Иван и Андрей: Очаквахме около 250 000 зрители на филма за Гунди, а станаха 840 000

Днес липсва свобода и не е възможно да има “Сблъсък” или “Господари на ефира” 

За първа година прибралите се от Германия са с 9000 повече от заминалите

Много горди и щастливи сме, че спечелихме доверието на Лили Иванова и правим филм за нея 

В последните 1-2 години бяхме на ръба на професионалното оцеляване, но бързо се адаптирахме 

Днес свободата и дебатът изчезнаха

- На 23-ти ноември, в зала “Асикс Арена” София, ще се състои вашето голямо шоу “Последна кръв”, по повод 25 години от старта на “Сблъсък”. Как ви дойде идеята за него и с какво това лайф издание на “Сблъсък” ще се различава от телевизионната му версия?

Иван: Идеята ни дойде от факта, че 25 години е много готин юбилей! В края на тази година имаме годишнина от старта на това наше любимо първо предаване, а неслучайно казваме, че независимо къде отиваш и колко крачки си направил - първата е най-важната. Шоуто ни в “Асикс Арена” ще се различава много от тв-версията на “Сблъсък”, защото ще е на живо пред над 3000 човека! Самата зала е оборудвана и осветена като за боксова гала за световната титла - с интелигентно осветление, а в средата е огромният ринг, където ще бъдат дебатите. Вече пуснахме в социалните ни мрежи как ще изглежда всичко с 3D проект на декора ни.

Андрей: Основната разлика е в мащаба, защото “Сблъсък” беше тв- сутрешно шоу, а това сега наистина е огромна гала. Не може да сравним едно малко сутрешно шоу с публика от 50 човека и малък декор, с това огромно шоу пред 3000 човека! Едното е като тристаен апартамент, а другото е хиляда квадрата вила - мащабът и зарядът от енергия ще са несравними. Ще съчетаем три сблъсъка, ще предизвикаме всички емоции от спектъра, като в началото ще има голяма забавна част с много хумор и музика, след което ще започнат сблъсъците.

И.: Ще има страшно много гости и теми и най-важното - без цензура, защото днес свободата и дебатът изчезнаха. За съжаление, вече не живеем в такова време, когато нашето предаване се превърна в оазис на свободата, но сега хората ще могат да си припомнят колко хубаво е да живеем свободно!

- Коя от темите, които сте подбрали да бъдат дебатирани на 23-ти ноември, вас лично ви пали най-силно и каква е вашата позиция - изпростяхме ли, или се цивилизовахме за тези 25 години? 

А.: Мен ме пали най-много темата, която е моя и наша лична кауза: “2025: Време за бягство или време за завръщане?” Не мога да не се радвам, че все повече българи остават тук, или се завръщат. Относно дали изпростяхме, или се цивилизовахме, няма еднозначен отговор. При всички положения днес сме по-отворени към света и това ни е направило по-широкоскроени, но от друга страна една част от хората са настроени по-консуматорски. Те мислят повече за материалните неща, висят в социалните мрежи и четат по-малко, а това ги е направило по-елементарни.

И.: И аз ще отговоря не в духа на “Сблъсък”, че и двете твърдения са верни - в много отношения изпростяхме, в много станахме по-цивилизовани. Днес всеки може да отиде и да поживее в чужбина и виждаме, че местните хора навсякъде имат критики към собствените си държави и проблемите им са много. Иначе мен също ме пали най-много темата: “2025: Време за бягство или за завръщане?” Факт е, че сега повече хора си идват в България, отколкото заминават, а преди години щяхме да се смеем, ако някой ни кажеше това. Немската статистика, например, посочва, че всяка година досега българите, които отиват в Германия, са се увеличавали, но за първи път тази година прибралите се са с 9000 повече от заминалите!

- Според вас какво говори за медийната среда у нас факта, че шоута като “Сблъсък” и “Господари на ефира” не са на екран, за разлика от риалити формати, тип Ергенът”?

И.: Говори за това, което загатнах в началото - няма свобода! “Сблъсък” и “Господари на ефира” са прекрасни примери за това, а също така днес липсва “лейт найт” шоу, като това на Слави. Цитиридис се опита да направи подобно, но сатирата е труден жанр, а липсата на свобода в медиите прави невъзможна появата на такива смели формати. Днес не е възможно да има нито “Сблъсък”, нито “Господари на ефира”, защото силните на деня няма да позволят - телевизиите се страхуват, а свободата я няма! 

- През годините, имате ли някое любимо издание на “Сблъсък” и коя е била най-разгорещената дискусия? 

А.: Знам точно с кой сблъсък станахме популярни - “Има ли македонски език и нация?” Той е и любимият ни. Това е тема, на която лично аз съм дал много време и енергия - за съжаление напразно...

И.: На темата Македония определено винаги са ставали много разгорещени сблъсъци. Също така, винаги сме се забавлявали и са ставали страхотни дебати в сравнението на мъжко и женско, като “Кои са по-добри режисьори - мъжете или жените?”, или “Домакинската работа женска ли е, или мъжка?” На моменти се е стигало и до сбиване - за Македония беше близко, а на темата “Левски” и ЦСКА, даже мисля че се сбиха! Стана взрив, при това на живо по Би Ти Ви - няма монтаж, няма нищо! Имаше уникална енергия, когато даваха “Сблъсък”, улиците в цяла България се изпразваха, а на другия ден това беше основа тема за разговор в обществото! 

- Имате имидж на успели водещи и продуценти, на които всичко им е наред. Имали ли сте моменти, в които сте били на ръба на професионалното оцеляване и какво ви помага в такива ситуации?

А.: Имали сме много пъти, даже последните една-две години бяха така, без основния ни партньор Би Ти Ви, но бързо се адаптирахме. Приятелството ни помага изключително много в подобни ситуации -двамата се вадим един друг и това е най-голямата ни сила! Всъщност, на 23-ти ноември не празнуваме “25 години СБЛЪСЪК”, а 25 години от нашата работа, но беше нескромно да го наречем “25 години Иван и Андрей”, а в нашия екип са замесени и още много хора, съдби и енергия.

- Влади Въргала предрече огромния успех на продуцирания от вас филм “Гунди - легенда за любовта”. Вие самите надявахте ли се на такъв боксофис и колко точно зрители събра продукцията?

И.: Точната бройка е спорна, защото като добавим и българските зрители, които са го гледали в чужбина стават над 840 хиляди, а само в България са 750 хиляди. Наскоро получихме плакет за най-гледания филм в България въобще! У нас “Междузвездни войни” има половин милион зрители, “Аватар” също има толкова, а това местна продукция да бие супер огромни блокбъстери е нещо невероятно! Ние се надявахме на успех, защото бяхме максимално добре подготвени, но очаквахме 250 000 зрители, например... Знам, че дори един ден, когато мен ме няма, филмът за Гунди ще остане завинаги. Идеята за него дойде при нас 8 години преди да излезе на екран. Преди това сме се справяли добре с правенето на телевизия, но киното е нещо различно. Въпреки че сме правили три сезона на “Съни бийч” и три на “Мен не ме мислете”, така че имахме достатъчно подготовка.

- Този филм събра много възторжени отзиви - кои от всички успяха да ви развълнуват най-силно? Има хора, които са го гледали вече десетки пъти...

И.: Най-хубавият отзив беше, когато аз и режисьорът Димитър Димитров гледахме филма, заедно със съпругата на Георги Аспарухов - Величка, и две нейни приятелки, като те не гъкнаха през цялото време. Ние се бяхме притеснили каква ще е нейната реакция и почти се държахме за ръце за кураж, но накрая тя ни каза: “Благодаря ви, момчета, това е моят Георги!” Радвам се, че филмът се хареса не само на мъже и не само на левскари, изгледаха го даже и върли цесекари - после ни пишеха и плачеха! Хубав подарък за рождения ми ден беше, когато Наско от “БГ радио” ми каза, че е гледал “Гунди - легенда за любовта” 28 пъти! Неговото обаждане ме завари в Гърция и се пошегувах, че благодарение на това, че го е гледал толкова пъти имам достатъчно пари да изкарам добре в Гърция. (Смеят се.) 

- Вече се очаква с огромен интерес и филмът за Емил Димитров. Кога ще се появи на екраните и какво ви впечатлява най-силно в неговата личност?

И.: Откровено казано, в момента на стартовата линия имаме три филма! Продукцията за Емил спечели финансиране от НФЦ, въпреки че това далеч не е достатъчно - 25 процента от общата сума, но все пак е някакъв вид държавно финансиране и помощ. С Фондация “Лили Иванова” сме в най-напреднала фаза на филма за нея. Имаме и един трети филм, който засега пазим в тайна. В Емил Димитров ме впечатлява най-много това, че той е единствената родна музикална звезда, успяла да пробие в чужбина, особено на френската сцена - българин, приет в Съюза на френските композитори! Впечатляващ е неговият върховен талант, който няма граници. Дори във времена, в които физическите граници се пазят от танкове и телена ограда, той успява да сложи цяла Европа в краката си! Сега уж е свободно, а ги няма “Господари на ефира” и “Сблъсък”, а певците ни са до Калотина...

Плакатът по повод юбилейното шоу на “Сблъсък”.

- Казвате, че филмът ви за Лили Иванова е в най-напреднала фаза. Как се работи с нея?

А.: Прекрасно се работи с Лили и екипа є - те са професионалисти и с тях винаги се работи лесно. Щастливи сме от поканата на Фондация “Лили Иванова” към нас и се радвам, че успяхме да спечелим доверието є. Просто Лили е единствена и неповторима и сме много горди и щастливи от тази възможност. В момента текат кастингите за актрисата, която ще влезе в нейната роля.

- Бихте ли споделили някой от най-забавните ви моменти, свързани със “Сблъсък”, “Фермата”, или някой от другите ви проекти?

А.: На прима виста бих разделил живота си на две части - до 35 и след 35 години. Първите 35 бяха забавните, като Иван се кротна по-рано от мен, докато аз имах още 3-4 по-весели години. Имаме безброй истории, защото трудно се съчетава многото работа с веселия и разюздан живот в свободното време, но това е ценното на младостта. Наскоро се сетихме как веднъж щяхме да изпуснем ефир на “Сблъсък”, защото бяхме на участие в Троян и след това колата ни се развали и се прибрахме на автостоп. Пристигнахме 15 минути преди ефир, като вечерта се бяхме почерпили стабилно и ни беше лошо - успяхме да стигнем, макар и в “насипно” състояние. (Смеят се.) Днес Иван не пие изобщо, докато аз рядко и по малко.

- Кое качество харесвате най-много един в друг? А за какво си се дразните понякога?

А.: Може би харесвам най-много неговото търпение да изслушва и вниква в детайл докрай. Дразня му се, че понякога е прекалено мил към хората, без да го заслужават. Може би не му се дразня, може би му завиждам, защото аз не мога да го правя. (Смеят се.)

И.: Честно казано, в последно време почти не си се дразним един на друг, особено при положение, че голяма част от нашите проекти не ги работим заедно. Профилирани сме - “Bulgaria Wants You” е на Андрей, а киното и сериалите са мой ангажимент. Възхищавам му се, че въпреки многото работа и изминалото време, той е все така работлив и енергичен, а също как като се запали по нещо посвещава огромна част от личното си време на работата. Аз не обичам и не мога така!

- Андрей, как ти се отразява новото попълнение в семейството - малката Дара?

А.: О, това е едно удивително сладко бебе, след две седмици ще стане на 1 година! Тя е страхотна млада госпожица и съм благодарен, че имам и прекрасна жена.

- На какво се опитвате да възпитате децата си и вие самите кои уроци сте запомнили от вашите родители?

И.: Искам да бъдат добри хора и да знаят, че добрината е сила, а не слабост! Да знаят, че глупаците бъркат толерантност със слабост, а те да не бъдат глупаци.

А.: Моите родители ме научиха да имам сила да нося отговорност и дисциплина, да знам, че всички проблеми и успехи произтичат от мен и не трябва на никого да се сърдя. В това искам да възпитам и децата си, а също да са добри хора. Когато бяхме по-млади, в личен план бях най-недисциплиниран, но в професионалния и двамата бяхме много дисциплинирани. В последните си години баща ми стана вярващ и от него съм запомнил също, че нищо на този свят не е безнаказано и последно.