Създаден е роботът канибал. Той интегрира материали от други роботи, както и от околната среда, за да стане по-ефективен. Това се разглежда като голяма стъпка напред по пътя към разширяване на автономността на машините.
Robots 'Eat' Other Machines to Repair and Grow https://t.co/nnGlXdvX3R pic.twitter.com/OkttTyUZ2X
— IoT World Today (@IoTWorldToday) July 24, 2025
Изследователите казват, че това е важна стъпка в развитието на автономността на роботите. Те са въвели термина „роботичен метаболизъм“, за да опишат процеса, който позволява на машините да абсорбират и използват повторно части от околната си среда.
„Истинската автономност означава, че роботите трябва не само да мислят самостоятелно, но и физически да се самоподдържат“, казва водещият автор на изследването, Филип Мартин Уайдър, професор по инженерство в Колумбийския университет, в изявление, според livescience.com.
„Точно както биологичният живот абсорбира и интегрира ресурси, тези роботи растат, адаптират се и се ремонтират, използвайки материали от околната среда или от други роботи“, добави той.
Роботите са изградени от „скелетоподобни връзки“ – удължени шестоъгълни пръти, снабдени с магнитни конектори, които могат да се свиват и разширяват заедно с други модули.
Тези модули могат да се сглобяват и разглобяват. Магнитите позволяват на роботите да формират все по-сложни структури, в това, което техните създатели се надяват да бъде „екология на самоподдържащи се машини“.
В изследването си учените казват, че има две правила за метаболизма на роботите. Първо, роботът трябва да расте напълно самостоятелно или да бъде подпомаган от други роботи с подобни компоненти.
Второ, единствените външни източници, предоставяни на фермените връзки, са материали и енергия.
Фермовите връзки използват комбинация от автоматизирано и контролирано поведение.
В контролирана среда учените поставили връзки тип ферма, за да наблюдават как роботът се свързва с други модули.
Изследователите наблюдавали как подобните на ферми връзки първоначално се сглобявали в 2D форми, но по-късно интегрирали нови части, за да се превърнат в 3D тетраедър, който можел да се ориентира в неравния тестов терен.
Роботът е направил това, като е интегрирал допълнителна връзка, която е използвал като „пръчка“, казват изследователите в проучването.
„Умовете на роботите са се развили с бързи темпове през последното десетилетие благодарение на машинното обучение, но телата на роботите все още са монолитни, неадаптивни и нерециклируеми. За разлика от тях, биологичните тела разчитат на адаптация – формите на живот могат да растат, да се лекуват и да се адаптират“, казва в изявление Ход Липсън, съавтор на изследването и ръководител на катедрата по машиностроене в Колумбийския университет.
„До голяма степен тази способност произтича от модулния характер на биологията, която може да използва и използва повторно модули (аминокиселини) от други форми на живот“, добави Лиспон.
„В крайна сметка ще трябва да накараме роботите да правят същото – да се научим да използват и използват повторно части от други роботи.“
Изследователите казаха, че си представят бъдеще, в което колите могат да се самообслужват, без човешка помощ.
Тъй като са способни да растат и да се адаптират към различни задачи и среди, тези роботи биха могли да играят важна роля например при възстановяване след бедствия и космически изследвания.
„Образът на самовъзпроизвеждащи се роботи извиква някои мрачни научнофантастични сценарии“, каза Липсън.
„Но реалността е, че докато предаваме все по-голяма част от живота си на роботи, от автомобили без шофьор до автоматизирано производство и дори отбрана и космически изследвания, кой ще се грижи за тези роботи?“