Еротика и парламентаризъм

Еротика и парламентаризъм

Похотливите помисли пречат на депутатите да се съсредоточат върху проблемите на отечеството

Вече никой не се притеснява от диагнозата на Зигмунд Фройд

Защо Народното събрание не решава проблемите на отечеството, пита многострадалният български народ. Защо прелива от пусто в празно, вместо да се заеме с корупцията, която мъчи държавата. Защо на дневен ред не са цените, заплатите и пенсиите?

Защото депутатите са идеологически разединени, отговарят политолозите. На това Бай Ганю му вика „бошлаф“, а американците „bullshit“.

Истината е в диагнозата на Зигмунд Фройд. „Човекът - сочи бащата на психоанализата - е единственото същество, при което сексуалните помисли доминират над останалите. По всяко време на денонощието човекът е подвластен на еротиката. Тя ръководи неговото поведение, без той да има власт над нея.“

Макар и особена порода хомо сапиенс, депутатът все пак е човек. Става сутрин, закусва, пие кафе и отива в святата ковачница на закони. Да работи за добруването на нацията. Там обаче е атакуван от еротиката, за която бронебойни патрони няма открити.

Ето го Вълко Нейчов, народен представител, излъчен от героичното село Поибрене.

Вълко се снима гол в Париж

и пуска актовата фотография в пленарната зала. Колегите скришом си я подават под банките. Сучат мустак и свалят шапка на Нейчовия бабаитлък. На 9 февруари 1881 г. и Константин Иречек вижда снимката. Показват му я в дома на просветния министър Михаил Сарафов. Европеецът хроникира в дневника си: „Видях неговата фотография (от Париж): гол с огромен изправен полов орган!“

Депутатското братство едва дочаква края на досадните заседания и хуква от площад „Народно събрание“ към площад „Бански“. Там е салонът за еротични наслади на Мадам Цора, псевдоним на полякинята Розалия Редицка. По-късно Мадам мести заведението в Букурещ, където ѝ гостува българинът Георги Каназирски-Верин.

„О, чудо! - възкликва той. - На една стена аз видях цялата наша политическа и военна слава. Върху един стар ковйор бяха прикрепени с топлийки портретите на голяма част от нашите най-видни политически мъже, даже и портретът на един от първите наши министър-председатели. Тук имаше портрети на генерали, командири на дивизии, на армии, дори и на един висш военен магистрат. Портретите носеха подписи, а някои - посвещения.“

„Баста! - слага удивителна Верин, на когото може да се вярва. - Няма да продължавам, за да не изпадна в изкушение.“

Освен при Мадам Цора политическият елит се отбивал във „2 февруари“, „Орфеум“ и патриотичния вертеп „Сан Стефано“.

Цитаделата на греха бил Централният публичен дом

Той е построен в зората на ХХ век по инициатива на министър-председателя Тодор Иванчов. Седем павилиона за плътски удоволствия посрещали клиентела при днешната Сточна гара. Въпреки постоянното клатене някои са оцелели до днес.

След превратния Девети септември 1944 г. чупенето на червените фенери е едно от първите мероприятия на народната власт. Най-много са публичните домове в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, докладват запознати с материята в Министерския съвет. Блудството официално е забранено, но тихомълком не е отменено.

Хорото на мераклиите води самият Вълко Червенков. Иконата на култа има уникално бракосъчетание. Нито църковно, нито гражданско. През 1926 г. Георги Димитров му дава ръката на сестра си Елена. Церемонията е в Москва под звуците на Интернационала.

След народната победа обаче ортодоксалният марксист Червенков омеква пред фустата на оперното сопрано Нели Карова. Изневерява не само на Елена, но и на международното комунистическо движение!

От 1947 до 1949 г. адашът на Вълко Нейчов оглавява Комитета за наука, изкуство и култура. Открива таланта на Карова в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Разтърсен е от нейния образ на Татяна. След спектакъла Червенков не пропуска опера с участието на Карова. Тича на „Бохеми“ от Пучини, ръкопляска на „Аида“ от Верди, три пъти гледа „Орфей“ от Глук.

В антракта на една премиера Вълко влиза в гримьорната да даде творчески указания на Нели. Минават петнайсет минути, половин час, цял час. Примадоната и вече Генералният секретар на ЦК на БКП не се появяват. Конфузия пълзи из операта. Накрая на втория час той се връща в ложата, а тя на сцената. Представлението продължава сякаш нищо не е било. Пада завесата и зрителите избухват в овации. Спонтанно се обръщат към Генералния, който става и се покланя.

Демокрацията върна голата истина на реалната сцена

Вече никой не се притеснява от диагнозата на Зигмунд Фройд. Паметен в аналите на Народното събрание ще остане 25 ноември 2004 година. Тогава голотията се показа на самата парламентарна трибуна.

Обсъждаше се проектобюджетът за идната година. В залата беше Моньо Христов, представител на земеделска България. Моньо е роден в Стара Загора, но корените му са от Чирпанско, откъдето е и Пейо Яворов.

И лучец еж,
водица пий -
и пак поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий!

С тези стихове е откърмен Моньо, чедо на българския чернозем. Той поиска думата и се качи на трибуната с голям свитък под мишницата. Залата си помисли, че са записки по темата. Моньо обаче никога не чете, защото знае, че една картинка казва повече от хиляда думи.

Земеделецът разви свитъка с оня размах, с който някога е развято Самарското знаме. Оказа се постер на девойка в евина премяна с връзка лук в ръката. Защото Моньо уважава поета Яворов. „Самият бюджет по начина, по който е конструиран, господин Велчев, и като ваше творение представлява ето това“, посочи голотията представителят на народните низини.
Милен Велчев беше финасов министър и получи посттравматичен стрес, пропуснат от Фройд в неговите анализи.

Последният случай, който доказа, че легендарният психоаналитик не е хабил мастилото напразно, документира нашият фотограф Пламен Стоименов. Той запечата „на кадро“ как депутат сърфира голи снимки в интернет. Какво да прави завалията в заупокойната идилия на парламента. Да бори корупцията, да сваля цените, или увеличава заплатите и пенсиите?

Бай Ганю им вика „бошлаф“, а американците „bullshit“.

Циците ще оправят всичко!

Най-четени