Етносът над законите

Поредният път, в който малобройна група от определен етнос иска да бъде поставена над закона, заемайки удобната роля на дискриминирани

Кой и кога най-накрая ще помисли за хилядите, принудени да съжителстват със същите имунизирани срещу законите маргинализирани елементи?

Още през 2016 г. е издадена заповед за събаряне на незаконните постройки в столичния квартал "Захарна фабрика", като през 2017 г. започна бутането на 140 от тях. Поради различни причини - протести, противопоставяне на някои ромски активисти, Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), както и с любезното съдействие на определени медии и поддръжници на тази маргинализирана прослойка, процесът - за пореден път - не е осъществен до края.

Сега, 8 (!) години по-късно, най-накрая предстои окончателното премахване на бараките, като живущите там бяха получили уведомление, че трябва да напуснат обитаваните от тях постройки, на 8 април 2025 година. Но те - обитаващите ги, както всеки път всъщност, скочиха, че понеже не им било дадено достатъчно време, за да организират преместването си, искат отсрочка. Според тях, местата, които им се предлагали като опции да се преместят, не били годни за живеене. Последваха заплахи за жива верига, а на 11 април, пред сградата на Столична община, имаше и протест срещу решението на общината. Намеси се и Европейският съд по правата на човека, който разпореди привременни мерки, и събарянето се забави.

Нека повторим – от 2016 г. е заповедта за събаряне на незаконните постройки "Захарна фабрика", а почти 10 години по-късно живущите имат очи да заявят, че не им били дали достатъчно време да се махнат. Това, ако не е наглост, здраве му кажи. Поредният път, в който малобройна група от определен етнос иска да бъде поставена над закона, заемайки удобната роля на дискриминирани. Поредният път, в който им се дава гласност, поредният път, в който техните вопли биват яхнати и раздухани от някои НПО-та, общественици, дори и журналисти, иначе уж много принципни и постоянно призовавайки за правова държава, но в този случай, с ярост отричайки законите.

Отсъстват и загрижените за хилядите други, живущи – по неволя - с неспазващи никакви правила и хигиенни навици цигани. Те  реалните потърпевши, спазващи законите в държавата и плащащи данъците си, от години умолявали, настоявали, призовавали властите незаконните постройки да бъдат премахнати, защото обитателите им освен, че са превърнали незаконно заселеното от тях място в бунище, почти денонощно обгазяват всички, горейки гуми, строителни материали и прочее. А шумът и мазните чалгии и кючеци, идващ от въпросните бараки и озвучаващи цялото място, превърнато в гето, също е постоянен, разбира се.

Но никой не се интересува от правата на хората, подложени на този терор години наред, нито как те и децата им са принудени да растат сред тази смрад. Протестите им често оставаха на заден план, в сравнение с тези на незаконно обитаващите мястото. Не се намери и един правозащитник или някое НПО, което да застане зад тях. Не се намериха и загрижени за природата екоактивисти, макар че реката, която преминава от там, е пълна със строителни и битови отпадъци.

Нека да се знае и че отново, за пореден път, не е напълно ясно колко време ще отнеме окончателното премахване на постройките, защото на мястото има и голямо количество строителни отпадъци и битов боклук, които трябва да бъдат извозени. Тоест, мястото е превърнато в бунище от обитателите му.
Да припомняме ли и колко опасни са районите, в които има засилено обитание на хора от въпросния етнос. Или за жестоко убития съвсем наскоро, хвърлен жив в шахта, където в агония се удавил, като преди това бил брутално пребит, защото доходите от просията, която го заставяли да осъществява двамата убийци, не им били достатъчни. И тримата са цигани, по-скоро, единият беше, защото вече не е между живите. Мила родна действителност...

Или пък да се върнем още по-назад в годините, когато именно в квартала, българи, празнуващи в кафене в района изпращането на абитуриент, бяха нападнати от тълпа агресивни цигани, въоръжени с метални тръби, бухалки и брадви, извикани от пиян и агресивен клиент на същото заведение. При възникналото сбиване участваха повече от 40 души, като резултатите бяха тежко пострадали трима, а един от тях - проф. Станимир Калоянов, най-брутално пребитият от циганите, по-късно почина и от раните си.

Но знаете ли какви са аргументите на защитниците на циганите, заселили се там? Не били само 50-60, колкото били по адресна регистрация, били стотици повече, вече си били създали общност там, построили си (?!) къщи... Разбирате ли за какъв цинизъм говорим? Нямат значение законите, нямат значение правилата, не са важни останалите хора, подложени на ежедневен тормоз, застрашаващ здравето и живота на тях и децата им.

И за да е пълна картината на беззаконието, властващо у нас, кандидат за народен представител от ПП/ДБ на последните избори, който е от същия етнос, вместо да успокои и призове обитателите на незаконните постройки да ги напуснат без да пречат на законните действия на властта, ги подстрекава към протести и неспазване на правовия ред. Нещо повече, в историята се намесва даже Кирил Петков, който договаря отлагане на бутането, намесва се и Васил Терзиев, който също настоява пред кмета на район „Илинден“ Емил Бранчевски да забави акцията.

Разбира се, намесват се и активисти на разни НПО-та, които крякат, че Европейският съд за правата на човека вече няколко пъти изисква спиране на подобни събаряния. Той, ЕСПЧ, видимо не се вълнува за правата на останалите човеци, които са принудени да съжителстват с погазващите законите, както и с мизерията, която създават около себе си.

И макар че местната администрация съвсем надлежно и предварително е уведомила, че предстои събаряне на незаконните постройки, макар че е предложила жилища на обитателите на въпросните бараки, те не били одобрили, видите ли, опциите, които им били дадени като вариант.

Кой обаче и кога най-накрая ще потърси сметка от НПО активистите и пригласящите им медии и журналисти, от разни партийни активисти, от Кирил Петков, от Васил Терзиев – всички те, които вместо да спазват законите, в които сами са се клели, да поощряват незаконни действия, потъпквайки правовия ред. Докога ще търпим малобройна група хора, която успява да получи своето, защото всичките им искания са имунизирани с устойчивата дори срещу държавата ваксина – расизъм, ксенофобия и прочее.

А кой и кога най-накрая ще помисли за хилядите, принудени да съжителстват със същите имунизирани срещу законите маргинализирани елементи?