За поредна година Антична Рациария получава за разкопки целево финансиране от 400 000 лева

За поредна година Антична Рациария получава за разкопки през лятото целево финансиране от 400 000  лв. Средствата са отпуснати  за археологически проучвания и теренна консервация на Римската провинциална столица Рациария през сезон 2025 г. съобщи ръководителят на разкопките в античния град доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ при БАН.

С Постановление на министерския съвет държавното финансиране е отпуснато за няколко приоритетни археологически обекта от национално значение, сред които е и Антична Рациария. Тези средства целево се осигуряват за втора поредна година. Доц. д-р Димитров допълни, че оценява отпускането на средства за разкопки  като добра оценка за свършената работа от екипа на терен от една страна и като елемент от целенасочена политика към развитието на регионите. Разкриването, консервацията и социализацията на археологическите обекти допринася за развитието на местните общности, за увеличаване на туристопотока и не на последно място като национална реклама, допълни археологът, който над 12 години вече работи на обект Рациария.

Доц. Димитров уточни, че през новия археологически сезон ще продължи проучването на римските императорски терми в Рациария. Предвижда се археологическото лято на обекта да продължи  почти четири месеца – от август до ноември. Основно разкопки ще се извършват на термите, ще се разкрива централна част на баните, която е и най-перспективната от археологическа гледна точка. Античният град Рациария е най-големият археологически обект в Северозападна България. През 2024 г. година бе проучена цялата южна част на източното крило на римските императорски терми, които са най-големият архитектурен комплекс, известен досега, в античния град. Рациария е най-големият комплекс и най-големите бани открити в България от всички епохи, които са разположени на площ от близо 10 дка. 

Археолозите очакват в следващите години да се открият форума и други обществени сгради. Затова и Рациария е национален обект, който не трябва да бъде изоставен, а на терена да извършват целенасочено ежегодни проучвания, е категоричен доц.д-р Здравко Димитров.