Д-р Любомир Канов, психиатър и писател, пред „Труд news“: България е в безпътица, основните институции отсъстват

Престъпленията по време на избори да бъдат обявени за престъпления срещу републиката

Критиките на Тръмп са по-скоро израз на болка към Европа, отколкото на враждебност

В българския политически живот през 2026 г. ще има избори, които за съжаление ще доведат до разочароващи резултати, в смисъл - патова ситуация, както обикновено, която ще продължи до може би още едни избори, смята д-р Любомир Канов. Според него лидерите на ППДБ не дават добър образ на хората от средната класа, на образованите хора, проевропейците и градската десница, за каквито се представят. На английски „Trump“ е и съществително, и глагол. Като съществително означава „коз“, като глагол - „цакам“ и според д-р Канов президентът Тръмп цака доста успешно левите либерали, които предричаха икономическа катастрофа заради мерките, които наложи и начина, по който ръководи държавата.

- Току що се върнахте от Мюнхен, доктор Канов. И във Фейсбук отправихте призива „Нека да пребъде тази обичана Европа“ ! Как ви се видя Германия, в рецесия ли е, отразява ли се това на коледното настроение? 
- Трудно ми е да си представя настроението в цяла Германия. Мюнхен празнуваше Коледа, часовникът на кулата с фигурките се въртеше както векове наред, разбира се, вурстчетата, а греяното вино се лееше навсякъде. Хората не изглеждаха много радостни. Не се усети някакъв особен страх, но имаше и доста полиция заради изстъпленията на мигрантите през миналите години по това време.

- Но написахте, че италианската премиерка Джорджа Мелони посочва верните решения, които могат да спасят положението в Европа, какво имахте предвид, какво е състоянието на Европа, та да се вземат верни решения за спасяването ù?
- Най-общо казано, малко по лекарски, Европа боледува от крайно левичарство, което е завладяло умовете на държавните глави от ЕС. Но има и ясно отграничаване от това и възникване на нови политики, така да се каже - на нормалност, чиято представителка е Джорджа Мелони. Това важи и за част от страните в Източна Европа, които са яли попарата на комунизма и социализма в различните му превъплъщения и не са индоктринирани до такава степен, до каквато са западното общество, западната младеж и западните политици в последните може би 40-50 години.

- Президентът Тръмп отправи такива критики към Европа, но нейните лидери ги посрещнаха едва ли не на нож...
- В нашата преса тези критики би трябвало да бъдат обяснени и цитирани точно, те не са само на Тръмп, но и на вицепрезидента Ванс, и на други хора, които имат отношение към западното общество и Европа. Ако трябва да се сведат до две-три възражения на Тръмп, те са по-скоро израз на болка към Европа, отколкото на враждебност, но те се интерпретират едва ли не като атака срещу Европа, като разпадане на западния съюз. Тръмп е германец по баща, по майка е шотландец. Той има връзка с Европа, каквато малцина американци от по-старото поколение имат. Т. е. той не е някакъв фанатичен враг на Европа, а човек, който изпитва според мен искрена болка от това самозаличаване на Стария континент, от това безогледно допускане на хора с враждебна на християнството култура, дошли тук заради авантата в социалните помощи и програми. Хора, които най-нахално биха спрели движението по средата на голям европейски град, за да се молят по пет пъти на ден, които убиват по улиците и площадите. Въобще една враждебна култура, която е агресивна и Европа, особено по времето на Меркел, я прие, казвайки „Ние ще се справим“. Но Европа не се справи и сега тенденцията се обръща в посока, която е близка до визията на Тръмп, който затвори южната граница с Мексико, където имаше подобен процес на нахлуване на хора със съвсем различен манталитет, вкарвайки и наркотици като фентанил.

- Незаконната миграция е намаляла с 92 процента за няма и година, откакто Тръмп се върна в Белия дом...
- Много неща не се споменават в нашата преса. Доста хора са заблудени за това, което става в света. България прилича на някаква долина, в която процесите се извършват независимо от света, в която единствения Голиат е Пеевски, около който се върти целият политически спектър. В Америка се извършват промени, за които никой не казва. Например БВП се увеличава с 4 процента, откакто Тръмп е на власт, инфлацията рязко намалява, интересна е статистиката, че има небивал спад на престъпленията, 500 милиарда от дефицита на Америка е изтрит поради данъчната политика на Тръмп. Колкото и да изглежда хаотичен, той всъщност се придържа изключително точно към нещата, които е обещал. Ако си позволя един каламбур - на английски „Trump“ е и съществително, и глагол. Като съществително означава „коз“, като глагол - „цакам“. Според мен той цака доста успешно левите либерали, които предричаха икономическа катастрофа заради мерките, които наложи и начина, по който ръководи държавата.

- Да се върнем у нас. 2025-та завършва с правителство в оставка и с неприет бюджет, но с някакъв удължителен вариант на прага на влизането ни в еврозоната, с масови протести. Като психиатър каква е диагнозата ви за такава държава? 
- На държава, която е в известна безпътица, защото отсъстват важните ръководни институции. И това е най-вече съдебната система, тя не осигурява справедливост на хората, корумпирана е и лъжлива, даже криминална и от това произтичат ужасно много беди. На първо място - в избирателната система, която е тежко сбъркана и вече на десетки избори се превръща в някакво състезание по надлъгване и по безчестие, бих казал, където се извършват престъпления, които никога не са наказвани. Според мен трябва престъпленията по време на избори, като фалшифициране и купуване на гласове, да бъдат обявени за престъпления срещу републиката. Каква демокрация може да има при такава система на избори, които отново ще бъдат превърнати в това посмешище, което сме наблюдавали неведнъж посредством гласовете на малцинствени групи, на малки населени места. И едно МВР, което удивително ми напомня за народната милиция от едно време...

- Отново се поде рефренът за 100-процентовото машинно гласуване. Най-тъпите ли сме в Европа, след като там гласуват с машини само в няколко секции в Брюксел? Ние ли сме аборигените?
- Да, аборигените сме ние, никъде няма такъв цигански вот, такова манипулиране и такива трилъри със заложни къщи, които да контролират вота. България в това отношение е изключение и затова имаше по няколкостотин хиляди невалидни гласове с хартиените бюлетини, да не говорим колко са манипулираните. Доста успешно набиха в съзнанието на мнозина българи, че машините са мадуровки, т. е. че венецуелският диктатор Мадуро прави изборите с такива машини. Но той ги запали тези машини, защото получи катастрофални за него резултати. Това малко се знае. Въпросът е, че според мен се внушава недоверие към машините без основание, това се нагнетява и то от професори математици. Истина е, че една част от нашето възрастно и неграмотно население няма лесно да се оправи с тях, но тези хора се научиха да получават пенсиите си от банкоматите. Всеки американски щат си има своя система на гласуване, в много от тях има и машини. Мантрата, че с машините стават измами, е просто измама.

- А трябва ли да бъде запазена и хартиената бюлетина? 
- Не е редно навсякъде да бъде машинно гласуване, има места, където трябва да има и хартиени бюлетини. Но има една закостеняла администрация и точно тази част на българската демокрация е изключително слабо обезпечена с образовани хора, така че да имаме реални и честни избори. Нашият народ е ляв и ако гласува за социализъм, нека така да бъде, но поне да се види каква е истината.

- Лидерите на ППДБ започнаха да диктуват дневния ред на държавата - поставят ултиматуми, „ние казахме“, „ние искаме“, „истината е“, „няма да стане по тоя начин“, а Ивайло Мирчев заплаши, че с шутове и шамари ще измете политическите си противници....
- Това е нелепо и арогантно, специално за този Мирчев с опита си да бъде младша мутра, така да се каже. Не му отива и не отива и на заявения профил на тези хора, които представляват средната класа, образованите хора, проевропейците, градската десница и какво ли не. Аз лично не мисля, че тези лидери или част от тях всъщност дават добър образ на десните и на тези, които се противопоставят на московските партии, тук включвам и президента със или без неговата бъдеща партия.

- Кога ще има такава партия според вас - сега или след като напусне „Дондуков“ 2? 
- Всъщност за пет години неговата заплаха, че ще направи нещо, изказана с мрачна агресивност като че ли е готов за бой с МиГ 29, отдавна е забравена. Засега няма партия, аз мисля, че той изпусна влака и ще се появи някъде около президентските избори или след тях, когато според мен влакът ще е заминал.

-Напоследък често задавам въпроса как и защо стана така, че наследниците на комунистическата и ДС номенклатура станаха демократична общност? Според вас, докторе? 
- Аз мисля, че наистина има демократична общност, тя се състои от стотици хиляди хора, които не са наследници на тези, които казахте. Но по странна приумица на съдбата именно наследниците на бившите партийни секретари и началници в ДС са генетично по-напористите, по-успешни в налагането си в политиката. Не знам дали това е по инструкция, по наследство или по причини, които ми убягват. Но лично ми се струва, че свестните и интелигентните хора инстинктивно странят и се гнусят от тази политика, каквато виждат в момента. Аз не бих отрекъл протеста на поколението Z, но това изобщо не бяха само младежи от тази възрастова група. Имаше и много други хора, които инстинктивно чувстват, че така не може да продължава. Този протест не трябва да бъде подценяван или цинично подиграван, че ще бъде отново овладян както преди от напористите и нахалниците от родовете на бившите комунисти.

- Протестите бяха персонално срещу Борисов и Пеевски. Смятате ли, че те трябва да напуснат лидерските постове в партиите си, за да може да тръгне диалогът с други партии? Кирил Петков и Христо Иванов се махнаха, но от това диалогът с Асен Василев и Ивайло Мирчев не стана по-лесен, а точно обратното? 
- Имаш основание да мислиш така. В ГЕРБ има доста читави хора, тя е центристка народна партия и ще може да се коалира в дясно с „Демократична България“, „Синя България“ и други десни формации, да образуват един мощен център-дясно блок от хора, които са с по-нови лица, с европейско мислене и готови за силни десни реформи, от които България се нуждае отчаяно.

- Веднага следващият ми въпрос - дойде ли времето на „Синя България“?
- Аз мисля, че тя беше някак си отстреляна с несправедливото и нечестно злословене по адрес на д-р Петър Москов. Интересен е манталитетът на българския човек - чуе нещо за някой и почва да лае по него без да мисли. Това за съжаление пречи на „Синя България“, но може би хората почват да разбират, че това е партията, която е най-близо до консервативните партии в Европа и до Републиканската партия в САЩ и че това е пътят, противно на идеята, че България трябва да бъде социална, т. е. социалистическа държава с огромна бюрокрация, с 40 и нагоре процента средства от брутния вътрешен продукт за обслужване на т. нар. държава.

- Какви са очакванията ви за 2026-та, доктор Канов?
- В българския политически живот ще има избори, които за съжаление ще доведат до разочароващи резултати, в смисъл - патова ситуация, както обикновено, която ще продължи до може би още едни избори. Манипулацията и индустрията за купуване на гласове едва ли ще промени методите си. Ще има някакъв подем в градската десница, но той няма да е достатъчен, за да доведе до някакъв прелом. Но всичко това бледнее в сравнения с това, което става в света, където се надявам да има промени, които ще повлияят благотворно на България, поне поклонниците на Кремъл да загубят наглостта си, с която се разхождат в кулоарите на Народното събрание с походка на началници.

Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ през 1984 г., живее и работи в Ню Йорк. Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”, “Вселената според Гуидо” и “Стрела от тръстика”, а по повод 80-ия си рожден ден представи книгата “Късен следобед”. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Известно време се занимава с производство на вино от наследствените лозя, след като е възстановена собствеността върху земеделските земи след 1989 г. Неговата марка печели международни награди.