени приспособления за поддръжка. Гравирано St. Etienne свидетелства за Сент Етиен. Щампа уточнява фабриката Canon Tordu.

Как пушката е минала отвъд океана?

Франция подкрепя американците още от Войната за независимост (1775-1783). С нейната военна и финансова помощ колониите се откъсват от Британската империя. Статуята на свободата, френски подарък, е символ на тази дружба. Моята пушка също е символ.
По време на Гражданската война (1861-1865) французите изпращат много оръжие. Сега вече срещу пари. Не само пушки, но също оръдия, брониран кораб и дори конструират съвместно с янките подводница. Според историка Алан У. Хоуей това въоръжение променя хода на войната. То е използвано, както от северняците, така и от южняците.

Тези като моята пушка стрелят във Вирджиния, Алабама и Джорджия. Гърмят в Кентъки, Тенеси и Мисури. Пръскат олово в Атланта и Пенсилвания.

След мира щатите препродават трофеите в Европа. Моята двуцевка попада в Румъния, “хъшовската република”, както я наричат нашите революционери. Има една много интересна история с оръжейната фирма “И. Якобсон”. Нейното седалище било в Букурещ със съдружници Ернст Крауз и Карл Хиршорн.

“Един ден - разказва Крауз - при нас дойдоха няколко млади хора, единият от които имаше хубава брада и правеше впечатление на интелигентен човек. Поискаха да говорим насаме и ни предложиха да им доставим 200 бойни пушки, револвери, патрони и др. Отначало ние не се съгласихме, защото фирмата ни търгуваше само с ловджийски пушки и друго обикновено оръжие, но после решихме да им услужим. Обърнахме се към фирмата “Алберт Симонис” в Лиеж, но тя ни изпрати бракувани белгийски пушки, и то под условие да бъдат продавани, след като се изтрият нарезите им в цевта. От това оръжие вашите българи не бяха никак доволни, но друго не можеше да се достави и затова помолиха да им го продадем поне с нарезите. Ние се съгласихме...”

Епизодът е от подготовката на Ботевата чета през 1876 г. Без съмнение интелигентният човек с брадата е самият Христо Ботев.
Става дума за нарезни пушки, които са далекобойни и точни. Моята е плоскоцевна, но не е бракувана. Тя има едно голямо предимство, цевите са изработени от дамаска стомана. С технологията Tordu, което означава “извивам”. Металът е извиван, за да добие по-голяма якост.

Френското чифте не е съвършено. След изстрел се зарежда бавно докато смениш капсулите и натъпчеш барута и оловото. Обаче има сравнително малък откат и е смъртоносно. Когато уцели, няма прошка, защото сачмите се пръскат и поразяват цялото тяло. Американците казват на тия гърмила Shotgun - ударна пушка.

Моята е пренесена през Дунава от баба Тонка Обретенова. Една българка със забележителни заслуги към освободителното движение. Къщата є на самия бряг е убежище на комити. Във Влашко пушките връзвала отзад под сетрето. Не можела да седне, затова стояла права в каяка. Турската стража била озадачена. “Боли ме кръстът”, оплаквала се Тонка и добвяла: “Агалар, я влезте у дома да пиете по една мастика.”

Един ден при нея пристигат братята Георги и Христо Търневи. Двамата са членове на създадения от Васил Левски Пловдивски революционен комитет. Държат хан под тепетата с тайник за оръжие и муниции. Търневи пренасят арсенала на баба Тонка първо в Пловдив, после в Копривщица. За Априлското въстание през 1876 г.

Въстанието избухва преждевременно заради предателството на Ненко Терзийски. На Оборище той е делегат от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил неспокоен.

“Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?”, все се питал и правилно отговарял: “Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.”
За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул.

На 19 април в Копривщица влиза Неджиб ага с отред чалми. Носи списък на бунтарите, начело с Тодор Каблешков. Той разбира, че има предателство. Събира най-верните хора и решават да обявят въстанието. В 10 часа сутринта на другия ден пука първата пушка. На Калъчовия мост Георги Тиханов поваля заптието Кара Хюсеин. Не известно каква е легендарната първа пушка.

Сигрно е обаче, че евзалийките стрелят малко по-късно. Така наричат нашите капсулните пушки.* Каблешков повежда момците в атака към конака, където са турците. Българите нямат никаква военна подготовка, а Неджиб ага е хитрец. Чака да си изпразнят оръжието по сватбарски, отваря портата и запрашва към Филибето. “Защо стреляте, бе!”, вика Каблешков, а аджамиите се мъчат да заредят отново.

Американците са обслужвали тези пушки от двама. Докато единият гърми, втори пълни друга. Не се губи време със стрелец и пълнач.
Копривщица е спасена от чорбаджиите, които събират в един котел 16 хиляди гроша и ги слагат в нозете на поробителите. Така е оцеляло и оръжието. За щастие не го застига съдбата във Враца. Вместо да помогнат на Ботевата чета местните лъжепатриоти хвърлят пушките, пищовите и калъчките в нужниците. После се изхождат отгоре да покрият следите.

Още не съм стрелял с моята пушка. Барутът е много скъп, искат 250 лева за килограм. Чакам барутния завод, който ни обещават германците. Той ще свали цената и ще напълня цевите.