Епичната история на Картаген

Една от най-завладяващите научнопопулярни книги 

Бестселърът на Хеди Дриди ни връща в античния свят 

Образът на картагенците често е силно повлиян от пропагандата на техните противници

Научаваме основното за начина на функциониране на града държава - политика, общество, търговия и икономика

Преди броени дни излезе от печат “Картаген и пунийският свят” на Хеди Дриди - една от най-надеждните и завладяващи научнопопулярни книги за Картаген и пунийската цивилизация. Преводът е дело на Владимир Атанасов. Художник на корицата: Стефан Касъров.

“Картаген и пунийският свят” (320 стр.) проследява развитието от възникването до унищожаването на една от двете най-могъщи антични държави в Средиземноморието през I хил. пр. Хр. Картаген е велика икономическа, политическа и културна сила от VIII до II в. пр. Хр. Историята му протича в борба и взаимодействие първо с гърците, а след това и с римляните, извеждайки го до доминация над цялото Средиземноморие между VI и III в. пр. Хр. От книгата се запознаваме с произхода и историята на картагенците. Научаваме основното за начина на функциониране на града държава - политика, общество, търговия и икономика.

Тъй като почти всички оцелели литературни извори са гръцки и римски, образът на картагенците често е силно повлиян от пропагандата на техните противници. Авторът използва съвременни археологически открития, епиграфски данни и критичен прочит на античните автори, за да изгради една по-обективна и балансирана представа за тази забележителна древна цивилизация. Това не е биография на Ханибал, нито книга, съсредоточена върху трите Пунически войни, а цялостно изследване на пунийската цивилизация, в което Картаген е разгледан като самостоятелна държава, обществена система и значим център на търговията, изкуството и културата.

Хеди Дриди е франко-тунизийски историк и археолог, роден в Тунис (1966 г.). Той е професор по археология на Древното Средиземноморие в Университета в Ньошател (Швейцария), където е ръководител на Катедрата по археология на Средиземноморието и Директор на Института по археология и науки за Античността. Дриди участва в археологически проучвания и разкопки в различни страни, сред които Италия, Испания, Тунис, Йемен, Саудитска Арабия и Мароко.

Откъс от книгата

За да накарат буйните си деца да им се подчиняват, римските матрони от времето на Пуническите войни ги заплашвали с израза: Hannibal ad portas! (“Ханибал е пред градските порти!”). В наши дни името Ханибал вероятно не означава много за децата. Това може би не важи за Ханибал Лектър, изтънчения човекоядец от “Мълчанието на агнетата”. Трябва обаче да се отбележи, че една постоянна величина е все още налице: името Ханибал продължава да е свързано със страха и ужаса.
Трябва да се признае, че творчеството на някои класически автори и особено шедьовърът “Саламбо” от Гюстав Флобер, изглежда, окончателно са оформили образа на Картаген и пунийския свят като цяло. И все пак трябва ли да се примирим с допускането, че картагенецът в нашето съзнание завинаги ще остане жестокият генерал, страхливият и алчен търговец или фанатичният поклонник, готов да принесе в жертва собствените си деца на някое кръвожадно божество?
Историята на един град и на оригиналната цивилизация на неговата територия, развита през първите седем века от съществуването му, не може да се изчерпи с епиналските гравюри. Впрочем гърците, както и римляните, не са свеждали всичко до това да очернят картагенците. Аристотел изразявал своето възхищение от картагенската политическа система, гръцките аристократи от Сицилия често намирали убежище в Картаген, когато политическото положение у дома ставало напрегнато. От своя страна римляните твърде отрано възприели редица картагенски термини или техники. Множество латински изрази, съдържащи прилагателното “пунийски”, са свидетелство за това: “пунийска каша”, “пунийска ябълка”, “пунийска кола” и др. Дори известната формула на латинското приветствие ave произлиза от пунийския термин ?w? (произнася се have) и означава “привет”.
Но в сравнение с латинската или гръцката литература, написани от победителите и следователно податливи на определено лукавство, археологията е тази, която ни предоставя далеч по-обективни свидетелства за Картаген и картагенците. Какво огромно разстояние, изминато от медитациите на Шатобриан и Флобер върху руините на пунийската метрополия! Разкопките, проведени от XIX век досега в Картаген, в големия пунийски град Керкуан в Тунис, в Малта, Сицилия, Сардиния, Алжир, Мароко или Испания, анализът, освободен априори от класически и библейски извори, непрестанно подновяваният анализ на надписите, дори и бедни откъм полезна информация, позволиха на археолозите, историците и епиграфите да освободят историята на Картаген от нейните овехтели романтични украси и да изградят много по-нюансиран образ на този град и на неговата култура. При всяко положение различна от гръцката и латинската култура, затова пък потопена изцяло в своята африканска и средиземноморска среда. Тази оригинална цивилизация, парче от Изтока, разцъфтяла на африканска земя, е онова, което ви каним да преоткриете.