Защо САЩ трябва да спрат да дават пари на Зеленски?

Ако трябва да кажем истината, вече ни омръзна от малкото пишман човечече, който управлява корупцията, тиранията, заблудата и смъртта, наречени Украйна. Този клоун е така е обучен, че просто не може да спре да иска настойчиво пари, оръжия и подкрепа от останалия свят и да поучава всички да се съобразяват с него, иначе.

Зеленски по време на актьорската си кариера

Разбира се, в дните си на истински клоун Володимир Зеленски беше известен с номер, показан тук (да свири уж на пиано без ръце и със свалени панталони). Но когато става въпрос за колективния Запад, последният изглежда се наслаждава на факта, че украинският президент не спира да му набива неуморно рефрена „аз, аз и още“.

Напоследък обаче Зеленски наистина е преминал границата с разпространението на отвратителната теза, че ако не му дадем възможност да се бие  там с „тях“ с всичко, което изисква пари и оръжия, скоро ние ще кървим и ще умираме тук срещу „тях“.

Глупост е, че „Путин ще нахлуе в Европа, а може би после и в Америка“. Всъщност е безпочвен блудкав идиотизъм и въпреки това Вашингтон се отнася към него като към храбър съюзник и държавник:

„Ако някой смята, че подкрепата за Украйна е твърде скъпа, готов ли е да започне война? Готови ли са да се бият (на фронта)? Да изпратят децата си? Да умрат?“ Зеленски отговаря: „Те така или иначе ще трябва да го направят, ако НАТО влезе в тази война, а ако Украйна се провали и Русия ни окупира, те ще се преместят в Прибалтика, Полша или някоя друга страна от НАТО. И тогава САЩ ще трябва да избират между това да запазят НАТО или да влязат във войната“.

Нека преминем към същината. Никой американски или натовски войник няма да се бие с армията на Путин в Полша, Берлин или Белгия, защото руската армия няма да отиде там.

Влад Путин не е княз, но военните му цели са ограничени, рационални и кристално ясни. На първо място, както предупреждаваше в продължение на 15 години, той не искаше ракетите на НАТО на прага си в Украйна, точно както президентът Кенеди настояваше за ракетите на Хрушчов на 100 мили от нас в Куба преди 61 години.

По същия начин той (Путин) иска рускоезичното население на източния регион в Донбас и Черноморския край, исторически известно като „Новорусия“ или Нова Русия, да има самоуправляваща се автономия и защита от военни нападения от страна на антируското правителство в Киев, както е написано в Минските споразумения. В края на краищата тези брутални нападения, при които загинаха близо 14 000 души, предимно цивилни, се извършваха почти непрекъснато в продължение на осем години след спонсорирания от Вашингтон преврат на Майдана през февруари 2014 г. Последният инсталира враждебни протонацистки елементи в неизбраното и незаконно правителство, издигнато в Киев от Виктория Нюланд и нейната вашингтонска глутница неоконсерватори-хегемонисти.

С други думи, това, което имаме тук, е предизвикана от Вашингтон гражданска война в област, която от векове е била или васална на Русия, или придатък и където терминът „Украйна“ всъщност означава „пограничен район“ на руски език.

И това дори не е половината от всичко. Границите на тези „гранични територии“ не определят нация или държава, която е резултат от естествено развитие и натрупване в продължение на векове. Напротив, те са артефакт от 20-и век, създаден от трима от най-кръвожадните тирани в цялата човешка история – Ленин, Сталин и Хрушчов. Единствената връзка на тези черни граници, показани по-долу, с историята на района е, че те са били очертани от съображения за тоталитарно административно удобство, а не като израз на социална, етническа, религиозна или икономическа принадлежност.

Това означава, че Украйна е държава, която не е създадена, за да просъществува, и всъщност едва преживява съветските си управници след тяхната смърт през 1991 г. Така например по време на президентските избори през 1994 г. проруският кандидат Леонид Кучма победи дотогавашния президент и яростен украински националист Леонид Кравчук.

Както става ясно от картата, Кравчук печели огромно мнозинство от 89-95% в регионите на Западна Украйна (жълто и оранжево), които в миналото са били част от Полша или Полско-литовската общност. По същия начин проруският Кучма печели националните избори, тъй като събира същото преобладаващо мнозинство (сини области) в източните райони на Донбас и южната част на Новорусия. В историческата руска провинция (от 1783 г.) Крим всъщност Кучма спечели 90 % от гласовете.

По същество същото радикално разделение на електората настъпва избори след избори. По време на последните легитимни избори, проведени в старите комунистически граници на страната през 2010 г., моделът се повтори.

Този път протежето на Кучма, Виктор Янукович, спечели изборите на косъм благодарение на неравна разлика в историческите рускоезични територии на изток и юг (сините области на картата).

От другата страна, украинската националистка и бивш министър-председател Юлия Тимошенко получи 80-90% разлика в центъра и запада (червените области на картата).

Не е изненадващо, че когато проруският победител в изборите от сините райони беше свален от власт от Вашингтон през февруари 2014 г., украинските националисти от червените райони и техните крипто-нацистки съюзници поеха контрола над правителството в Киев и продължиха да забраняват руския език като първи акт на управление; а скоро след това започнаха въоръжена война, когато двете провинции в Донбас се обявиха за независими държави.

В крайна сметка кандидатът за президент на Републиканската партия Рон ДеСантис беше напълно прав. Войната в Украйна в основата си е „териториален спор“, който няма абсолютно нищо общо с националната сигурност на Америка или с нелепата лъжа на Зеленски, че Путин следващия път ще посегне на НАТО.

И със сигурност няма никакво отношение към абсурдни абстракции, като върховенство на закона и неприкосновеността на границите. В края на краищата, когато става дума за последното, Вашингтон най-големият нарушител на границите, сменящ режимите в следвоенния свят.

В известен смисъл следвоенната мирна конференция вече се е състояла и присъдата е произнесена. Имам предвид проведените референдуми (в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област) срещу нелегитимната държава, която Ленин, Сталин и Хрушчов изградиха и която вашингтонските неокони и Партията на войната са решени да поддържат на всяка цена, включително и да стигнат до ръба на ядрена война с Русия.

Неведнъж украинският електорат е гласувал за разделение, както драматично се вижда от картите на електоратите по-горе.

Така че върнете Зеленски в комедийното му шоу и оставете сините държави от украинския изток и юг да имат свои собствени държави или да се върнат в лоното на майка им Русия, от която тези общности са се появили през 18-ти и 19-ти век.

Това би сложило край на кръвопролитията на мига и би спряло безсмисленото избиване както на украинци, така и на руснаци – човешка катастрофа, която започва да съперничи на отвратителната престъпност на окопната война от Първата световна война.

Непрекият мир на Разделянето може да има и допълнителна положителна страна. Той би изобличил абсолютната лъжливост на Вашингтонската партия на войната и факта, че тя толкова отчаяно иска да управлява света, че ще подкрепи дори пълни глупаци като Зеленски, за да остане в бизнеса с борбата срещу фалшиво демонизирани чудовища, които не представляват никаква заплаха за реалната национална сигурност на Америка.

Както посочих неотдавна, време е да се върнем към отбранителната политика „Крепостта Америка“, която може да бъде финансирана с малка част от днешния отбранителен панаир на стойност от 900 милиарда долара. И няма да ни се налага да пилеем националното си богатство за безполезни идиоти като Зеленски.

Дейвид Стокман е американски политик, бивш конгресмен от Републиканската партия и директор на Службата за управление и бюджет при президента Роналд Рейгън.

Източник: InternationalMan,

Превод: "Критично"