Избори и конституционни алгоритми`

Спазвайте Конституцията, уважавайте институциите, пазете демокрацията, дебатирайте остро, но цивилизовано, а не задълбочавайте африканизацията на българската политика

Това, че няма изричен срок, обаче не означава срокът да е „на когото каквото му хрумне“

След първоначалния си приличен старт управлението, което беше призвано да успокои и стабилизира страната след каскадата от безплодни предсрочни избори, от лятото насам допусна серия от грешки и политически дисбаланси.

Волята му за управление набързо се изпари още при първата вълна от справедливо обществено недоволство. В дните, които са най-важни за обществото от поне две десетилетия насам - когато е осъществена всеобхватната парична реформа с въвеждането на еврото - нашите политици отново приведоха държавата в режим на правителствена криза и предсрочни парламентарни избори. Това налага отново да припомним конституционния алгоритъм, който следва да бъде изпълнен, и да коментираме някои актуални особености.

Първата стъпка след подадената и приета оставка на МС са консултациите, които президентът следва да проведе с парламентарните групи от действащото Народно събрание. Те представляват обмен на мнения, информация и позиции между държавния глава и основните политически сили по текущата политическа обстановка и наличието на възможности за сформиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи редовно правителство. В Конституцията правилно не е даден изричен срок за тяхното провеждане, защото това не е административно производство, а сложен политически процес, който изисква да се осигури максимална гъвкавост за институционалните и политическите фактори с оглед отчитане на висшите държавни интереси. Това, че няма изричен срок, обаче не означава срокът да е „на когото каквото му хрумне“.

Когато няма изричен срок, в конституционното право се смята, че е налице т. нар. „разумен срок“. Неговите параметри също не са произволни, а се предопределят от две обстоятелства: постижимостта на крайната цел на конституционната процедура (съставяне на правителство) и наличието на политическо съгласие. Например, би било в рамките на „разумния срок“ едно удължаване на консултациите, ако има заявена воля от парламентарни групи да излъчат правителство и им е необходимо време за преговори. Обратно, ако парламентарните групи, които съвкупно наброяват повече от половината от депутатския корпус, заявят, че нямат такава воля и настояват за предсрочни избори, то става очевидно, че целта на конституционната процедура по чл. 99 от Конституцията е непостижима и следователно „разумният срок“ се стеснява максимално. В такава ситуация президентът не може да разтяга разумния срок, като поставя „задачи“ на Народното събрание - примерно да приеме този или онзи закон или решение. Това е така, защото президентът не е „началник“ на законодателната власт и не може да интервенира по този начин в нейната суверенна политическа преценка.

След проведените консултации Конституцията предвижда възможност най-голямата по численост парламентарна група, в случая това е ГЕРБ-СДС, да предложи кандидат за министър-председател. Ако го стори, кандидатът ще има на разположение седем дни да изпълни този мандат, като предложи структура и състав на правителството. Ако първата парламентарна група не предложи кандидат или предложеният кандидат не успее да сформира правителство, процедурата преминава и протича по аналогичен начин към втората по численост парламентарна група. Дотук президентът придвижва процедурата без право на самостоятелна преценка кому да връчва проучвателен мандат.

При неуспех на тези два опита обаче центърът на тежестта се променя и държавният глава има право да прецени на коя следваща по численост парламентарна група да предложи да посочи кандидат за министър-председател. Заради задълбочаването на политическата криза, чийто белег е нежеланието или неспособността да бъде съставено правителство от първите две групи, на този трети етап конституционната процедура се забързва - президентът е длъжен да вземе своето решение в седемдневен срок. Когато го направи, парламентарната група, която е получила възможност за съставяне на правителство, също следва да се придържа към седемдневните срокове, изрично уредени за предходните етапи. Не следва да се стига до произволни интерпретации, каквито бяха лансирани на политическо ниво преди време, как тази трета група можела била да „държи мандата“ по-дълго. При трети неуспех пътят към предсрочни парламентарни избори е открит. Първата стъпка по този път е назначаването на служебно правителство от президента.

Злополучните конституционни промени от 2023 г., гласувани от конституционното мнозинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, значително промениха конституционния статус на служебното правителство в частта за процедурата по назначаване. Въпреки сериозните възражения, Конституционният съд остави в сила тези промени. В резултат на това понастоящем имаме конституционна процедура по назначаване на служебно правителство с отворен край. Всяка добра процедура, свързана с конституиране на висш държавен орган, трябва да предвижда ясен алгоритъм за постигането на целения резултат. В случая такъв алгоритъм няма, защото в конституционната новела не е предвидено изрично какво се случва, ако никое от длъжностните лица, които са изчерпателно и лимитативно изброени в конституционната разпоредба на чл. 99, ал. 5, изречение второ, не приеме назначението за служебен министър-председател. Тази недомислица е заредена с потенциал за блокиране на самия институт на служебното правителство и невъзможност за съставянето му.

Следва да се приеме, че при невъзможност да се състави служебно правителство, на преден план излиза конституционният принцип на непрекъсваемост на държавното управление. Това означава, че в такава ситуация редовното правителство в оставка ще продължи да осъществява своите пълномощия и ще трябва да организира изборите. Но една такава ситуация радикално променя конституционния замисъл предсрочен вот да се организира от относително неутрално спрямо партиите правителство. Трябва да се държи сметка, че при парламентарното управление служебното правителство с непарламентарен източник на своите пълномощия има за цел да стабилизира политическия процес в условията на парламентарна криза, довела до неспособност за сформирането на парламентарно мнозинство и излъчването на Министерски съвет от Народното събрание. Това съвсем не означава, че се премества титулярът на изпълнителната власт - от служебното правителство към президента на Републиката, който го назначава. Конституцията не предвижда нито пряко президентско управление, нито президентско управление, опосредено от „сламено“ служебно правителство, командвано задкулисно от президента. В настоящата ситуация всички длъжности от каталога по чл. 99, ал. 5, изр. второ са попълнени, но с тази особеност, че един от подуправителите на БНБ - бившият депутат и председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Васил Гюров - фактически не изпълнява функциите на подуправител и статусът му е предмет на висящи дела пред българското и европейското правораздаване. Следва да се приеме, че Конституцията има предвид висши длъжностни лица, които реално и фактически изпълняват своите законови функции и компетенции, и техният статус не е поставен под съмнение с висяща сьдебна процедура. Ако по частни, партийни или конюнктурни съображения президентът се спре на тази кандидатура, то това би поставило под въпрос легитимността на самото служебно правителство и би задълбочило кризата. Още повече, че тази процедура вече е изначално дискредитирана от заявката на Радев, че ще прави партия. С тази заявка той окончателно напусна своя конституционен статус на неутрална и арбитражна власт, поруга най-висшата клетва пред държавата и нацията - конституционната клетва, предвидена за държавния глава. Въобще, уважаеми госпожи и господа политици, спазвайте Конституцията, уважавайте институциите, пазете демокрацията, дебатирайте остро, но цивилизовано, а не задълбочавайте африканизацията на българската политика и не насъсквайте най-низки страсти в обществото. Защото всичко останало е от лукавия. Пардон, от Z. Но не мимолетната мода на поколенческия Z, а онзи, мракобесния Z, който олицетворява евразийската автокрация.

Благодаря ви за вниманието по този въпрос.