Правителството падна, изборите са близо, но Промяната остава много, много далече

Но самочувствието на народа се повиши и неговото достойнство се утвърди

БСП-ОЛ финишира с огромни морални, организационни и личностни щети

Многолюдните протести против откритата и скритата власт на реално властимащите, утвърждавана чрез различни „сглобки“ по интереси и в резултат на концесиониране на порции (министерства и общини) дадоха не само знак на събуждане, но и първи плод - оставката на правителството на Желязков.

Основен печеливш е народът, „хората“, които не се вписват нито в лапането на порционите от еврофондовете и държавния бюджет, нито в организираните политически групи на „заинтересованите“ лица.

И това не е малко, понеже самочувствието на протестиращите - от всички възрастови групи, от всички полове и етноси, няма как да не е нараснало чувствително: „Да, ние можем!“ (не по девиза на Барак Обама). По този начин, за пореден път, народното достойнство показа своя непреходен характер.

Формално печелят и опозиционерите на многогодишното статукво, най-вече самият Румен Радев („И сам воинът е воин“), Корнелия Нинова (амазонката не се предаде), анти-БСП-ОЛ (Велизар Енчев, Татяна Дончева и т. н.) вътрешната опозиция в Народното събрание най-вече в лицето на части от ПП и още по-малки части от ДБ.

Печалбата обаче е скромна. Например, ПП-ДБ стои вече нелепо като дует, в който първата цигулка е в ръцете на Асен Василев, докато някои функционери на ДБ имат функциите на обслужващ и нелеп персонал. Скромността на печалбата ще проличи в следващите месеци до новите избори, когато ПП-ДБ хем ще трябва да играят против всички, хем ще трябва да решават вътрешните си спорове (Кой кого и къде?).

Падането на правителството и назначаването на служебен министър-председател няма как да не работи в полза на ГЕРБ-СДС. СДС е загубило толкова много привърженици, че трябва да се наслаждава само на недотам „славното“ си минало, а ако излезе самостоятелно на избори, ще загуби с 99,9%. Ако не и с повече!

ГЕРБ още държи лидерство и с организации по места, и с „интересни“ кметове, и с още по-интересни печеливши богати бизнесмени. ГЕРБ не посегна нито един път и не отмени „плоския данък“ и „тавана на осигуровките“, които са жизнено важни за българската десница, особено за най-богатата ù част. Съдебната система не посегна сериозно на едрите клептократи, които опоскваха и порциони от държавния бюджет, и от еврофондовете. „Работодателите“ държат юздите на своите наемни работници, които ще следват „повелята на партията“, която защитава интересите на капитала. Поне 10% ще е вотът в полза на тази партия (и забравеното сдс), а може и повече, особено при известните български традиции за „златен дъжд“ по времена избори в някои особени райони.

Без Борисов ГЕРБ не е ГЕРБ-ът, който може да мобилизира своя електорат. Но след изборите правителство начело с Борисов изглежда най-малко вероятно, понеже - особено по-младите ни български граждани - го виждат като атрибут на историята. Това и екзистенциален проблем за самата партия, понеже без Борисов ГЕРБ ще подскача на един крак, а с Борисов на врата ГЕРБ ще изглежда неловко във властта.

ДПС-НН изглежда е най-изненадано от внезапния ход на Борисов да свали частично общата им завера в правителството. И най-изненадан вероятно е самият Пеевски, чиито възход изглежда вече удържим. От „Не на омразата“ (която не съществува) да се поиска нещо повече от трето-четвърто място на следващите избори изглежда малко вероятно, вероятно ДПС-НН ще се опита да консумира максимално електорат, но - подчертавам! - вече е в „удържим“ възход, а не в поход за първото място. Сюжет за Бертолт Брехт от една негова популярна пиеса!

Ако надникнем сред другите организации, които участваха в правителството на ГЕРБ-СДС-Желязков, то тяхната съдба изглежда ясно разписана, понеже очакваха „пълен мандат“ и наслада, но когато „гръм удари“...

БСП-ОЛ финишира с огромни морални, организационни и личностни щети от участието си в задругата на Борисов-Пеевски, срещу които във времената на Нинова бяха №1 по показна непоносимост. Дали стогодишната партия ще е с 5% или с 4,5% гласове на следващите избори, това няма да има значение за бъдещото управление, понеже едва ли ще разчита на миниатюри, ползвани и захвърлени от сегашното управление. Даже да се състои вътрешнопартиен преврат за тези, които следват „правилната линия, даже когато тя е грешна“, БСП ще стои около терена, но няма да е №1, №2, №3 в резултата. За ОЛ (правилно е да се нарече „Остатъчна левица“) драмата е малка, понеже ОЛ по места е разпуснала на практика организациите си.

ИТН също ще глътне водица на изборите, но може да се преквалифицира към шоупрограмите, където да драматизира своите постижения. Ако страданието на ИТН е много голямо, може да си внесе лекари от чужбина, които за 500 лв. месечно да лекуват славовата партия.

Изборите съвсем ще загубят от потенциала си, ако Румен Радев не е в играта, който може да се окаже политическият Роналдо на изборите. Но даже и да се появи със своя партия, взирането в неговия екип и личностите, които ще го обградят, ще определят доколко магнитизмът на новото политическо творение ще жъне успехи. Принципът „ако не харесван един от свитата, не приемам свитата“, известен по света, ще наклони везните в едната или в другата посока.

Много е вероятно, даже на 100%, че на изборите няма да бъде излъчен победител с над 50,01%, които да състави и самостоятелно правителство, и да вкара готови към 200-250 необходими проектозакони (както правят, например, във Франция и Германия).

Тогава?

Или няма да се състави редовно правителство, или ще има правителство на нова сглобка. Да няма редовно правителство не е прецедент по света и в частност - в ЕС.

В ЕС има няколко впечатляващи примера за падане на редовно правителство и продължителни периоди без такова.

Белгия държи абсолютен рекорд. Между 2007 и 2020 Белгия е управлявана като caretaker правителство общо 1485 дни (около 4 години и 1 месец) без пълни правомощия. Най-дългият случай е след изборите през 2010 - 589 дни без редовно правителство, в което кабинетът работи като временен до формирането на коалиция.

Испания беше също почти година в преход. След изборите през декември 2015, кабинетът на Мариано Рахой подаде оставка, но остана на власт като gruba en funciones почти една година, докато Народното събрание не постигна активация на нов кабинет.

Нидерландия също е оставала няколко месеца без правителство. През 2023 правителството на Марк Рюте падна заради размирна миграционна политика. Времето до нови избори и коалиран кабинет протече в режим caretaker, продължил 3-4 месеца през 2023 г.

В Германия правителство се изграждаше няколко месеца. През декември 2024 правителството на Олаф Шолц загуби вот на доверие и остана в „caretaker“ режим до извънредни избори, провеждани през февруари 2025, а нов кабинет бе формиран вероятно до май 2025 - около 4-5 месеца.

Други държави, като Финландия и Италия, често имат краткосрочни правителства, но без екстремно продължителни вакууми като белгийския случай.

Дали България я очаква „белгийски сценарий“?

Промяната не е на хоризонта, поне на близкия.