Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американска търговска камара в България, пред „Труд news“: Честите промени в данъците може да подкопаят усещането за стабилност

Реалната опасност е да загубим част от вече присъстващите в страната производствени компании

Проектът на бюджет за 2026 г. вече е внесен от Министерски съвет в парламента. С него правителството предлага вдигане на осигуровките и на данъка върху дивидентите. С въпроси как тези промени ще се отразят на средата за правене на бизнес, какви реформи са необходими, за да бъдат подобрени условията за бизнес, и достатъчно добро ли е качеството на образованието се обърнахме към главния изпълнителен директор на Американска търговска камара в България (AmCham) Иван Михайлов.

- Г-н Михайлов, в проекта на бюджет за 2026 г. е предвидено увеличение на осигуровките с 2 процентни пункта. Как това ще се отрази на бизнеса в България?
- Предложеният Бюджет 2026 породи редица напрежения сред работодателските организации, сред бизнес асоциациите, каквато е Американска търговска камара в България, активната част от обществото в цялост - въобще сред всички представители на създаващите добавена стойност за икономиката и благосъстоянието у нас. Сред ключовите нови елементи в Бюджет 2026, бе предложението за повишаване на осигуровките. Първоначално информацията изтече и ние останахме с разбирането, че това е работно предложение, което ще се изглади или ще бъде премахнато при интензивния диалог с работодатели и заинтересовани страни. Но скоростта, с която черновата на бюджет премина без обсъждане, без срещи в нужните формати и прозрачност, показва - за съжаление - че проблемите дори с текущия Бюджет 2025 са значими. И те остават такива, въпреки усилията, които положихме в началото на мандата на това правителство да осигурим разбиране и подкрепа в пътя на България към еврозоната - финалният акорд на нашата пълна евроинтеграция - и все пак да останем критични към опита за изземване на стойност от редица сектори като добивна индустрия, банков сектор, бързооборотни стоки и др. Този бюджет не носи реформи, а бетонира гласуваните популистки закони през последните 2-3 години, като най-доброто, което може да ни се случи от него е стагнация след една година.

- От КТ „Подкрепа“ настояват максималният осигурителен доход да бъде повишен на 8500 лв. Удачно ли е това според вас?
- Синдикатите са важен партньор в социалния диалог у нас и по света. Това, което наблюдаваме от някои от техните предложения, обаче, е неотчитането на реалността в българската икономика - както като структура, така и като производителност. Ние сме част от европейски и световни вериги на доставки и върху нас влияние оказват и редица геополитически размествания. Разбира се, че поради спекула, развила се в периода на адаптация и приемане на еврото, цените се повишиха (като за това има и външни причини) и съответно грижата за работещия е от значение за синдикатите. Но са нужни редица мерки и трансформация в посока повишаване на производителността на труда и продуктивността на отделния работещ. Нещо повече, това повишение ще изземе доход от малката част от много ефективните професии и сектори, което би довело до редица негативни последствия, сред които са увеличаване на сивата икономика, изтичане на кадри, влошен образ на трудовия ни пазар у нас и по света. Повишаването на максималния осигурителен доход изглежда частично компенсира липсата на реални структурни реформи в държавната администрация и начина, по който се гарантират доходите в публичния сектор. Вместо да се преразгледат базовите възнаграждения, в последните години наблюдаваме тенденция основните заплати да се запазват, а увеличенията да се реализират чрез допълнителни придобивки, бонуси и стимули. Това деформира системата и затруднява както планирането на бюджета, така и провеждането на дългосрочна политика по заплащането.

- Планирано е и увеличение на данъка върху дивидентите от 5 на 10 на сто. Как това ще се отрази на инвестиционния климат в страната?
- Увеличението на данъка върху дивидентите от 5% на 10% само по себе си няма да бъде решаващ фактор за отлив на инвестиции, но изпраща смесени сигнали към бизнеса. България беше сред страните с най-ниско облагане на капитала, което създаваше ясна предвидимост за инвеститорите. Повишението на ставката не е драматично в абсолютен размер, но в комбинация с честите промени в данъчната среда и липсата на последователна дългосрочна политика, може да подкопае усещането за стабилност. А за инвеститорите стабилността и предвидимостта значат повече от конкретния процент. От години България се хвали с ниските нива на данъци и социално осигуряване, като онези 10% корпоративен данък са вече история. Днес се посяга и на заработеното отвъд обичайното представяне - защото генерираният дивидент е резултат от усилия, които не се полагат „от 9 до 5“, а касаят предприемачите, техните умения, инвестиции в автоматизация и - често - творчество, за да успеят.

- Как като цяло ще бъде променена средата за правене на бизнес с бюджета за 2026 г.?
- Сметката, която се готви с Бюджет 2026, е все по-нарастваща преразпределителна роля на държавата и утвърждаването ù като най-големият работодател в множество сектори у нас. И когато към това се добави и фактора застаряващо население, тогава уравнението на който и да е бюджет без промени в посочените популистки закони, няма да даде верен отговор. Стагнацията може да стане стагфлация и дори да затънем в дългова спирала, за да покриваме не инвестиции в иновации и инфраструктура (с висока добавена стойност), а за да правим социални плащания на неработещи и недопринасящи в значима степен към БВП отделни групи и сектори, предимно в публичния сектор. Цялостната рамка, очертана с Бюджет 2026, рискува да бъде възприета негативно от международните инвестиционни среди. Вместо да подкрепи конкурентоспособността, тя може да задълбочи несигурността и да охлади интереса на нови инвеститори. Реалната опасност е не само да не привлечем свеж капитал, а да загубим част от вече присъстващите производствени компании, които лесно могат да намерят по-благоприятна среда в региони като Северна Африка, Западните Балкани или постконфликтна Украйна, когато условията там се стабилизират.

- Правителството прие програма за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока, но компенсации ще има само ако пазарните цени средно за период от шест месеца са над прага от 240 лв. за MWh. Удовлетворява ли това бизнеса?
- Това е нужна мярка и дава предвидимост и що-годе стабилност на разходите за електроенергия на предприятията, особено на големите енергийни консуматори. Може би, било удачно да се направи и диференциран подход, съобразен с конкретните нужди на отделните групи консуматори.

- Беше решено минималната заплата да бъде повишена до 620 евро. Това ще има ли негативен ефект върху конкурентоспособността на бизнеса? Минималната заплата в страната ни ще остане най-ниската в страните от ЕС, а по-високите заплати в другите държави не спират инвестициите там.
- Наистина, минималната работна заплата у нас е най-ниската сред страните-членки на ЕС. Но е нужно да се отчете, че механичното повишаване на минималната заплата води до негативни икономически явления, които не са съобразени с продуктивността на работещите. Освен това, МРЗ влияе на нивото на заплащане в публичния сектор (което се влошава и от нарочното раздуване на администрацията). Увеличаването на МРЗ по автоматичен начин води до посивяване на икономиката, защото работодатели в някои сектори продължават да изплащат МРЗ на светло, а останалата част от договореното възнаграждение се изплаща в брой и не се облага нито с данък, нито се плащат осигуровки върху него. Всичко това рефлектира върху конкурентоспособността на бизнеса, поради структурните специфики на икономиката ни - труд, основан на човешкия фактор, навлизаща, но не с нужния темп автоматизация и роботизация на производства, сектори, които не са реформирани, в т. ч. и държавни компании с прекомерен щат и ниска продуктивност и т. н.

- Ниският данък върху печалбата ли е основното предимство на България като дестинация за инвестиции. На каква база американските компании решават къде да инвестират?
- Близо две десетилетия България бе известна като „Дестинация на 10-те процента“ - толкова бе корпоративния данък и отделно „Данък общ доход“. Това бе нужният стимул за растеж на икономиката, която се възстановеше от структурни сътресения, приватизацията имаше нужда от подобна подкрепа и въобще преосмислянето на цялостната икономическа и данъчна политики у нас. Това бе част от пакета с предложения към всички потенциални и настоящи инвеститори - потенциалните да обърнат внимание на страната ни при осъществяване на плановете си за релокация на своите производства или откриване на нови проекти, а за настоящите - да имат винаги тези аргументи пред своите собственици, за да останат и да се развиват у нас. Но глобализацията донесе нови предизвикателства - преместване на производства в Средна Азия, в Северна Африка, отчасти - в Латинска Америка (Мексико). Американските и въобще западните компании избират България благодарение на няколко групи факти. Водещ сред тях е комплексното предимство, което Трансатлантическата икономика дава на всеки опериращ в нея бизнес-субект. Това е най-голямото икономическо пространство в света, генериращо 9,5 трилиона щатски долара за 2024 г., близо 1/3 от световния БВП и близо 1/2 от световното лично потребление. Затова и България е в конкуренция както за капитала, така и за вниманието от страна на САЩ, Великобритания, Канада, Франция и Германия, защото макар и ценностно да сме близки, генерирането на добавена стойност минава през наличието на различни стимули - както данъчни, административни, инфраструктура, но и през фактори като политическа стабилност и предвидимост, добра инвестиционна среда и цена на ресурсите, наличие на таланти и на хора с визия за надграждане на постигнатото до момента.

- Какви реформи са необходими в България, за да стане по-добра страна за инвестиции?
- Освен нужната ни политическа стабилност и предвидимост, нужна ни е визия за развитието на България през следващите три или дори тридесет години. Ние трябва да захраним умовете на днешното и на бъдещото поколение с българската мечта като част от европейската и като част от тази на Западната цивилизация. Ние трябва да им покажем, че си струва да се бориш и да получаваш плодовете на своя труд с ум и интелект, с усилия и с отдаденост. А това е реформа не само в икономическите сектори. Това е реформа в образование и в култура. И наред с идеализма - нужните реформи са свързани с работа по политики, в които популизмът е на хигиенното 10-процентово ниво (образно казано) и те да водят към балансирани бюджети без излишни дългове.

- Приемането на еврото в България ще има ли позитивен ефект върху условията за бизнес в страната?
- Несъмнено! Еврозоната не е само финалната фаза за пълна евроинтеграция на страната ни, а е силен знак за всички заинтересовани страни - инвеститори, политици, отделни граждани, че България е част от Западната цивилизация, в чието изграждане има своя принос не само през периода на Средновековието. Еврото води до изсветляване на редица капитали, държани в кеш досега. Парите се изсветляват, но това става и за сметка на завишени цени, основно на имотите.

- Много хора се питат как въвеждането на еврото ще се отрази на доходите им. Приемането на единната европейска валута ще доведе ли до покачване на заплатите в страната?
- С приемането на еврото сме свидетели на редица неблагоприятни явления, които водят до напрежение - политически, социални, икономически. Докато виждаме, че има политическа воля и се предприеха редица успешни стъпки, за да се стигне до решенията на ЕК и на ЕП за това, че България е готова за еврото, то усетихме, че социалното напрежение не може да се тушира поради закъсняла комуникационна кампания за приемането на еврото и политическия опортюнизъм и откровени хибридни кампании. От друга страна демонстрацията на сила от страна на властта и на регулаторите се възприема като популистки ход, които цели тормоз над бизнеса и изземване на създадена от него стойност, а не реална защита на потребители и на бизнесите от непазарни действия. Самото приемане на еврото няма да доведе механично до увеличаване на заплатите ни. По-скоро работата ни на пълна европейска скорост трябва да ни е стимул да се оттласнем от комплексите си и да допринесем за повишаване на продуктивността ни, до повече иновации и смели решения с премерен риск, до сътрудничество със съседи и с партньори в сектори - какъвто би бил енергетиката и изкуственият интелект, здравеопазването и иновациите - за да можем със знания, капитал и усилия да правим продукти и услуги на световно ниво. И многогодишната финансова рамка на ЕС трябва този път да изпълним с качествени проекти и да не се налага да връщаме средства, защото това може да е последният път, през който можем да се възползваме от голяма част от еврофондовете.

- Смятате ли, че образованието в страната ни е на нужното ниво. Разходите за заплати на учителите нарастват, но качеството на образованието достатъчно ли?
- Това е една от най-болезнените теми за бизнеса. Въпреки усилията да се възстанови авторитетът на учителя и да се модернизират учебните програми, все още съществува сериозно разминаване между успеха в училище и успеха в реалната икономика. Отличният успех не гарантира професионална реализация. Причината е, че системата продължава да залага основно на механично запаметяване на факти и дефиниции, вместо на умения като критично мислене, решаване на проблеми, работа в екип и адаптивност. Докато не преминем към модел, който развива компетентности, а не просто знания, няма как да изградим интелигентни, конкурентоспособни и пълноценни личности. Има редица примери, в които отделни училища или университети успяват да се напаснат на нуждите на бизнеса, като това не трябва да се разбира тесногръдо - трябват ни програмисти, и ние обучаваме програмисти. Има много комплексни инженерни специалности, които правят реализацията на младите кадри по-лесна. Роля в този процес има и бизнесът с отварянето си към младите със стажове.

Иван Михайлов е мениджър с над 15 г. опит в секторите на информационните технологии, телекомуникациите и автомобилната промишленост. От октомври 2022 г. е главен изпълнителен директор на AmCham, а преди това е бил член на борда на AmCham (2020-2022 г.). Преди това е ръководил Intellias Bulgaria, а по-рано е заемал позицията на мениджър за България и Румъния във Visteon Electronics (2014-2022 г.). В началото на кариерата си е заемал ръководни позиции в ИТ сектора в GLOBUL (сега Yettel) и “Софийска вода”. Иван Михайлов е председателствал борда на Аутомотив Клъстер България (АКБ) (2015-2023 г.). Освен това е председател на борда на BRAIT (2020-2023). Има три магистърски степени: по компютърни науки (Технически университет - София), икономика (СУ “Св. Климент Охридски”) и от The Red McCombs School of Business, Тексаски университет в Остин, САЩ.