Андрей Рунчев, народен представител, зам. председател на Комисията по транспорт и съобщения в НС, пред „Труд news“: Работим за единен регистър на всички тротинетки

Четири лентов път трябва да свърже Бургас с КПП Малко Търново

Желанието на общините беше да се изготви една обща наредба, затова в момента правим срещи и в спешен порядък ще предложим промяна в закона касаещ тротинетките. Ще предложим наредба, която да бъде изработена от Министерски съвет и която да бъде една за всички общини, каза пред „Труд news“ Андрей Рунчев, народен представител и зам. председател на Комисията по транспорт и съобщения в НС. Тол камерите имат възможност да снимат всички видове пътни превозни средства. Вярвам, че в недалечно бъдеще и до няколко години ще имаме наистина един удобен, скоростен, сигурен път по нашето Черноморие, казва депутатът. По тези и още проблеми, свързани с шофьорите - нарушители и глоби, разговаряме с Андрей Рунчев.

- Г-н Рунчев, промените в Закона за движение по пътищата влязоха в сила на 7 септември, а чак към 26 ноември от МВР и АПИ успяха да свържат системите си и започват да издават електронни фишове за превишена средна скорост. Как смятате, че ще се отрази това забавяне?
- Забавянето на издаване на електронни фишове не би следвало да се отрази по някакъв начин или да се сметне за някакъв проблем. Когато приемахме текстовете от закона, беше ясно, че АПИ има готовност, да започне да засича средна скорост и че в един момент, системите с МВР ще се свържат. Така че недобросъвестните шофьори, които са били санкционирани, ще си получат наказанията. Санкциите ги има в един порядък от седмици напред и смятам, че МВР ще направи необходимото, за да ги връчи на тези граждани, защото наистина в началото, когато беше приет законът много от от водачите при навлизане в отсечка средна скорост намаляваха, но след това се чу че глоби не са реализирани. Както виждаме обаче, те започват и с амбицията на АПИ до края на 2026 г. тези отсечки да станат сто, аз съм сигурен че това като превенция ще окаже своя ефект.

- Към момента засечените автомобили за превишена средна скорост с тол камери са около 50 000, но не се знае колко от тях са с чуждестранна регистрация. В първия месец (7 септември-7 октомври), когато засечените бяха около 33 000, 14 000 от тях бяха с чужди номера - тоест над 40 процента. Според вас какво трябва да предприеме МВР, за да връчи електронните фишове на онези водачи, които са чужденци или нямат адресна регистрация у нас?
- Това наистина е един казус, който съществува. Така или иначе МВР трябва да създаде необходимата организация, както и говорихме по първия въпрос. С работа по системите и тяхната свързаност, смятам, че има добра предпоставка при навлизането на чуждестранен автомобил на наша територия, и през това време ако е направено нарушение, на излизане, на съответната граница или митница, това нарушение, тази санкция - да бъде връчена и платена. Естествено, ние сме готови като законодател да направим нещо допълнително - допълнителен текст в съответния закон да бъде приет. Но смятам, че чисто технически системите една с друга могат „да си говорят“, имат достатъчно налична технология, която да даде възможност тези недобросъвестни водачи, (през годините за съжаление сме ставали свидетели на много тежки пътно транспортни произшествия с жертви), да бъдат санкционирани, което само по себе си да стане практика. И съответно водачите, навлизайки в България, да се съобразяват с пътно транспортната обстановка и със закона.

- Имате ли информация дали електронните фишове, издавани по снимки от тол камерите, правят разлика дали нарушението на средната скорост е за товарен автомобили или автобус, или от лек автомобил?
- Тол камерите имат възможност да снимат всички видове пътни превозни средства. Не съм питал конкретно дали има такава класификация, но само по себе си всяко пътно превозно средство със съответния държавен контролен номер, се заснема, и съм убеден, че те могат да ги класифицират. Както знаете, има 36 датчика за контрол на пренатоварване на тежките превозни средства. Нещо, което от много време се говори и във връзка с пътната безопасност, и с по - бързо изхабяване на пътната настилка, с нелоялната конкуренция, която се създава в пътно транспортните фирми. Тези датчици работят, лично съм говорил и с шефа на АПИ, гледал съм каква е статистиката. Конкретно, когато пренатоварен камион мине през този датчик, той автоматично дава сигнал на камерата над него и тази камера заснема автомобила. Оттам насетне, санкцията директно се изпраща на юридическото лице - транспортната фирма. Там не може да се избяга от тази санкция, тъй като е заснет конкретно в този час, в този пътен участък, конкретният автомобил със съответния регистрационен номер. Минал е, засечен е на кантара, че е претоварен и следват глоби. Още в първите дни като заработиха датчиците се оказа, че има фирми които претоварват и това води до нелоялна конкуренция в сектора. Така че камерите могат да заснемат конкретното превозно средство - дали е лек автомобил, товарен автомобил и т. н.

- С приетите промени в закона беше даден срок от 4 месеца на общините да приемат правила за движение на тротинетките. Той изтича на 7 декември. Знаете ли колко общини вече имат такива наредби и смятате ли, че ако има забавяне, то ще попречи на гражданите, които карат тротинетки, или на фирмите, които ги дават под наем?
- Всъщност срокът е в началото на януари. В преговори и срещи сме със Сдружението на общините. Това си е един проблем за всички общини в България. Малко на брой, само няколко от тях работят по такива наредби. Желанието на общините беше да се изготви една обща наредба, затова в момента правим срещи и в спешен порядък ще предложим една промяна в закона касаещ тротинетките. Ще предложим една наредба, която да бъде изработена от Министерски съвет и която да бъде една за всички общини. Ще работим за да се създаде единен регистър на всички тротинетки, така, че когато се осъществява контрол да се знае всяка тротинетка дали и къде е регистрирана, кой е собственикът ù, а ако се случи инцидент или се използва неправомерно - да може да се търси отговорност. Ще се забави известно време този процес, но след като направихме тези срещи и с МВР и с Държавната агенция по пътна безопасност, със Сдружението на общините, се съгласихме че ще бъде много по добре организиран и контролиран именно ако направим това. Затова с колегите тази или следващата седмица ще вкараме няколко поправки които се надявам до 19 декември да бъдат гласувани, за да можем до началото на пролетта да имаме тази обща наредба, този регистър и да започнат да се случват нещата, по начина по който трябва да са.

- Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд за текст от ЗДвП, приет от вас и колегите ви с ясното съзнание, че може да бъде атакуван. Става дума за изискването към фирмите, които извършават годишни технически прегледи, да връщат клиентите и да отказват тази услуга заради неплатени глоби. Продължавате ли да поддържате становището, че тази мярка е необходима и защо?
- Усилията ни отново са насочени към това - санкционираните водачи да могат да си заплащат глобите. Защото пак имахме няколко поредни случая - при тежко птп, при загуба на живот, за съжаление, се оказва, че водачът имал много нарушения с издадени наказателни постановления, рецидивист е в това си качество. Има санкции, фишове, актове, които стоят неплатени. И в един момент ние се питаме - какво прави този водач на пътя, защо не ги е платил?
- За съжаление има много такива водачи, които си казват - мен не ме интересува, колкото и да са глобите, няма да ги плащам, а ще си карам автомобила. Всъщност идеята е да си заплати наказанието, тъй като не е спазил правилата. Един автомобил, за да се движи нормално по пътната мрежа, е необходимо да мине преглед и още по важното - да се потвърди че този автомобил е изряден. Такъв беше основният ни мотив. Тъй като всички автомобили минават технически преглед, това е възможност тези, които имат санкции, да си ги заплатят като мярка за събирането на глоби и отново като превенция за съответния водач, който се опитва да избяга от санкциите.

- По време на незапомнената водна стихия в Царево, голяма приливна вълна дойде от пътя, който претърпя щети. Прави ли се нещо за рехабилитацията му и за шахтите, които, според местните хора, не са могли да поемат голямото количество вода?
- Това като въпрос касае самата Община Царево и Пътната агенция, които имат отношение към инфраструктурата, но в качеството си на народен представител мога да кажа, че сме разговаряли с кмета на Царево Марин Киров, с министъра на МРРБ, и с Пътната агенция. Доколкото знам, част от компрометираните участъци се възстановиха там, където водата нанесе поражения. Бяха отпуснати извънредно средства за възстановяване. За следващия летен сезон, Община Царево ще посрещне с много добри условия своите туристи. Относно пътните шахти, виждаме че при природните бедствия, много се обръща внимание именно на тях. Смятам че компетентните органи си вършат работата. Специално за Община Царево - тя действа според нейните правомощия, и е направено всичко необходимо.
 
- Предстои ли скоро реконструкция на пътя Бургас-Малко Търново, откъдето много туристи пътуват за Турция?
- Това наистина е една болна тема за региона. Касае целия Бургаски регион на юг от областния град. Става дума за пътя, който извежда целия трафик към съседна Турция. Ние през последните години многократно сме обсъждали този проблем и като народни представители, разрешаването му е една от нашите задачи - да искаме изграждане на четири лентов път от Бургас до КПП Малко Търново, заедно с изграждането на изцяло нов пункт. Нееднократно сме говорили с всички институции, с министрите, когато сме били в управление, и знаем, че турската страна е готова със своя проект, а ние се бавим. По принцип, всичко е обвързано в едно - изграждане на пункта и на самия път. Изкърпване няма да реши проблема. Нашата цел е четирилентов път който да поеме целия трафик и разширяване на КПП-то, защото смятаме че има много какво да получим като туризъм и като стокообмен с нашите южни съседи. Въпреки че имаме в момента трудности и с бюджета, това ни е един от основните приоритети и ще настояваме докато не се случи.
 
- Дълго време бяхте директор на Общинско предприятие „Транспорт“ в Бургас и управлявахте Синята зона. Какво се прави сега за безпроблемното паркиране особено през летните месеци? Има ли нужда от Червена зона край морето и какво всъщност представлява тя?
- Наистина в един бъдещ период може да се мисли за по-гъвкави мерки. Мисля, че колегите се справят добре с наличната база и възможности. Аз лично винаги съм давал Бургас за пример, не само защото съм работил там, а защото смятам, че има една добра система на паркиране. Поради спецификата си Бургас е по-особен град. Самият център е заключен между няколко булеварда и много вода - море и езера. Така че това, което правят е добре организирано, нещата са балансирани. През лятото естествено има голям приток на туристи, което е добре за града и общината, създава и проблеми, но това го има навсякъде.

- Вярвате ли, че някога ще има магистрала, която да мине през Бургас и да свърже Истанбул с Одеса?
- Мечтите, както казват, са винаги това, което ни движи напред. По-скоро бих стигнал до това първоначално ние да намерим възможност и средства да изградим магистрала Черно море. Както и четирилентовия път до Малко Търново. От турска страна смятам че имат много добри пътища. Така че, ако успеем да направим един високоскоростен плюс магистрала път от Малко Търново до Дуранкулак, наистина ще затворим този пръстен, който се образува в страната Север-Юг, Изток-Запад. Вярвам, че това ще се случи в недалечно бъдеще и до няколко години ще имаме наистина един удобен, скоростен, сигурен път по нашето Черноморие.

Андрей Рунчев е роден на 28.07.1977 година в Бургас. Завършил е Антлийската гимназия в родния си град, а след това Икономическия университет във Варна, специалност “Стопанско управление”. Получава магистърска степен по счетоводство и одит във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив.
От 2009 г. е член на ГЕРБ и е част от екипа на кмета на Бургас Димитър Николов. През 2013 година става управител на общинско предприятие “Транспорт” към администрацията. През месец май е избран за общински председател на ГЕРБ в Бургас. Депутат е в 48, 49, 50 и сега в 51-во НС.