Жената, от която се страхуват Apple и Google

Маргрете Вестагер ще се заеме с политиката на ЕС в дигиталната сфера

През 2017 г. Google бе глобен с 2,4 млрд. евро за злоупотреба с господстващо положение на пазара на търсачките

В класацията на Forbes „Топ 50 на жените в технологичната сфера“, заедно с категориите „основатели на компании“, „магнати“ и „иноватори“, има категория „борци“ и именно в тази категория попада рейтингът на Маргрете Вестагер. През последните години 51-годишната датчанка, която навремето беше наречена „най-лошият политик на Дания“, се превърна в може би най-известният европейски комисар. За нейната известност допринесоха гръмките разследвания срещу технологичните гиганти като Google, Apple и Facebook и наложените им огромни глоби. Сега позицията на г-жа Вестагер в тази област става още по-силна, след като в новия състав на Европейската комисия, който ще започне работа през ноември, тя получи поста вицепрезидент, занимаващ се с цифрови технологии и конкуренцията.

Маргрете Вестагер е родена на 13 април 1968 в Глоструп, предградие на Копенхаген. Учи икономика в Университета в Копенхаген и докато следва, е на стаж в Европарламента. На 21 години по предложение на социално-либералната партия „Радикална левица“ (РЛ) тя става техен кандидат депутат. Тази партия е малка и не особено популярна и често е описвана като „скучна партия на технократи и учители, които винаги знаят какво е най-добро за обществото“.

В средата на 90-те години г-жа Вестагер работи в МФ, а през 1998 г., когато е 29-годишна, е министър на образованието и църковните въпроси - най-младата на този пост в историята на Дания. През 2001 г. е депутат, през 2007 вече е лидер на РЛ, но в този момент партията не е в добра кондиция и на изборите през 2007-а печели едва 5,1% от гласовете. През 2009 г. е подкрепена само от 3% от датчаните и според критиците Вестагер убива партията, като е наречена най-лошият датски политик.

Според нейния тогавашен пиар Хенрик Херумгор, дори собствените u три дъщери я питат: „Мамо, вярно ли е, че ти си най-лошият политик в Дания?“

Но през 2009 популярността на партията отново расте. На изборите през 2011 тя получава 9,5% от гласовете - най-добрият резултат през последните 40 години. В новото правителство г-жа Вестагер е министър на икономиката и вътрешните работи. Макар, че подкрепя имиграцията, членството в ЕС и легализацията на еднополовите бракове, по икономически въпроси възгледите u са консервативни и тя се застъпва за намаляване на социалните придобивки, което води до конфликта u със синдикатите. Те дори u изпратиха юмрук, оформен от гипс с вдигнат среден пръст.

През 2014, Вестагер е вече еврокомисар по конкуренцията. Тя е малко позната извън Дания, но доста бързо ситуацията се промени, след като започна решителна политика на борба с доминиращите технологичните гиганти. „Вие можете да сте огромни и успешни, но не можете да злоупотребявате с вашата сила, за да спрете другите да ви конкурират и да станат следващите гиганти след 5 или 10 години“, казва г-жа Вестагер.

Еврокомисарят по конкуренция е много по-свободен в своите решения. Той разчита на помощта на 900 служители да провежда разследвания и да взема независими решения. Самата Вестагер се откроява. Висока, с къса прическа, често в ярки дрехи на фона на стандартните тъмни костюми. Тя дори преработи офиса си по свой вкус - изглежда като хол с килими на пода, сиво-сини дивани, масички за кафе и произведения на съвременното изкуство и пеперуди, изработени от тибетски деца. В офиса, самата тя е окачила снимките на своите дъщери, а до бюрото u стои дървена стълба, която коментира така: „Жена, която иска да успее, трябва да си донесе собствена стълба“.

През януари 2016 г. г-жа Вестагер се срещна с изпълнителния директор на Apple Тим Кук, за да обсъди подозренията, че компанията е в сговор с ирландските власти за намаляване на данъчните отчисления (в някои години данъка е само 0,005% от приходите). Според медиите на срещата Кук постоянно я прекъсвал, опитвал се да u чете лекции по корпоративно данъчно облагане и дори е повишавал глас. След срещата Вестагер каза, че „някои от богатите и силните“, правят обществото на глупаци, когато става въпрос за данъци, и 7 месеца по-късно Еврокомисията глоби Apple с рекордните 13 млрд. € за данъчните привилегии в Ирландия.

Впоследствие Маргрете казва за дъщерните дружества на Apple в Ирландия: „Няма никакво разумно оправдание за това как някои от тези компании са създадени... Те не служат на целите на компанията, а са само за укриване на данъци“.

„Технологиите в много отношения допринасят за отворено и прозрачно общество. Но те също така дават възможност и за контрол на непредвидено ниво и на комерсиализация на личното пространство“, казва Вестагер.

Европа беше тази, която зае най-решителната позиция в борбата срещу монопола на технологичните гиганти, докато САЩ и азиатските страни обръщат много малко внимание на тези въпроси. „Европа действа за налагането на антимонополни закони, но САЩ не го правят. Иронично е, че много от ищците по антимонополните дела в ЕС са американски компании, които търсят справедливост в Европа, защото в САЩ нищо не се прави“, казва Елеми Стопълмен от Yelp.

Г-жа Вестагер няма страница във Facebook и разказва какво е разбрала от условията за ползване на социалната мрежа: „Още в първият параграф се вижда контрола върху вашите данни и авторски права... Вие признавате, че разрешавате на Facebook да използва всички данни, изображения и клипове?“.

Глобата на Apple е само началото, следват антимонополни разследвания срещу Facebook, Google, Amazon и Газпром. Основните обвинения са стандартни - укриване на данъци и злоупотреба с доминация на пазара. През 2017 г. Google бе глобен с 2,4 млрд.€ за злоупотреба с господстващо положение на пазара на търсачките. През 2018 г. Google получи още една глоба от 4,3 млрд. €., заради това, че принуждава производителите на смартфони предварително да инсталират негови услуги и приложения.

Мнозина се съмняват в обосновките на огромните глоби, в съответствие с решенията на европейските антимонополни закони и мотивацията на самата г-жа Вестагер. Списание The Economist предположи, че нейните решения са продиктувани само от желанието u за успешна кариера. Критици на нейните действия са представители на администрацията на Тръмп и лидерите на технологичните гиганти.

Други, включително и някои нейни противници, отбелязват, че тя е постигнала безпрецедентен успех с работата на подобен бюрократичния орган като Еврокомисията и е показала, че такава привидно скучна сфера като антимонополното законодателство може да привлече вниманието на обществеността. „Хората я гледат и си мислят, че може би Еврокомисията си струва. Тя взаимодейства с хората много по-добре от всеки друг европейски комисар“.

Ако по-рано г-жа Вестагер се занимаваше по-скоро с частни, но мащабни случаи, в новата си позиция тя ще може да се занимава с нормите за цифровото пространство в рамките на ЕС. Новият пост съчетава политиката в цифровите технологии и антимонополното регулиране и u дава широки правомощия в борбата срещу технологичните гиганти. В същото време самата тя признава, че досега хората само се опитват да разберат как точно да регулират цифровото пространство: „Всъщност, ние само се опитваме да разберем различните закони по отношение на данните,като активи, и как влияят на пазара? Какво ще се случи, ако данните, които Apple има, се комбинират с данните от Shazam?“, пита тя в едно интервю.

Г-жа Вестагер, „международната регулаторна знаменитост“, както я нарича The New York Times, може да продължи да търси отговорите на тези въпроси.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)