Въпреки че глобалната температура през май е малко по-ниска от символичното покачване с 1,5°C в сравнение с прединдустриалния период, тя все пак достига средна стойност от 15,79°C. Според последните данни на Европейската климатична обсерватория „Коперник“ високите температури са се превърнали в новата глобална норма - както на сушата, така и в морето. Май 2025 г. официално е вторият най-горещ май, регистриран някога на Земята - изпреварва го само май 2024 г. - което е още един тревожен етап в ерата на климатичните крайности, пише To Vima.
Макар че глобалната температура през май се смъкна малко под символичното покачване с 1,5 °C в сравнение с прединдустриалните нива, тя все пак достигна средно 15,79 °C. Това е само с 0,12°C по-малко от миналогодишния рекорд за всички времена и значително по-горещо от май 2000 г., който сега се нарежда на трето място в историческите данни.
Океаните също показаха тревожни признаци. С температура на повърхността от 20,79°C май 2025 г. е вторият най-горещ в историята, непосредствено след май 2024 г. „Необичайно високите“ температури на морската вода бяха широко разпространени, като морските горещини в североизточната част и северната част на Атлантическия океан счупиха рекорди, а Средиземно море също се оказа по-горещо от нормалното.
Морските горещи вълни могат да причинят масово измиране, да нарушат екосистемите и да попречат на смесването на повърхностните и дълбоките води в океана - което блокира жизненоважния поток от хранителни вещества. Океаните, които покриват над 70 % от повърхността на Земята, играят ключова роля в регулирането на климата. Затоплянето на водите също така засилва бурите, ураганите и тайфуните, което води до тежки наводнения и щети в уязвимите райони.
В Европа пролетта донесе не само жега, но и изключителна сухота.
„В някои части на Европа са регистрирани най-ниските нива на валежи и почвена влага поне от 1979 г. насам“, предупреждават експертите на „Коперник”.
В Обединеното кралство тази пролет бяха счупени множество температурни рекорди, а Дания и Нидерландия се сблъскаха с най-тежките засушавания от десетилетия, което породи сериозни опасения както за селскостопанската продукция, така и за водните ресурси.
Погледнато през 12-месечния период от юни 2024 г. до май 2025 г., глобалното покачване на температурата достигна 1,57 °C над средните стойности от прединдустриалния период - доста над целевия праг, определен в Парижкото споразумение.
Макар че тази граница се отнася до дългосрочните тенденции, експертите твърдят, че настоящото затопляне вече е около 1,3°C и има 50% вероятност до 2035 г. временно да надвишим 1,5°C.
Учените предупреждават, че дори малки увеличения повишават риска от екстремни горещини, срив на екосистемите и други тежки последици, което прави спешните глобални действия критични.