Какви ли не суми  са ми предлагали да емигрирам  в чужбина, но аз съм горда българка

Християн Платов притежаваше всички качества, на които държа в един мъж 

Повече от 7 са тайните, които разкривам в последната част от книгата ми

Импресариото на Далида не успя да ме спечели, защото бях лудо влюбена в Християн Платов 

- Г-жо Христова, на 10-ти декември ще се състои премиерата на дълго чакания трети том - “Аз съм просто жена”, от Вашата автобиографична трилогия “Изповед”, който вече се разпространява по родните книжарници. Той ли Ви беше най-труден и емоционален за писане?
- Той ми отне почти година, подобно на втората професионална част, която също е по-дълга. И за двете трябваше да се връщам много назад в скъпи моменти, за които се колебаех дали да споделям или не, защото не смятам, че е нужно човек да се разголи тотално, въпреки че хората много се вълнуват какво има под юргана и кой с кого спи. Чета разни биографии, в които има небивалици, за които знам, че не са верни, защото са се случвали в мое присъствие, но избягвам конфликтни моменти и не искам да противостоя на никого. Искам да се извиня на Румен Леонидов, който за 30-годишнината ми на сцена беше до мен и тогава ми каза, че ще ми помага за книгата. С него ходихме една седмица на море и той записваше спомените ми на касетки, написа ми и един дълъг списък с въпроси, които да опиша и засегна, но после така ме завъртя колелото с пътувания и срещи, че все отлагах да започна да пиша за следващата петилетка... Когато най-накрая се наканих да продължа си казах: “Боже, тоя светъл ум как може да го занимавам с моите елементарни житейски случки!” Стори ми се ужасно да го ангажирам и сега използвам случая да му се извиня и така изпълнявам обещанието си отпреди 30 години, защото навлязох в безкрайността и ще започна да забравям.

- Кои бяха най-вълнуващите и затрогващи отзиви от Ваши почитатели, приятели и колеги, след излизането на първите две части на “Изповед”?
- Много, много съм доволна и радостна, че доста по-възрастни софиянци са във възторг как съм ги пренесла в нашата София от детството и младостта им, заинтригували са се много от първата част на книгата ми. Впоследствие ме зарадваха и отзивите от колеги, с които коментираме какво ли не - останали са впечатлени от срещите ми с големи музиканти и ме питаха за тях, или да им изясня някои моменти и случки. Щастлива съм, че дори утвърден писател и майстор на словото като Боян Биолчев ми направи комплимент за първата част, а Румен (Леонидов) ми каза: “Браво, моето момиче!” Аз в никакъв случай не съм писател и като чета с удоволствие разкази на Боян и творби на Румен се възхищавам от техните метафори и сравнения - моите са много по черно-бели и реалистични, много... Иначе, важни за мен са срещите, които съм имала с уникални световни личности, особено моите приятели от музикалния свят, като Омара Портуондо, Чучо Валдес, Пакито Д'Ривера, Артуро Сандовал - пишем си и в интернет.

С Васил Найденов

- А какво казаха Вашите най-близки хора, които първи прочетоха третата - последна част от автобиографичната Ви книга?
- Излизането на тази трета част малко закъсня, защото имаше възражения от близките ми хора за това, че имената в нея са прекалено много и да изчистя някои моменти. Първите є читатели бяха (Евгения) Гешева, Иван Георгиев, дъщеря ми и сина ми. Останаха доволни и ми дадоха картбланш да я пускам. Казаха ми, че на някои моменти са се разплаквали... Мои приятелки също ми споделиха, че много са се развълнували на по-емоционалните моменти - за сестра ми да не говорим... С нея имахме и спор за разни неща в книгата, все пак тя беше първия ми импресарио и държа на нейното мнение и гледна точка. Има истории, които дори тя не знаеше и чак сега научи.

- Значи за читателите на “Аз съм просто жена” също ще има много изненади?
- Да, има доста изненади, повече от седем ще са тайните ми, които досега не съм разкривала... В третата част има и доста женски и съкровени моменти, така че ще е интересно и за момичетата и за момчетата - да имат едно на ум как да постъпят в даден момент с любимата си! Откровено споделям случки в живота ми и ще съм доволна ако успея да разведря и разсея читателите и да бъда полезна по някакъв начин, защото това е най-важното - да се обичаме и да споделяме.

- В автобиографичната Ви трилогия говорите и за виртуозния китарист Християн Платов, за когото не криете, че е най-голямата Ви любов. Какво го отличаваше от другите мъже във Вашите очи?
- Може би ни свързваше най-силно музиката, която обичахме и чувствахме еднакво - разбирахме се само с поглед, без излишни приказки. Християн беше бохем по душа, много ларж и с чувство за хумор -всички качества, които държа да притежава един мъж! С него бяхме десет години заедно - той беше наистина изключителна личност, голям професионалист, голямата ми любов от по-младите ми години. След това обичах много и бащата на децата ми Георги (Стоичков). Предпочитам мъжката компания, може би защото и аз имам доста мъжки черти в характера си. Също така, мъжете не са досадници и затова с тях ми е много приятно - така беше. Защото сега имам един кръг приятелки и ни е прекрасно да сме заедно, явно изневерявам на моите традиции! (Смее се.) 

- Влиятелни мъже, като импресариото на Далида също са попадали в плен на Вашия чар. Съжалявахте ли понякога, че сте отхвърлили ухажванията му - той можеше да помогне много на кариерата Ви извън България?
- В никакъв случай не съжалявам! Може би - да, щеше да ми помогне да направя кариера оттатък желязната завеса, но тогава бях лудо влюбена в Християн - къде ще се занимавам с френски импресарио?! Предлагали са ми и да емигрирам в Париж и в Канада - какви ли не суми и хонорари, но аз съм много горда българка, не могат да ме изкушат по такъв начин! Обичам да пътувам и съм доволна, че успявах и успявам сама да си позволя това удоволствие, благодарение на професията ми. Чувствам се добре навсякъде. Може да съм преродена испанка, арабка, или гъркиня - минавали са ми такива мисли, заради многото езици, които ми се отдават, но явно тук ми е изпитанието.

Третата част от автобиографичната й трилогия е вече по книжарниците.

- Много хора се вълнуват за нещата, които споделяте за Фидел Кастро в третата част от автобиографичната Ви книга. Може ли да се каже, че Фидел е сред най-харизматичните мъже, с които сте се срещали?
- Има много други, които не ги познавате! (Смее се.) Фидел е най-обичаният и мразен кубинец, голяма личност. Интересен е и като мъж - атрактивен, мъжкар и популярен. Много жени си падаха по него, за да си лепнат като значка, че са били с такъв мъж, но мен това не ме е вълнувало никога. Той е голяма политическа личност - един човек, който отдаде живота си на идеята за независимост на Куба. Искал е да бъде некомунистическа страна, обаче това е невъзможно за малките държави, както и за България. Аз също много исках и ние да сме независима държава. Тъжно ми е, че настъпи разруха на всичко постигнато, вместо да се надгражда. Ние винаги сме били селскостопанска, аграрна страна и винаги сме имали плодове, зеленчуци, месо и всичко необходимо - и преди 9-ти септември и преди 10-ти ноември, а сега внасяме дори лук, картофи и замразено месо от чужбина! България е изключително място, с много дух и история и жалко, че някак си вече сме далеч от тези примери.

- Много интригуващо за Фидел Кастро е и как е оцелял при толкова опита за покушение срещу него?
- Да, има такава книга с покушенията, които са над 600. Но по-интересна е книгата на Игнасио Рамоне “Сто часа с Фидел”, в която информацията е лично от него.

- Вие имате много приятели в чужбина. Имате ли впечатление как се отрази влизането на еврото в някоя от другите държави?
- Във Виена имам близка приятелка и там отначало бяха бесни и страшно недоволни - много псуваха! Ситуацията беше подобна и в Гърция, с това неочаквано поскъпване. От 1 година и тук всичко започна да поскъпва, за да може като влезе еврото да го разделиш на две и да ни се стори по-евтино, но какво ще ни се стори... Вече навсякъде в Европа е по-евтино, отколкото при нас, което е ужасно. По принцип, ние винаги сме били в Европа, никога не съм се чувствала по-малко европейка, била съм горда и не съм позволявала обидно и негативно отношение към България и всичко тук. Дразнела съм се, че ни подценяват и не знаят нищо за нас.

- В момента ситуацията у нас е доста нагорещена...
- Да, народът ни горкия с тия постоянни избори е като в един тунел без светлина. Да не говорим, че непрекъснато вдигат заплатите на администрацията и бюрокрацията по министерствата - вместо да съкратиш, те ги увеличават - какво е това чудо, то го няма никъде?! Хората са изтощени и измъчени и не случайно са тези митинги и протести. За съжаление, нямаме истински лидери - появяват се и изчезват, защото не стига само лидер, трябва да има и екип. Най-важно е един политик да отстоява това, което прави и да има перспектива - да се вижда надалеч. Особено сега с мигрантите всичко е толкова объркано и вече няма нация, която да е чиста - пълно е с хора от Африка, Азия, Филипините... Аз съм малко националист, държа си на българското, въпреки че много обичам да пътувам, но не искам да ми налагат общ език, култура, или музика.

- А притеснява ли Ви това, че постоянно ни внушават, че Русия иска да ни нападне и честите опити на някои европейски лидери да ескалират ситуацията?
- Не смятам, че Русия ще ни нападне, че ще нападне Европа, ако не ги предизвикат! Не бих искала да коментирам тези теми, но вече всички са толкова политизирани, че дори като си говорим с приятели от Америка и ми викат: “Махни ги Мерил Стрийп и Де Ниро!”, понеже са демократи и вече не ги харесват! Какво общо има това, но е факт, че политиката влияе много в живота ни. Негативни сме и веднага сме готови да плюем, има агресия колкото щеш - навсякъде убийства, насилие, катастрофи, толкова животи си отиват просто така...

- Ванга също е казала, че трябва да държим на отношенията ни с Русия и да не допускаме да се развалят...
- Да, по телевизията имаше едно интервю, преди да направят храма є в Рупите, в което по повод кои са нашите братя - Гърция, Турция, или Русия, думите є бяха, че с турците винаги може да се разберем на по едно кафе, за гърците трябва да си помислим и да имаме едно наум, като ни кажат нещо, а единствено наши братя са руснаците! Тогава всички онемяха, да не говорим за настроенията, които са в момента, но през годините те са демонстрирали толерантност и уважение към нас. Аз отидох най-късно от колегите на турне в Русия - 75-та година, а те пътуваха още от 60-те години. Направих три-четири турнета и бях популярна там, а отношението на руснака към културата и изкуството е пословично.

- Кои са най-важните уроци, които сте научили в живота?
- Толкова са много, но основното нещо е да бъда себе си и да живея достойно. Ужасно е да лъжеш и затова често влизам в излишни спорове, но всеки има своята истина. А най-важно е да обичаш и да радваш хората, да знаеш за какво си дошъл на тази земя. Не мога да се оплача - пях, пътувах, имам деца, всичко си имам. За страната ни искам да се яви един разумен политик, който да мисли само за България!

Нашият гост

Една от легендите на популярната ни музика - Йорданка Христова, е наследила певческата си дарба от своя баща, а привлекателната визия дължи на майка си. Тя била голяма хубавица и също като Йорданка, често я сравнявали със София Лорен. По майчина линия, именитата ни певица е роднина с друга легенда - футболната звезда Георги Аспарухов-Гунди, а по бащина е братовчедка с Катя от дует “Ритон”. Причината тя да тръгне по пътя на музиката става сестра є Лилия, която и съобщава за откриването на Студия за естрадни певци в столицата, а по-късно става и неин импресарио. Йорданка е школувала гласа си в класа на големия Милчо Левиев. Тя печели признание още с дебюта си на фестивала “Златният Орфей” през 1966 г., където грабва първата награда с песента на Димитър Вълчев - “Делфините”. На следващата година покорява и Куба, където изявите є предизвикват истински фурор и я превръщат в любимка на темпераментната публика. Талантът и харизмата на родната звезда є носят признание и в редица други държави. Тази година, Йорданка Христова бе отличена за изключителен принос в развитието и популяризирането на българските култура и изкуство с награда “Златен век” - огърлие и грамота.