Професор Димитър Петков, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“, пред „Труд news“: Болестите на сърцето се подмладиха и обновиха

Не е вярно, че сърцето не боли

В „Св. Екате­рина“ се осъществява комплексно лечение на онкоболните пациенти

За предизвикателствата пред една от водещите болници в областта на кардиологията и кардиохирургията разговаряме с директора ù проф. Димитър Петков. Питаме го за промените в сърдечните болести, за подмладяването им и за причините България да е на водещо място по болести на сърцето. Разговаряме за лимитите и за това ще се налага ли болниците да връщат пациенти, или да ги карат да чакат заради наложените ограничения.

- Проф. Петков, България продължава да оглавява мрачните класации по сърдечни болести. Каква е причината да е така, след като имаме толкова добри специалисти?

- Причината явно е в населението и в общото състояние на държавата. Факторите, които трябва да вземем под внимание, са няколко. Първият е храненето. Знаем, че българинът обича да хапва обилно, харесва сладко и по-мазните храни, което не е здравословно особено за хората над 50 години. Втората основна причина е пренебрегването на редовната профилактика, където може да се открие високо кръвно налягане, аритмии на сърцето, сърдечни шумове и други оплаквания, които могат да предизвикат инфаркт или инсулт. Третото основно нещо е адинамията или липсата на движение, което води до наднормено тегло. Като прибавим стресът и психическото напрежение, което се натрупва с времето към всички тези фактори, се проявява в заболявания през годините като диабет, исхемична болест на сърцето и т.н.

- Има ли някаква промяна в болестите на сърцето през годините?

- Да, има промяна, когато започнах работа преди 35 години, основните операции, които правехме, бяха за ревматичните пороци на клапите на сърцето. Обикновено бяха 2 операции за ревматични заболявания на сърцето, които налагаха спешно подмяна на клапа и една операция за исхемична болест на сърцето, която налага поставянето на байпаси. Тенденцията коренно се промени за тези 35 години - ревматизмът изчезна като заболяване. Основното, което оперираме в момента и с което и кардиолозите се борят, е исхемичната болест на сърцето и клапните заболявания, в резултат на прекарани инфарктни, дегенеративни промени клапни промени и т. н.

- Какво е обяснението за промяната на структурата на заболяванията? 

- Обяснението е фактът, че през тези години се започна една профилактика на ревматизма и той се хваща в ранните етапи и се лекува, така че да не уврежда клапните структури на сърцето.

- Истина ли е, че сърцето не боли и ако е така, как може да се разбере, че има сърдечен проблем?

- Съвсем не е вярно, че сърцето не боли. Обикновено при исхемичната болест на сърцето първите оплаквания са задух и болка. Това са основните оплаквания на пациентите, когато има проблем с нарушено кръвоснабяване на съдовете на сърцето и съответно заплашващ инфакт. Другите сигнали, които сърцето изпраща, са аритмиите, отоците по краката, някои шумове, които могат да се чуят в определена позиция на тялото, като например при аортната стеноза. Така че сърцето дава сигнали. Въпросът е ние да ги чуем и да отидем на преглед. По-добре прегледът да установи, че няма сърдечен проблем, отколкото да пропуснем заплашващ инфаркт, който може да ни инвалидизира за цял живот.

- На колко години е най-младият пациент с инфаркт в болницата?

- Най-младите пациенти са в третата декада от живота на човек - между 20 и 30 години. Но обикновено това са пациенти, които използват анаболни препарати за правене на бодибилдинг или някакъв друг вид спорт. Другите млади пациенти са от четвъртата декада - от 30 до 40 години, които идват при нас с исхемична болест на сърцето. Това е подмладяване на исхемичната болест на сърцето поне с 10-15 години. Това заболяване е сериозен проблем, защото засяга млади хора, които са в трудоспособна възраст и обществото и семействата им разчитат на тях. Поради тази причина профилактиката на това заболяване е изключително важна.

- Какви са постиженията на болницата през последната година?

- Успяхме да пуснем 4 нови операционни зали, които са оборудвани по последна дума на техниката. Едната от тях е снабдена с ангиограф, който е с изуствен интелект. Второто голямо постижение е в областта на развитието на новите дейности, което беше заложено в бизнес програмата. Започнаха активна работа клиниките и отделенията по медицинска онкология, гастроентеорология и сега разширяваме дейността на общата хирургия. Двете специалности, които тръгнаха през тази година вече са на печалба, така че оправдаваха очакванията на бизнес плана, който бяхме заложили. В България досега липсваше специализирано звено по кардиоонкология, затова може да се похвалим, че в „Св. Екатерина“ се осъществява комплексно лечение на онкоболните пациенти.

- Има ли рак на сърцето?

- Сърцето може да има много и различни тумори, както доброкачествени, така и злокачествени. Ще ви разкажа за случай от преди няколко дни. Пациентка с меланом, която направи инфаркт, веднага бе преместена в кардиологията и бе решен проблема в рамките на първия час от поставяне на диагнозата.

- Доскоро болница „Св. Екатерина“ беше специализирано лечебно заведение в областта на кардиологията и кардиохирургията. Със създаването на нови клиники, не размивате ли спецификата на болницата?

- Не мисля, че се размива спецификата на болницата, а по-скоро се допълва. Досега сме търсели консултации в съседни звена, а в момента имаме собствени и решаваме случаите изключително бързо и ефективно. Това е основно перо, което сме заложили в бизнес проекта на болницата. В нашата сфера - на сърдечно-съдовите заболявания има изключително насищане с центрове и звена - докато преди в София имаше само два такива центъра сега във всеки град, не само в окръжните, но и в по-малките, има спешни звена с лаборатории, в които се лекува острия миокарден инфаркт, чрез поставяне на стентове и т. н. И при тази ситуация, трябва да търсим алтернативи. В момента и други кардиологични болници правят същото. Мисля, че това е правилният път.

- Разкритите при вас нови клиники и отделения конкурентни ли са с тези в другите болници?

- Напълно за броя на леглата, които имаме. В гастроентеорологията и онкологията имаме ограничен брой легла. Безспорно, приходът от повече легла би бил много по-голям и ние се борим за увеличаването на легловата база от следващата година. Въпреки малкият брой легла постигаме много добри резултати и аз съм доволен, защото са на печалба и имаме многобройни положителни отзиви от пациенти.

- Как привличате добри лекари, не е тайна, че частните болници могат и им предлагат по-добри заплати?

- Единственото, с което мога да ги привлека тук е научна работа и кариерно развитие в университета. Успяхме да постигнем заплати, които не са като в частните болници, но са значително по-високи от останалите държавни болници. Аз не съм търсил кадри, те сами идват, водени от желанието да се развиват. Става въпрос за млади хора, които са постигнали развитие в кариерата, но са стигнали до етап, в който виждат ограничения на местата, където са и търсят нови възможности.

- Заговорихте за млади лекари, как гледате на усилията им за постигане на определени параметри в началните заплати?

- Аз съм напълно „за“ доходите им да бъдат значително по-високи, от това, което получават в момента. Това, което се тиражира, че е постигнато - стартова заплата от 1860 евро на започващ лекар, смятам че е добро начало. Младите лекари трябва да имат условия за специализация, да могат да се издържат, да имат пари да се хранят, учат и да живеят спокойно.

- Какви са най-големите предизвикателства пред болница „Св. Екатерина“?

- Конкуренцията и лимитите. Лимитите са топ предизвикателство, защото ние редовно правим извънлимитна дейност и се чудим как да я прехвърлим за другия месец, защото няма да ни бъде платена. В този аспект няма как да се увеличават заплатите на персонала, при положение, че имаме тези ограничения. Макар, че се отчита ниска инфлация, всички виждаме, че цените вървят нагоре. Нагоре вървят цените на топлоенергията, на електроенергията, на консумативите и на всички услуги, които ползваме. С всеки месец фонд работна заплата доближава лимита на болницата и не остават много средства за покриване на останалите нужди на лечебното заведение.

- Ще се стигне ли дотам да връщате пациенти заради лимитите и да ги съветвате да търсят друга болница, където не са изчерпани?

- Надявам се да не се стигне до такъв момент. Опитваме се дори и с цената на загуби за болницата да не връщаме нито един пациент. Написал съм писмо за увеличаване на лимита на болницата и чакам отговор от касата.

- Ваши колеги са убедени, че цените на клиничните пътеки трябва да се актуализират. Имат ли основание?

- Мисля, че е необходимо. Нашите клинични пътеки (в кардиохирургията например), под предлог че цените им са много високи, не са актуализирани много отдавна, или ако са актуализирани, то е било с 1-2%. Има други пътеки, чиито цени са увеличени с по 50 -60%. Никой не гледа колко реално се изразходва за лечението на един пациент. При нас много от пациентите постъпват за лечение с крайна форма на сърдечна недостатъчност и са необходими 10-15 дни за подготовка за операция. Парите за тази подготовка ги няма.

- Кажете ми, защо се разкриват толкова кардиоболници и лаборатории. Не остентихте ли вече българския народ?

- Това е труден въпрос, по-скоро трябва да се пита здравното министерство и хората, които дават разрешения за разкриването на нови болници и лаборатории.

- Какъв е рекордът на поставени стентове, който лично сте видял в практиката си?

- Консултирал съм пациенти с 11-12 стента, поставени в различни центрове, които идват за второ мнение и за операция. Бих желал да отбележа, че ефектът при извършване на операцията (поставяне на байпаси) би бил минимален при толкова много поставени стентове.

- Случвало ли се е да установите, че без нужда е поставен стент?

- Да, случвало ми се е. Понякога, за съжаление това се прави с чисто търговска цел. Поставят се стентове на хора, които са с гранични лезии - стана въпрос за лезии 40-50% и се убеждава пациента, че ще направи инфаркт. С такъв процент стеснение на съда няма как да се направи инфаркт. При това положение е добре да се изчака и да се направи преглед след 6 месеца, дори и след година, ако пациентът няма оплаквания, за да се види колко агресивна е атеросклерозата - дали бързо ще се увеличи това стеснение, или ще остане така, защото сме имали пациенти с много тежки стенози, които дълго време години остават с тях и не получават инфаркт.

- Какво бихте посъветвали хората, на които им препоръчват поставяне на стент?

- Задължително да търсят второ мнение. Същото съветвам и нашите кардиохирургични пациенти. Казвам им: Искайте второ и трето мнение.

- Каква е причината в държавните болници да се заплаща по-малко, отколкото в частните за една и съща интервенция?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Рестрикциите относно плащането от пациентите в държавните болници са много по-големи, отколкото в частните, но каква е причината, не мога да кажа.

- Би ли могло да има ценоразпис, който да е валиден за всички болници?

- Това е много добра идея. Редно е условията за държавните и за частните болница да са едни и същи.

- На 24 ноември църквата почита Света Екатерина. Знаете ли защо проф Чирков е избрал точно това име за болницата?

- Доколкото си спомням проф. Чирков търсеше име на светец, на когото да кръсти болницата. След проучване дойде и каза: Решил съм да кръстим болницата на една светица, която е била изключително интелигентна млада жена, родена е през III век в Александрия. Според легендата, младата жена се среща с император Максимиан, с надеждата да го убеди в правотата на християнската вяра и че той извършва грешка като преследва християните. За съжаление не успява и тя е екзекутирана и е погребана в планината Синай. По-късно е построен манастир в нейна чест и останките ù са преместени в манастира, който и днес носи името „Света Екатерина“. Така че проф. Чирков беше впечатлен от вярата, последователността и ревностната защита на една праведна кауза. Проф. Чирков почина на 24 ноеври, когато се чества Света Екатерина. Съдба!

- Каква е вашата лична интерпретация на посланието, което Света Екатерина носи за медицинската общност?

- Както Света Екатерина е защитавала каузата на християтството и е дала живота си в името на тази кауза, така ние ревностно да защитаваме интересите на пациентите си. Нека не забравяме, че пациентът има нужда от добра дума, отношение и съпричастност, не само от лекарства и интервенции.

Нашият гост
Проф. Димитър Петков е изпълнителен директор на УМБАЛ “Света Екатерина” от април 2023 г. Той е сред специалистите, въвели миниинвазивното митрално клапно протезиране в България, и е с най-голям брой извършени сърдечни трансплантации у нас. Имплантира последно поколение изкуствени сърца, за които има основна заслуга да се доставят в България. Има извършени над 15 000 самостоятелни операции в почти всички области на сърдечната хирургия, в това число на деца с вродени сърдечни малформации и пациенти с тумори с различна големина, обхващащи жизненоважни структури на сърцето. Проф. д-р Димитър Петков е въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето. Проф. д-р Димитър Петков е ръководител на Катедрата по сърдечносъдова хирургия и инвазивна кардиология към Медицинския университет - София. Той е председател на Българското дружество по кардиохирургия.