Безнадежност 2

Сектата пак ще спечели 

Всичко е разсипано до степен на безнадеж-дност - а магазинът за Надежда е заключен за нас

Политика чрез сглобки - ръфат се като побеснели улични псета, но са готови да се чифтосат във всеки един момент

Дори не го споменават, по никакъв повод - сякаш са се заклели в някаква тайна конституция, която им забранява да изговарят думата „Народ“ - сигурно им изглежда като прокълната, чумава някак. Избягват я с лекота, автоматично, изритали са я дори от паметта си - тъй както са изоставили и самия Народ, захвърлили са го като нещо напълно излишно.

Той трябва да им е под ръка само за определени нужди, повечето от които скверни. Изобщо не се колебаят да покажат отново и отново презрението си към него. Разиграват го, както намерят за добре. И не се плашат, че той е свидетел на всички мискинлъци и курвенски номера на Прехода, че и на тези преди него.

А народецът се тътрузи по протести, като курдисан от нечия невидима ръка - докъде и за какво да протестира. Сега решиха, че трябва да е срещу „бюджета“, срещу някакви сметки, които дори Господ да намери време и да ги стъкми, пак няма да ни измъкнат от тресавището. Всичко е разсипано до степен на безнадеждност - а магазинът за Надежда е заключен за нас. Дори да са останали някакви отломки от нея, те само се присмиват на нашата доверчивост. Обречени сме да живуркаме сред развалини от всякакво естество, трябва да се примирим вече с това.

И протестите ни са безнадеждни - който не разбира това е пълен глупак. Те са само вяла проява на някакво лъжовно достойнство, несръчна симулация, нищо повече. Те бяха и ще бъдат инструмент за спазаряването на поредната сглобка, а една политика, която вирее през сглобки е нещо отвратително. Особено в тукашния безсрамен вариант - другаде подобно нещо едва ли съществува. Ръфат се като побеснели улични псета, но са готови да се чифтосат във всеки един момент.

Софийският протест, впечатляващо многолюден, бе обявяван като протест на „младите“, колкото да подлъжат повече публика. Накрая обаче от ПП/ДП изобщо не се поколебаха да си го присвоят - сякаш това ще ги направи по-различни от останалите грешници от Сектата. Натрапчиво се твърдеше, че това ще бъде протестът на гневните хора, на Гнева, макар че, специално на тия от ПП, най-малко им приляга да се привиждат като „гневни“. Комбинациите им вътре в сглобките и около тях ги представят за всичко друго, но не и за гневни, мнозина ги виждат по-скоро като измамливи хора с неясна мая, които не се поколебаха да излъжат дори „бащицата“ си Радев, онзи, който ги легализира - но сетне не се поколеба и да ги нарече „шарлатани“ - не политически, а изобщо шарлатани. Те спокойно могат да претендират, че са готови да скалъпят един учебник по политическо безсрамие. Все такива са нашите работи и такива ще си останат, в тях няма място дори за елементарно приличие, нашите шарлета го имат за смъртен грях.

Затова и не беше изненадващо, че в самата „драматургия“ на събитието имаше немалко фалш. За присвояването му вече стана дума; без колебание беше зарязана и главната му цел: връщането на бюджета - и вместо това беше поискана оставката на правителството. А накрая беше променен и маршрута на финалното шествие, което пък откри възможност в цялостната „хореография“ да бъдат имплантирани изпълненията на качулатите ангели на Гнева. И сега се оказа, че никой няма претенции за бащинството им - въпреки че иначе и тия от ПП, като всички останали от Сектата, са алчни да приватизират всичко, което попадне пред очите им.

Интересно, как са се почувствали „младите“ - които без изключение твърдяха пред камерите, че не симпатизират на никоя партия, когато Асен Василев внезапно излезе на сцената, за да потвърди, че случващото се е партийно мероприятие на ПП. Никой от телевизионното войнство обаче не се сети да попита поне един протестиращ, какво мисли за управлението на Кирчовци, които уж стопанисваха държавицата ни, а всъщност, направо се мърсуваха дърварски с нея или поне с онова, което все още е останало от нея. Тия от телевизиите предпочитат да ги имате за тъпаци, но не и да приемат и най-безобидния риск с някой въпрос, който не е претеглен на три кантара.

Тъй или иначе, капанът щракна и зарешети наивниците, които дори не успяха да влязат в ролята на „гневни граждани“. Гневът им беше брутално присвоен и ще бъде използван за съвсем други цели; очаква ги познатото гадно пътуване към поредните избори, те пък с предизвестен резултат, отсега е ясно това. Сектата ще се прегрупира за пореден път и ще го направи още по-безцеремонно.

Следващият протест щял да мине под надслова „Стига! Дайте шанс на бъдещето!“ Какво означава въпросното „стига“, какво включва, до кого се отнася - това засега е строго пазена тайна. Немалка част от протестиращите обаче със сигурност си дават сметка, че отново просто ще демонстрират лоялност към „демократичната общност“, това е ДДС-то, с което доплащат за мечтанията си по истинския Порядък. И вероятно вече не се виждат в друга роля. Да си с някой, да следваш някого, когото не харесваш особено или дори никак, само защото той е враг на някой друг, когото пък ненавиждаш, е направо невъзможно изпитание, да не кажа позорно, което не води до нищо добро. И тази участ се падна на Народа - воден от омраза да прави избра си. Сякаш няма друго решение, към което да прибягнат горките ни хора. И това безспорно е една от най-драматичните страни на Разпада - Народът не знае какво да прави за себе си, дори със себе си. И е въпрос на време, когато някой ще го отведе по неразрешен маршрут, както ПростоКиро направи онази вечер - и да го сблъска с качулатите ангели.

Озаглавих тази дописка „Безнадеждност 2“, понеже преди време бях написал друга със същото заглавие. Минаха пет години от тогава. Нищо не се е променило. Пет хермафродитни години. Гневът на Народа - осъзнатият гняв - и сега е една фикция. В замяна на това се случи едно крайно изстъпление на доверчивостта, когато немалко хора се оставиха в ръцете на Кирчовци. Не е ясно, дали се притесняват от късогледството си - или са готови да проявят и сега същата небрежност? Ние сме уникални и в това отношение: крайно взискателни сме към незначителното и безразсъдно лекомислени и доверчиви за важното.

И тогава, преди пет години „младите“ бяха използвани безмилостно, те бяха натоварени с надежди, които изобщо не бяха по силите им. И сетне направо ги забравиха. Това си беше една коварна форма на покваряване. А малцината, които разбираха, какво се случва, нямаха куража да бъдат максимално откровени.

Междувременно, контролните органи разкриха, че до 135% достига в момента надценката на основните хранителни продукти, докато те стигнат до крайния им потребител. 135% надценка! - и то във въртопа на всеобщото надцакване, по което е полудял светът. Ние сме най-малко подготвени и за тази мръсна игра - политическият сбириток, когото покорно следваме, няма да ни осигури защитата, от която се нуждаем.
Това надписване ще ни преследват във всичко и до края. Заслужаваме си го.