Доц. д-р Зорница Тоткова, психолог от Института за изследване на населението и човека към БАН, пред „Труд news“: Наказанието на шофьорите трябва да се прилага веднага, а не да се отлага

Законът за движение по пътищата се променя само на парче под влияние на дадени събития

Много от шофьорите се държат така, сякаш са сами на пътя

Глобите за нарушения на пътя се увеличават, катастрофите - също. Безотговорен ли е българинът и каква роля играе народопсихологията ни в страшната статистика за загинали и ранени по пътищата, питаме доц. д-р Зорница Тоткова, която от години работи по теми, свързани с агресивното поведение на участниците в трафика, с контрола на движението и пътната безопасност.

- Доц. Тоткова, защо българинът е толкова агресивен шофьор и се смята за безсмъртен на пътя?

- Не знам дали българинът се смята за безсмъртен, но възприятията ни относно безопасността на движение по пътищата е пресечна точка между психологията, културата, политиката, инфраструктурата. Това са много аспекти, които повлияват, както начина на възприемане на тази тема, така и формират културата ни за безопасно участие в движението. Тази култура у нас все още не е изследвана, но е дълбоко вкоренено в обществото, че опасното шофиране - рисковите маневри, агресивното поведение на пътя, е по-скоро, някакво свърхумение, постижение, а не нещо извън нормата, нещо нередно. През последните години се наблюдава присъствие на различни организации след не едно и две трагични събития по пътищата, но като цялото културата ни на пътна безопасност е доста ниска. И като съчетаем това с неадекватното възприемане на риска, това ни превръща в хора, които смятат, че катастрофите се случват извън нас, че те не са наша отговорност, ние не допринасяме за тях, защото се случват на другите. Може би оттам идва и това чувство за безсмъртност на пътя.

- Но шофьорите не са деца, а са зрели хора...

- Не опира до това дали са зрели като индивиди, а до една лична отговорност и морални ценности, които, за съжаление, не се формират само у дома. Колкото аз и да обяснявам на детето си как трябва да пресича и да се държи като безопасен участник в движението, то в обществото наблюдава друга тенденция и моите съвети отиват някъде назад. И когато като порасне вижда, че на някого нещо му се разминава, че не получава наказание за поведението си, формира се усещането, че и то може да нарушава правилата, че безопасността на движението не е от съществена важност. А всъщност тя влиза в първите 8 причини за смъртността в световен мащаб. Неслучайно и в Европа, и на световно ниво се предприемат какви ли не стратегии, прилагат се какви ли не програми, само и само да може да се сведе до минимум броят на загиналите при пътни катастрофи.

- Новите автомобили в Европа имат куп екстри, повишаващи безопасността, а автопаркът в България е много остарял. Това ли е една от причините да сме на едно от първите места по тежки катастрофи?

- Има значение какво е състоянието на автопарка, какво е състоянието на инфраструктурата. В държави с добри пътища е естествено броят на жертвите да е доста по-нисък. Да, транспортното произшествие настъпва вследствие на човешка грешка и човекът е причина за тези събития в над 95% от случаите, но тогава, когато цялата пътна среда е проектирана и конструирана така, че тези грешки да се сведат до минимум, може да се очаква да няма толкова жертви. Важен и начинът, по който се контролира техническата изправност на автомобилите, товарът на товарните автомобили, това всичко са фактори, които допринасят за възникването на пътно-транспортно произшествие. Те са множество. Нещата са толкова навързани, че когато тръгнем по една линия, тя се преплита с още пет. Но въпреки всичко, този, който управлява, е човекът. Негова е преценката автомобилът му дали е поддържан добре, безопасен ли е. Ако няма системи, които да ме предупреждават, аз трябва да съм нащрек 10 пъти повече. Всичките тези системи за безопасност, се появяват от необходимост, което говори за това, че човек се разсейва, докато шофира. И тук имаме множество фактори, които повлияват това - телефоните например. Това са такива устройство, които съдържат цялата информация, която ни е нужна за каквото и да било. Във всеки момент човек решава, че трябва да провери нещо много важно, че трябва спешно да отговори на някои съобщения, което преди 20 г. въобще не беше опция. Средата на шофиране е много по-интензивна, отколкото тогава, а зад волана се държим, все едно сме сами на пътя. Не ни интересува дали другият бърза за някъде, а само това дали ние бързаме и дали някой на нас не ни пречи. А не трябва да забравяме, че всеки един участник в движението е друга единица, която също като нас, може би, има своите причини да прави едно или друго нещо на пътя. Това е тъжното - не сме толерантни, не сме разбиращи, не сме търпеливи на пътя.

- Младите шофьори ли са по-опасни или опитните, които смятат, че нищо не може да ги изненада на пътя?

- При по-младите шофьори причината за пътно-транспортни произшествия най-често се свързва с факта, че тази част от мозъка, която отговаря за адекватното и правилно вземане на решение, при тях още не е добре развита. Хората, които са на възраст между 30 и 40 г. - това са хора, които имат вече достатъчно опит на пътя и при тях проблемът е друг. Тук нямаме този физиологичен дефицит, който ни пречи да вземем правилното решение, а имаме едно надценяване на уменията и на способностите ни, изхождайки от опита. В един момент те решават, че няма нещо, което да ги притесни, могат да предвидят какви ли не ситуации и предприемат рискове. За съжаление, това също води до инциденти.

- Трябва ли да има психологически тест преди човек да получи шофьорска книжка?

- Имало е и такива предложения, но не се стигна до въвеждането на такова нещо. Още преди години, когато в института работехме по темата с колеги, смятахме, че е важно този, който тепърва ще получи книжка, да има някаква представа що за човек е. За да може да му кажете какъв е, вие трябва да го оцените с психологически методики. И ако ние знаем, че по отношение на процеса на шофиране са важни характеристики като емоционална стабилност, тревожност, склонност към поемане на риск, търсене на силни усещания, би било добре да дадем на младите водачи тази обратна връзка, просто да го имат предвид и да знаят що за хора са, защото тогава може би ще имат вече едно наум. Идеята ни не е да кажем - вие сте опасен водач и няма да ви дадем книжка. Това първо не е хуманно, второ е дискриминативно и нарушава правата на човека. Целта е превенцията.

- Кои нарушения, свързани с психологическото състояние, водят до тежки катастрофи?

- Причините за възникване на пътно-транспортни произшествия в световен мащаб не се квалифицират чисто в психологически аспект. Най-честата причина е високата скорост. Такъв тип характеристики, които изброих преди малко, повишават възможността това да се случи. Тоест хора, които търсят силни усещания, които са склонни да поемат по-висок риск, които имат високи или много ниски нива на тревожност, са склонни в една или друга степен да нарушават правилата за движение. Такъв профил се среща често при пътно-транспортните произшествия.

- Пешеходците също имат рисково поведение и смятат, че шофьорите са длъжни да ги пазят. Трябва ли наказанията за тях да бъдат по-строги?

- Човек знае как да пресича, но по една или друга причина нарушава правилата - не спазва обозначените за това места, изскача на платното без да се е огледал и гледайки в съвсем друга посока. Пешеходците не си дават много сметка, че автомобилът не може да спре със скоростта, с която те могат да спрат. Аз смятам, че тук наказанието има значение. Говорим през цялото време как глобяваме водачите, какви мерки се взимат спрямо тях, но на общия фон нарушители, глобените пешеходци са изключително малко. И тогава аз нарушавам правилата веднъж - няма проблем, втори път - няма проблем, трети път - също, значи мога да го правя винаги. Ние, като шофьори, се оглеждаме, винаги сме нащрек, но от друга страна пешеходците също не трябва да забравят и своята отговорност в целия процес. И това - вие сте длъжни да ме пазите, всъщност не е оправдание за поведение, което нарушава правилата.

- Наказанията за нарушения на пътя станаха доста по-строги, това ще помогне ли?

- Наказанията трябва да са достатъчно високи и тежки, тоест да са реципрочни на извършеното нарушение. Но много важно е това наказание да е мигновено, човекът трябва да разбере веднага защо и за какво е санкциониран. Третото нещо е, че това наказание трябва да е неизбежно. Никой не бива да остава с усещането, че може да му се размине, че има как да не бъде наказан. Когато тези неща се натрупат, се формира отношението на нехайство към пътната безопасност. Другото основно нещо са програмите за интервенция. Тогава, когато сме рецидивисти на пътя, не можем да се разминем само с една глоба, тя няма да има абсолютно никакъв превъзпитателен ефект. Той има нужда от последваща работа, за да отработва дефицитите в поведението си - било то свързано с поемането на рискове по неправилен и неадекватен начин, било то чрез включване в програма за лечение на зависимости, ако има проблем с алкохола или с наркотиците.

- Трябва ли още нещо да се промени в Закона за движение по пътищата?

- Далече съм от мисълта, че имаме перфектен закон. Той е променян, но спорадично под влияние на някакви събития и то чисто политически, а не с някаква мисъл за бъдеще. Оставам с впечатлението, че се прави нещо на парче всеки път. И човек остава с усещането, че пак нещо не е направено както трябва. Както винаги - ако познавам еди кой си или имам човек еди къде си, този закон за мене няма да важи. Прочетох, че едва сега започват връчванията на глобите за средна скорост. Това се прие през септември, а ако за тези 3 месеца досега няма нито един глобен за превишаване на средната скорост, това е проблем. Ако аз получа глоба за нещо, което съм извършил преди месеци, какво е усещането в моето съзнание за наказание? То е минало вече, аз дори не си спомням за какво става въпрос. За да работи психологическият фактор, наказанието трябва да е моментално. Ответна реакция трябва да има в момента на извършване на действието.

- А има ли оправдан риск на пътя и какво може да го наложи?

- Има, но то става ясно дали е поет, защото това се е наложило поради едни или други обстоятелства или е било просто поредното глупаво решение, неосновано на достатъчно добра преценка. А по отношение на това, кое може да го наложи, ще ви дам личен пример. Аз съм нарушавала правилата за движение по пътищата, карайки към „Пирогов“, когато голямата ми дъщеря преди години имаше невероятен пристъп и умираше от болки. Но рискът беше премерен, целта беше да откарам детето до болницата, а не да останем някъде по пътя. И в такъв случай човек трябва да може да си направи сметката - готов ли съм да понеса наказанието за това, което ще извърша. Преди години работех в лаборатория за оценка на психологическата годност на водачи и нито един от тези, които бяха хванати на пътя с алкохол, не си призна - просто пих и карах. Всеки се оправдаваше - паркирах, защото жената не може, аз само за една пряка и т. н. Никой не поемаше отговорност за собственото си поведение.

- Какъв е изходът, как да станем отговорни?

- Необходимо е да има работа с човешкия фактор, който причинява пътно-транспортните произшествия, а тя у нас липсва напълно. Нещата по темата се изчерпват с това да се наложи глоба. И с това приключват нещата. А трябва да има превенция системно и не на парче, обучение и интервенция - последващи действия, след като едно поведение е наказано. Смятам, че едно от най-важните неща, които трябва да се предприеме у нас, това са научни изследвания и натрупване на достатъчно данни, в които да базираме стратегията си на национално ниво. У нас се спускат много стратегии от ЕС какво и как трябва да се случи, само че има културни специфики, които всяка една държава за себе си определя на базата на проучвания в самата страна. За да можем ние да имаме адекватни програми за превенция, което е първата стъпка към това да възпитаваме висока култура на безопасно движение, която да е щадяща другите, трябва да се базираме на собствените си данни. Ние нямаме такива изследвания на културни специфики. За да променим нагласите в обществото ни, които са дълбоко вкоренени във всеки един от нас, трябва да работим в тази посока. Това не може да се промени в рамките на година, две или пет, това се променя след поколения.

Нашият гост
Зорница Тоткова завършва като магистър специалност “Психология” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” през 2010 г. От 2011 г. до 2014 г. е редовен докторант по психология в Института за изследване на населението и човека в БАН. Главен асистент от 2014 г., а от ноември 2023 г. - доцент в департамент “Психология” на БАН. През последните години работи по няколко научни проекта, свързани с транспортната психология, рисковото поведение на шофьорите и повишаване на нивото на пътната безопасност.