Петко Симеонов, социолог, един от основателите на СДС преди 36 години, пред „Труд news“: Ние сме единственият народ в Европа без потомствен политически елит

В новата история на България има две суматохи, на път е трета

Принцип в демократичната държава е както организират митингите си, така ще управляват! 

Преди 36 години на 7 декември в мазето на Института по социология към БАН е създаден СДС. Тази политическата сила преобрази страната, даде на България двама президенти и трима премиери... И залезе. С един от основателите на СДС Петко Симеонов говорим за грешките, които допусна съюзът, за това как се организираха неговите митинги в началото на 90-те години и как става това сега. Според г-н Симеонов в новата история на България има две суматохи и е на път трета. Първата започна с Гладната стачка на 39-те. Втората с юмрука на Радев. Сега г-н Асен Василев, г-н Академик-Николай Денков, и г-н генерал Атанасов, заедно с единомишленици искат Трета суматоха. Г-н президентът ги подкрепи, което беше очаквано

- Сега СДС е в коалиция с ГЕРБ като присъдружна партия, председателят му е депутат, главният секретар - евродепутат. Това май остана от СДС, господин Симеонов? 

- Нищо неестествено. За тридесет и шест години Светът се промени. СДС беше широка коалиция, създадена за изборите за седмото Велико Народно събрание от стари партии и неформални организации. На практика множество от непознати без общ политически език и различни представи за държавата, обществото, индивида, но обединени от няколко общи идеи - свободни избори, свобода на словото и печата, свобода на сдружаването, пазарно стопанство, свобода на митингите и демонстрациите, свобода на вероизповеданията, свобода на частната инициатива, свобода, свобода, свобода... Всичко това вече е реалност! Победихме, господин Токин! Какво повече може да се иска от едно политическо начинание? Дали учредяването и съдбата на СДС ще присъства, образно казано, в бъдещите учебници като отделен урок, споменат между другото, или въобще няма да го има, не зная. Бъдещи хора в един невъобразимо нов свят ще преценяват кое какво е.

- От СДС останаха трите букви, но той не е съюз, нито е сила, спори се дали е и демократичен. Аз лично чета трите букви като Сладки Далечни Спомени. Кога започна упадъкът на СДС - с разцеплението през 1991 г., след преобразуването му в партия през 1997, с отделянето на ДСБ през 2005? Защо се случи? 

- Ще се повторя - 36 години са много, но за исторически оценки са нищожно малко. В архивите има камари от документи. Издадоха се книги.... В този динамичен нов свят всички минали събития, свързани пряко или косвено със СДС, са история.

- Кои са главните грешки на СДС - неизвършването на лустрация, корупцията, приватизацията по Костово време, лидероманията? 

- Ще дам пример с последния голям митинг. Организаторите повеждат митинга по предварително необявен маршрут, появяват се младежи с черни маски и започват да безчинстват. Нищо неочаквано за една суматоха. А суматохата след 10 ноември 1989 беше наистина много голяма. Първо лидерите, не само на СДС, а и на БСП, поведоха страната по необявявани маршрути, например „ликвидационните съвети“ при Филип. Веднага се появиха всякакви типове и така стана връщането на земята в реални граници. По подобен начин стана и мащабната приватизация при Костов. Откъде се появи Гад Зееви? От необявения маршрут... Добре, че в страната дойде Симеон Втори, за да спре тази суматоха. От 2020 г. благодарение на Юмрука, Отровното трио и спонсорите на „Всенародните въстания“ сме в нова Суматоха. Благодарение на нея се появи Кирил Петков и ПП.

- Много суматохи станаха, господин Симеонов! 

- В новата история на България има две суматохи и е на път трета. Първата започна с Гладната стачка на 39-те. Втората с юмрука на Радев. Сега г-н Асен Василев, г-н Академик-Николай Денков, и г-н генерал Атанасов, заедно с единомишленици искат Трета суматоха. Г-н президентът ги подкрепи, което беше очаквано.

- Текат протести в страната, има сблъсъци, провокатори, бити полицаи. Вашето отношение към това? Разкажете как бяха организирани протестите по време на първите митинги на СДС през 1989-1990 година? Без джиесеми, нямаше социални мрежи? Кой охраняваше тези протести? Можете ли да направите някаква аналогия с днешно време? 

- Мога да говоря за периода 1989-1990. За всички митинги отговорността за реда беше на организаторите в сътрудничество с милицията. Сега при последния митинг организаторите според мен са допуснали грешки: 1. Не бяха организирали своя достатъчна охрана за митинга или поне не я видях от излъченото по телевизията. Няма такова нещо - не били очаквали толкова хора. Ами то и двама пияни могат да се появят на свикан митинг и да направят беля. 2. Не бяха координирали организацията си с полицията. Това личеше от записите и после от дискусията в парламента. Те не бяха се срещали с отговорника за охраната от полицията. 3. Водачите се бяха отклонили от предварително заявения маршрут. Не се правят подобни импровизации при масова проява. 4. Не обявиха края на своя митинг. А това е детинска грешка. „Както организират митингите си, така ще управляват!“ Това не е моя измислица. Това е принцип в демократичната държава. Директно ми е казвано от Неа Демократия (Сгарделис), от Великобритания (техния тогавашен посланик), от Франция (Ив Манвил), от САЩ (представители и от републиканците, и от демократите), от Испания (посланика), от Португалия (посланика)... Преди всички те да ни го казват, ние бяхме провели три митинга - на 18 ноември 1989, на 10 декември 1989, на 10 януари 1990... Бяхме ги организирали образцово! Начало, тема, лозунги, водещ, оратори, отговорник за озвучаването, отговорник за украсата, охрана, уведомление в общината, организационен контакт на охраната с полицията, Бърза помощ и общинската Чистота, край на проявата. А при Големия митинг имахме отговорници за осветлението (Кацаров) и друг за химическите тоалетни (не си спомням името му). След половин- един час в зависимост от уговорката идва колата на Чистотата с маркуча и започва почистването. Докато не се почисти площада, представителите на организаторите не си отиват. Темата и лозунгите се обявяват чрез медиите и се депозират в БТА.

- Как оранизирахте едномилионния митинг на Орлов мост на 7 юни 1990 година? 

- За Големия митинг проведохме репетиция с полицията по организацията... (За репетициите настояваха републиканците от САЩ. Правехме ги. Полезно е!) Еленко Божков, Лили Цекова, Лили Минчева, Веско Панайотов и не само те, помнят. Да им кажа и друг принцип: публичното поведение и реч на политическото лице, преди да има власт, показва как ще се държи, ако има, защото се показва какъв е човекът. Юмрукът на Радев не е на президента, той е на човека, юмрукът на Тръмп, при стрелбата по него, беше също на човека.
 
- Направен бе опит да се овладее политическата криза, която продължи 4 години, със създаването на правителството на Росен Желязков. Очевидно тя продължава, каква е целта ù, кой според вас я предизвика и продължава да подклажда? 

- Мога да предполагам, но нямам информация дали е така.

- Във ФБ написахте, че Улицата е поставена на пиедестал за сметка на държавните институции, Закона и конституционните процедури. Това се споделя и от президента Радев. Излезе ли той от функциите си на президент? 

- Той си остана забележителен летец и генерал от Военновъздушните сили.

- Смятате ли, че самонареклата се демократична общност може да излъчи единен кандидат за президент? Нашият приятел Желю казваше, че демокрацията се прави от демократи, но първо трябва да създадем демократите. Успяхме ли? 

- Поставяш болен въпрос. Ще кажа нещо, което ще прозвучи скандално. При завладяването от османците нашата аристокрация е ликвидирана - потурчена, емигрирала или избита. При съседите не е така: Във Влахия и Молдова болярите, макар и васални, оцеляват и са си пращали децата в Париж още през 18-ти век. Гърците са имали, благодарение на Фенер и Вселенската патриаршия, имперска бюрократична и търговска аристокрация, която е управлявала дипломацията на Османската империя. Сърбите са имали своите княжески династии (Обреновичи, Караджорджевичи), излезли от бунтовете, но създали приемственост.

- А ние?

- Ние бяхме „равни в робството“.  През 1878 г. елитът  се ражда от нищото - от хъшове, даскали, занаятчии и селяни. Ние сме единственият народ в Европа без потомствен политически елит. Нямаме българска държавностроителна общност.... Семейства, родове, чиито общопризнат авторитет и наследствени мрежови връзки у нас и в Европа да гарантират нормалното възпроизводство на държавната машина. Затова трябва да се търсят компенсаторни механизми... За чужденците това е ясно. Съществува даже израз за държавата ни: “тяло без глава”.  Така е. Няма исторически елит. От Освобождението досега не сме успели да го създадем. Няма да се спирам на случилото се след двете световни войни с политическия елит. Но може пак да ме питате “защо ни беше този мирен преход?”. Тъй наречените “жълтопаветници”  се тикат да заемат това място в системата на държавата. Но не става. Проблемът не е “в кой квартал живееш”.  Нужни са Компенсаторните механизми: 

Меритокрация!  

Безкомпромисен подбор в държавната администрация. Образователният ценз и моралната репутация трябва да станат заместител на познанства и произход. 

Железен закон:  

Законът трябва да е толкова силен, че да не позволява на „парвенюто“ да краде, дори да иска. Институциите трябва да са непоклатими. 

Училища за Лидери:  

Създаване на елитни гимназии и университети (не по име, а по съдържание), чиято цел не е просто диплома, а създаване на Държавнически характер. Но в цялото образование трябва да се създава елитът - политически, научен, културен. Той се подбира и отглежда в училището, той не никне сам като плевел. Подборът налага реформа в образованието. Да има възможности за прескачане и отпадане от класове. 

Кодекс на Честта:  

Не е случайно, че у нас не е имало дуели. Обществена нетърпимост към "байганьовщината" и “андрешковщината” във властта. Трябва да имаме безкомпромисен Съд на честта. 

- Общо вече е мнението, че политическата ни  система е тежко болна. Тя се нуждае от спешна операция, виждате ли кой ще я извърши? Необходими ли са нови кръгли маси? 

- Не! Нищо няма да се получи с нови Кръгли маси. Да оставим настрана ще има ли нови избори и кой как може да се представи. Не мога да гадая. Като казваме “политическата система” аз разбирам - функционирането на държавата и живота на хората.  Работят ли качествено държавните и общински институции,  живеят ли хората по-добре от вчера, политическата система е наред. А как работи държавата зависи от политическите партии в парламента,  по ведомствата, в общини.  

- Ако зависи от вас, какво бихте направили? 

- Ако нещо зависи от мен, бих започнал със създаване на квартални не-политически организации (има махленски проблеми, които хората могат да обсъждат и решават сами!), бих се разпоредил да има пилони със знамето, но здраво и чисто, а не дрипаво, във всички училища и държавни учреждения,  униформи на учениците, регламентирано облекло на всички държавни служители, изграждане на пътни препятствия не позволяващи неразрешена скорост, колчета или мантинели разделящи лявото и дясното платно на пътищата, данъчната полиция и развитие на застрахователното дело. У нас не се разбира ролята на застрахователите във функционирането на държавата при капитализма. Всеки дом, всеки имот трябва да бъде застрахован. Но няма да говоря за личната и семейната застраховки и колко са важни. Говоря за държавата. Може да се застрахова гората от пожари и незаконна сеч, може да се застрахова канализацията в населено място, водоснабдяването, магистралите... Застрахователят е главният контрольор на градежа и поддръжката при капитализма, а не чиновника.  Застраховането е сигурно средство в борбата срещу корупцията. Може да се застрахова обществена поръчка. В момента се предвижда такава възможност, но възложителят като пише условията предпочита банкови гаранции или кеш и приема застраховки от слаби застрахователи с лоши условия. Мисля, че до участие в конкурс трябва да се допускат само фирми със застрахователна гаранция, от сериозни застрахователи, препоръчвам германски. Застрахователят да е проверил, че фирмата отговаря на условията - има необходимия опит, техника, работна ръка. Застрахователите при капитализма са контрольорите! На втори план са непеотата, опозицията и авторите във Фейсбук. Застрахователят бърка в джоба! Той контролира строителството - колко е дебел асфалта, използваните материали, тяхното качество, спазваните стандарти и пр. Ако не контролира и стане беля, той ще плаща! Разбрах, че във Франция жилищното строителство при започване на обекта се застрахова за 10 години след акт 16. Протече покрива на третата година, строителят фалирал - застрахователят плаща. Да си е отварял очите.  

Може и трябва да се застрахова - строителството на магистрали, държавните гори срещу пожари, обществените поръчки, жилищното строителство след акт 16... Всичко! Но трябва да се оправят законите. В момента те са написани така, че тези застраховки са възможни, но не са задължителни  в пълния смисъл на строг контрол. Законодателят трябва да промени думата „може“ на „длъжен е“.  

И да си знаем, че после закона трябва да се спазва... Сложна задача. Май по-лесно е само пилон и хубаво знаме.  

Нашият гост

Петко Симеонов е роден през 1942 г. Завършва философия в СУ. Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 и отново от 2001 г. Издател на бюлетина “Социологически преглед”, ръководител на Клуба на социолога във в. “Труд”. Член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор на вестник “Демокрация”. Член на Координационния съвет на СДС (1990 - 1991), заместник-председател на СДС до юли 1991 г. и председател на Централния избирателен клуб на СДС за изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. Депутат от СДС в Седмото ВНС, където създава и председателства комисията по демографска политика, закрита от следващото народно събрание. Напуска СДС през юли 1991 г. с първата вълна на “отлюспване”. Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. до 2008 г. Преподавател в Пловдивския и в Софийския университет до 2013 г.. Автор е на романи, новели и монографии. През 1997 г. създава и в годините след това поддържа интернет сайта omda.bg (“Приказката България”/“Wonderland Bulgaria”). Член на Съюза на българските писатели.