Проф. Антоанета Христова, политически психолог, пред „Труд news“: Омразата към управляващите е много голяма и се търси кой да ги накаже

Ако не можеш да управляваш парите на държавата няма значение дали те са лев, евро или монголски тугрици

Отмина един протест в триъгълника на властта, днес ще има още един. Проф. Антоанета Христова е категорична, че по своята същност това бе дълбоко политически протест, че недоволството е много голямо и ако не на първи, то на втори план очакванията са за цялостно изчистване на сегашното мнозинство в парламента, защото усещането е, че тази държава не се управлява, няма цели и приоритети освен еврозоната и подкрепа на украинската линия. Тя е убедена още, че абсолютно всички парламентарни групи не представляват мнозинството българи и че нито един от тези в парламента нямаше да бъде там, ако хората упражняваха властта си и то системно, чрез протест, чрез сваляне на властимащите.

 - Вашият коментар за протеста миналата седмица, професор Христова? 
 - Отправната точка на събитието беше бюджетът. Той не е социален, защото направените разходи или са недостатъчни, или не биха били ефективни. Той не е и в подкрепа на бизнеса. Той изглежда „никакъв“. Когато този бюджет не обслужва никого от различни групи избиратели, то очевидно той обслужва някого. Когато той не е в интерес на гражданите, въпросът е кого обслужва? Затова хората още веднъж видяха не интересите на държавата, а някакви други интереси, проектирани в бюджета. Категорично недоволството е много голямо и ако не на първи, то на втори план очакванията са за цялостно изчистване на сегашното мнозинство в парламента, защото усещането е, че тази държава не се управлява, няма цели и приоритети (освен еврозоната и подкрепа на украинската линия), които от своя страна разделят българите и не се отнасят директно до темата за приходите им. Защо на протеста имаше толкова много млади хора? Не защото излязоха работодатели, не защото присъстваха ППДБ, въпреки организацията на ППДБ...
 
 - Но те си го отчитат като тяхна победа? 
 - Това е грешка, ако ППДБ отчита събирането на толкова много хора като своя победа. Като пиар разбирам, ако го говорят. Там бяха младите хора, които не виждат бъдещето си в тази държава. Младите хора, на които символ е отношението към младите лекари, което беше така грубо демонстрирано, че всички имаха желание да излязат и да накажат тези, които си позволяват такова отношение. Този протест е наистина на никой, много бъркат тези, които го делят. Бъркат даже участници от ППДБ, които си разрешават да пъдят други от протеста. Това е огромна грешка на първичността в разделението. Мисля, че това идва от избирателите на ППДБ. Те имат силно преживявани разделителни линии, които линии им бяха внушени от техните лидери. Те не могат да разберат смисъла на единението, преди да се разделиш. Защото когато първо се разделят, както направиха политиците ни, тогава трудно ще се обединят за смислена национална кауза. Между другото, тази грешка я правят и лидерите на протеста, които са анти еврото. Лидерите правят грешките, когато създават червени линии и внушават омраза към другите (избиратели на други партии), защото така не биха могли да постигнат цели, които са приоритетни и само голямо, надпартийно обединение може да постигне.
 
 - Защо тогава и Борисов, и Пеевски казаха, че ППДБ трябва да благодарят на АИКБ, че са им организирали протеста? Да не забравяме, че АИКБ се оглавява от един друг Румен Радев, който беше служебен министър на Румен Радев от „Дондуков“ 2, който пък в събота обяви оттеглянето на този бюджет за гражданска победа?
 - По принцип е победа, това е така, но все още не се знае доколко. Там имаше граждани, които бяха излезли въпреки говорещите на протеста. Много голяма част от тези граждани не харесваха говорещите на протеста.
 
 - Веднага се сещам кои...
 - Не само кои, но и изявени организатори. Това са хора с не висок рейтинг, но въпреки всичко хора излязоха и бяха много. Но тук искам да изясня нещо. По своята същност това бе дълбоко политически протест. Ако един протест иска промени в политиката, а бюджетът е еманация на провежданата от мнозинството политика или е срещу политически лидери, или и двете, то протестът е чисто политически, а понятието „граждани“ влиза в съвсем друга категория.
 
 - Но ППДБ обявиха нов протест за понеделник...
 - Това е последователно поведение, защото нещата още не са променени. В същото време ППДБ се опитват да не загубят енергията от протеста, защото чрез него те имат позитив, който ги утвърждава в очите на собствените им избиратели.

 - Защо една парламентарна група от 39 депутати - напомнят ми едни други 39 през 1991-ва - поставя ултиматуми какъв да бъде бюджетът, говорят „ние казахме“, „ние искаме“, „истината е“... Появи се и една нова мода - цялата ПГ на ППДБ ходи на парламентарната комисия по бюджет и да вика и крещи, и пак цялата застана зад Борисов в петък, докато той обясняваше какви отстъпки ще направят, и започнаха да го апострофират?
 - Да го обясня, защото не може веднага да се даде директен отговор. Абсолютно всички парламентарни групи не представляват мнозинството българи. Мнозинството не се чувстват представени, не ги управляват одобрявани от тях политици и партии.

 - А защо не гласуват тогава? 
 - Защото те не харесват никой. Да го кажем така - те не искат да се „замърсят“ с гласуване, което за тях е неморално - т. е. аз няма да си дам гласа за някой, когото не харесвам, само защото трябва да гласувам. Това е вид дилема на нашия социално-психологичен език. Това е социалната дилема - да гласувам с отвращение или да не гласувам и да остана верен на себе си. И голямата част от българите предпочитат да останат верни на себе си като не гласуват, като по този начин дават власт именно на тези, които не харесват. Другата причина е, че на тези българи политиците им създадоха чувство за безсилие, слабост и външен контрол - животът се управлява отвън, аз нямам власт, не мога да променя нищо и живея въпреки политиците. Тази картина е изключително опасна за една държава, в която си мислим, че живеем в демократична среда. Ние не сме демокрация. Първо, защото хората не са представени, второ - защото хората не осъзнават силата на властта си. Нито един от тези в парламента нямаше да бъде там, ако хората упражняваха властта си и то системно, чрез протест, чрез сваляне на властимащите. Ние изследваме явлението „Протест“ от психологична гледна точка и ако питате повечето граждани защо не протестират, отговорът е - няма смисъл, ще дойдат същите, които ще управляват в свой интерес, за какво да излизам навън? За да ги докарам? Това е най-унищожителното мислене за едно гражданско общество, което на практика се отказва от властта си. Необходимо е да приемаш, че властта е в теб, в гражданите, а не в тези, които управляват. Тогава мисленето се обръща и става - аз те слагам теб да ме обслужваш, ако ти не ме обслужваш, те махам. Ама било нестабилно - ще е нестабилно, докато се научиш. Това разбиране в България беше унищожено, но не бе унищожено в Гърция, в САЩ, където гражданите имат усещане за контрол. И именно затова излиза голям процент да гласува на избори. Хората там имат убедеността, че те могат да променят и политиците трябва да ги слушат, защото гражданите са властта. У нас такова усещане няма. В резултат на тези липси ние вече не сме демократично общество.

 - Тогава какво трябва да стане?
 - Сегашните протести са добра индикация, но не достатъчна. Необходимо е да го осъзнаем. Необходимо е децата ни да се възпитат в това, че като нарушат нормата в училище ще има наказание, че са задължителни ясни отношения на йерархия и уважение, че е необходима дисциплина и ред. А не като сега нормата се определя от други хора, родителя отива и се кара на учителя публично, т. е. демонстрира се деструкция на обществената среда още от най-ранна детска възраст. Нашата промяна трябва да почне от училището. Оттам трябва да почнем да създаваме гражданското съзнание, че ако нормите се нарушат, нарушителя автоматично се наказва. А в последните години сме свидетели как политиците грубо нарушават нормите и няма последствия за това. Тогава убедеността в смисъла да пазиш социалните норми ще се превърне в гражданска и политическа активност.
 - Сега като че ли улицата решава всичко, за почти всяко съдебно решение се излиза на протест, остава да почне и да правораздава? Докога?
 - Това не е така. Протестите по темата не са многолюдни. Улицата излиза, защото не вярва на съда. Защото съдебната система няма авторитет. Когато тя няма авторитет, справедливостта се възстановява от улицата, това е единственият начин. Всичко ни е объркано - когато погледна тази държава, тя трябва да се оправя във всеки възможен сектор. Е, как младият човек да смята, че в такава държава той има бъдеще? И затова сега той е на улицата.

 - Прави впечатление, че два дни след като влязохме в чакалнята на еврозоната, започнаха протестите под юмрука на Радев. Днес същите хоро протестират, когато сме на един месец от еврозоната. Не ми се вярва да е съвпадение? 
 - Мисля, че няма връзка. Това са два различни, но успоредни процеси. От една страна има протест срещу еврозоната, държавата е разделена по тази тема и много лесно може да се яхне манипулативна теза на базата на това разделение. Защото можеш да приписваш атаката срещу себе си на източник от обратната теза. Но успоредно с това тече много сериозен процес на сблъсък, на неодобрение на правителство и на мнозинството в парламента, което не се възприема като работещо за държавата и за хората. То (мнозинството в парламента) се възприема като авторитарно, работещо силово. В политическата психология, а предполагам и в политологията, има едно учебникарско правило - държава, в която бюджетът отделя повече пари за силовите министерства, както е сега у нас, управлението е авторитарно. Именно, вторият процес, който описвам е на напрежение между мнозинството в парламента и мнозинството граждани. Протестът е израз на този сблъсък. Има ли връзка с темата за еврозоната? Да, но не чрез дадена политическа партия или лидер, а поради стечението на обстоятелствата и факта, че събитието - еврозона, показа, че държавата не може да овладее цените и демонстрира безсилие. В този смисъл има съвпадение на недоволство в даден момент, което се превръща в протест.

 - Кой е този момент?
 - Всъщност те са два. Първо, когато на българина му бръкнеш в джоба. Българинът не вярва на никой и моралната категория очевидно е сгазена и затова тя не е критерий за това дали излиза или не на улицата. Той излиза, когато прекалено силово се демонстрира, че грубо и безцеремонно му бъркат в джоба на фона на най-ниските заплати в ЕС, т. е. когато явно го крадат. Бюджетът демонстрира това, то бе демонстрирано и от предишния бюджет, т. е. налице е натрупване. Хора по телевизиите обясняват как доматите са поевтинели с една стотинка, а реално влизащото в джоб е намаляло много, не с една стотинка. Това е подигравката - очевидността на два различни свята, това, че няма никаква допирателна и ефективна комуникация между властимащи и различните професионални гилдии, че няма уважение към младите и на практика ги пъдят от родината им.

 - И какво, да си останем с лева ли? 
 - Знаеш ли как разсъждават младите, говорих с доста от тях. На тях не им пука дали ще е лев или евро. За тях това не е разделителна линия.

 - Защото не са живели в 90-те години, когато техните родители получаваха 8 долара заплата, а бабите и дядовците им - три долара пенсия...
 - За тях това е минало, от значение е друго - да имат бъдеще, да си плащат сметките и да живеят достойно и да се реализират в тази държава, независимо дали ще има лев или евро. Проблемът с еврото не трябва да се преувеличава. Други са проблемите - липсата на управление, липса на реформи, липса на отношение към отделните сектори, които управляваш, липса на отношение към гражданите и към техните искания, непукизъм към джоба на гражданите. Но има загриженост към джоба на магистратите, на полицаите - т. е. към тези, към които няма добра оценка, че си вършат работата. Ясно трябва да се разграничат нещата - евро и лев не са темата за младите. Тя предполага бъдещи политически процеси. Хората не живеят с глобализма, те живеят тук и сега. Проблемът не е валутата и младите са изключително прави, когато казват, че са готови за евро, обаче как ще влезем в еврозоната с този начин на управление на държавата? Това е основният, базисен въпрос - ако не можеш да управляваш парите, какво значение има какви са те - лев, евро или монголски тугрици? 

 - Ако БСП излезе от коалицията, Борисов има ли резервна гума? 
 - БСП няма да излезе, те са с вързани ръце, а Бойко Борисов няма резервна гума. В момента никоя партия от управляващите няма интерес от предсрочни избори. Борисов няма изход, той е в капан, трябва да бъде във властта и да поддържа тази схема на управление и тези хора, които са на върха на съдебната система. Пеевски ги поддържа и те са свързани като с бетон. Има и друг един въпрос на сложната формула, която да отговори на въпроса кога може да има избори. Кой момент е най-подходящ за настоящите управляващи, в който Радев и партия подкрепена от него, да не се представи добре. Това е много сложна задача за намиране на отговор. Може и да не се намери.

 - Обаче ще му се прости ли на Радев петгодишното лутане с неговите служебни правителства, нарушаването на конституцията с назначаването на човека с двойно гражданство Кирил Петков за министър, договора с БОТАШ, по който ежедневно губим над един милион? 
 - За сега Радев се възприема като една от възможните силни алтернативи, която ще вдигне активността на избори. Сега, хипотетична негова партия получава вълна на подкрепа. Това означава, че омразата към управляващите е много по-голяма и се търси кой да ги накаже с риска на всичко. Това е картината и човек трябва много хладнокръвно да я разбере. Погледнете различните социални групи. Омразата е страшна, не съм виждала такава. Затова казвам - ППДБ да не живее с илюзии, на площада са много и различни. Пак казвам - смисълът на един протест, ако иска да свали правителството, е да има обединение, а след това разединение - в предизборната кампания да кажеш за какво си - за или против еврозоната например. Т. е. ти трябва да имаш разграничителните линии, но след като си свършил първата си задача. Мнозинството граждани разбират това в момента, но лидери на опозиционните партии не го разбират достатъчно.

 - Накрая - какво да очакваме след вторник, когато ще бъде представен пренаписаният бюджет?
 - Ще има протести... Правителството ще тупа топката, идват Коледните празници и ваканцията на депутатите. Всичко това ще намали напрежението и хайде - минахме в еврото! После... ще видим.

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор е на Институт за изследване на населението и човека към БАН.