Доц. Стойчо Стойчев: Най-добре е експерти от чужбина да ни изработят изборните правила

ППДБ ще продължават да искат нови и нови избори, докато не вземат властта

Управление, налагано чрез улицата, е контрапункт на самата демокрация

Вместо да повишава доверието, Изборният кодекс прави точно обратното

Правителството подаде оставка, парламентът я гласува единодушно, президентът завъртя рулетката с мандатите и отново се озовахме пред служебно правителство и предсрочни избори най-вероятно през март 2026-та. Свикнахме вече на това, свикнахме и с дежурното искане на ППДБ за въвеждане на изцяло машинно гласуване. Трябва ли да се пипа нещо в Изборния кодекс, какво точно и ще може ли под натиск и от улицата депутатите да го приемат? С тези и много други въпроси се обърнахме към доц. Стойчо Стойчев, който наскоро стана доктор на политическите науки, като защити дисертация на тема „Избори и избирателни системи по света: еволюция, участие и въвеждане на хибридните модели“.

- Връщаме ли се в 2021 г., когато под натиска на протестите и лично на Радев и на Корнелия Нинова за няколко часа бе въведено задължителното машинното гласуване, каквото искат сега същите хора, доцент Стойчев? 

- Това няма с какво да изненада някого. Това е едно противоречиво, да не кажа опасно схващане, че ако някоя партия не спечели изборите или поне резултатът не отговаря на нейните очаквания, това задължително се дължи на опорочени избори, а не на нейните собствени способности да мобилизира хората си и да печели гласове. Прехвърлянето на собствените възможности на партиите да постигнат мнозинство или някаква доминация в парламента на системата, рано или късно довежда до това, което наблюдаваме на площадите - че не може да се постигне демократично управление през избори и демократични средства, а трябва това управление да бъде налагано чрез улицата. Това е контрапункт на самата демокрация. Коя е тази демократична държава, която се управлява от улицата? Няма такава философия или доктрина една съвременна държава да се управлява чрез протести и винаги да има санкция от улицата за едно или друго решение на правителството, санкциониране на цялата власт и нейното сваляне. Аз не съм чул досега един протест да е еволюирал за няколко часа от протест срещу определена политика до искане за оставка на целия кабинет. Все едно като ти се развали копчето на пералнята да изхвърлиш цялата пералня и да си купиш нова...

- Каква е причината според вас за това?

- Поне от 2000-та година насам в българското общество е проникнала и е хванала дълбоки здрави корени идеята, че не е възможно нищо да се реформира и подобрява, а трябва винаги да се изгражда нещо наново, за да бъде то качествено и по-добро. И така до следващото въртене на цикъла. Това не предизвикваше големи сътресения, защото цикълът до 2020 година бе на 8-10 години, сега започна да става твърде често - на по-малко от година нещата се завъртат, за да получим такова управление, което не е способно да генерира дългосрочна визия за развитие.

- И отново дежа вю - оставка, нови избори, машинно гласуване...

- ППДБ може да искат избори, но всъщност искат властта и ще продължават да искат нови и нови избори, докато не вземат властта.

- Смятат, че ще я вземат, ако се въведат машините и има ала-бала с машините, както си го признаха от „Продължаваме промяната“...

- Нека ги въведат, но машината не променя резултати. Всъщност честността на изборите е психологически фактор - дали хората имат доверие на институциите, дали си вярват един на друг. Но в резултат на това противопоставяне в обществото гражданите не само не вярват в институциите, те не си вярват помежду си. Младото поколение, на което толкова му се радват, че е излязло на площадите, е възпитано точно в такъв дух на недоверие. Работя с хора между 18 и 24 години и съм свидетел как те си нямат базово доверие и се подозират в предателство. Тези хора вече няма как да си представят система, в която институциите действат правилно и не се оспорват изборните резултати. Оттам нататък няма как тази система да се стабилизира, каквито и машини да въведем, каквито и камери да слагаме, който и да брои, ако ще и президентът да брои, пак няма да има доверие в изборния резултат, защото израснаха поколения, за които да излъжеш другия е нормално, да изпържиш другия е нормално и всеки подозира всеки в някаква манипулация, лъжа и измама. Остави демокрацията, това нещо е торпилирало възможността да живеем заедно, да живеем в общности. Ние се съмняваме в съседите си, че ни крадат парно и ток, как искаме държавата да работи перфектно, когато не се понасяме със съседа си?

- Една доста наперена представителка на поколението Z, учила на Запад, заяви, че ако не бъде въведено изцяло машинно гласуване, протестите на това поколение ще продължат и че този парламент е длъжен да го приеме... Смятате ли, че този парламент е способен да приеме тези поправки?

- Че може - може, но въпросът е партиите в него дали искат да го направят.

- Ще се поддаде ли Борисов и на тези искания на ППДБ за връщането на машините и флашките?

- То е възможно и да не зависи от Бойко. В момента, в който има гласувана оставка на правителството, всякакви коалиционни споразумения и взаимодействия отпадат. Вече няма партия, която да може да лидира дневния ред в Народното събрание. Тая работа със задължения и с ултиматуми няма да стане, някои хора не знаят какво приказват. То не е въпрос на поколения, народопсихологията ни е такава - нямаме уважение един към друг, нито към по-старите, нито към по-младите. Като загубим усещането за общност, откъде да дойде това уважение?

- През март депутатите от правната комисия обсъдиха идеи с изборни експерти, между които бяхте и вие, изготвянето на нови избирателните списъци, да има образователен ценз, обучителни центрове, резервни списъци с членове на секционни комисии и черни списъци с нарушители от предишни избори... Докъде стигна това обсъждане? 

- Доникъде не стигна, защото това, което се констатира, не бе изненада - то можеше да се констатира и предварително. Тази комисия всъщност обсъждаше всички постъпили предложения главно от народни представители и различни групи. Те бяха толкова много и толкова разнопосочни, на практика се предлагаха абсолютно всички неща, които ги има по света, много от тях взаимно се изключваха. И комисията трябваше да ги гледа една по една, без да има ясна правна точка или вектор, по който да се върви. Вместо това го обърнахме на разговор какво е хубаво да се направи, което в крайна сметка доведе до липса на каквото и да било решение. Единствената полезна работа, която се свърши бе все пак на народните представители да им стане поне малко ясно колко сложна е тази тема и колко е трудно да направиш система, която да отговаря на всички очаквания.

- Хартиени бюлетини или машини? Или и двете?

- Винаги съм казвал, че двете технологии не могат да съществуват паралелно, защото това е предпоставка за грешки. Не адвокатствам за едната или за другата, но нека да бъде само едната. Двете паралелно заедно е все едно да караш колата едновременно и на газ, и на бензин без да превключиш. Който е карал такава кола знае какво става с двигателя. Преодоля се този първоначален натиск срещу машинното гласуване и предполагам, че е възможно сега ГЕРБ да отстъпят пред този натиск да се приеме само машинно гласуване. Но както и при машинното, така и при хартиеното гласуване остава отворен въпросът как да се гарантира честността на изборите и адекватното разпределение на депутатите спрямо реално получените гласове. Така че реалният фокус на политиците не трябва да бъде в технологията, а в гаранциите за обективност на резултата, въобще има ли такъв механизъм за регулиране. Защото ако имаше някаква технологична възможност това да стане, досега да са го направили.

- Няма ли такава технология?

- Нямаме и си измисляме някакви заместители, подменяме начина, по който се упражнява директното гласоподаване. На държавно ниво бюлетините са супер криптирани, но как тези бюлетини се обръщат в мандати, остава неясно и тази технология я няма. Вместо да подписват някакъв кордон срещу Пеевски, партиите трябва да подпишат харта да не лъжат по време на избори. Сега са сложили камери да се ловим ние самите, малко изчанчена е тази работа, да не кажа нещо по-лошо. Така доверието се подкопава още повече.

- На мен ми се вижда вече много тъпо и упорито настояването на ППДБ да се гласува с машини, след като цяла Европа с изключение на няколко секции в град Брюксел гласува с хартия. Защо е това настояване? 

- Ще ти кажа защо. В световната изборна практика машините се появяват, за да могат да направят гласуването възможно за неграмотните и слабо грамотните избиратели, тъй като грамотният човек може да гласува всякак - и с машина, и с хартия, и с боб - и на него не му се налага да променя технологията, той си гласува с хартия. При нас парадоксалното е, че баш тези, които претендират да са интелигентни, искат да се гласува с машина. Всъщност големият проблем в България е, че имаме само една национална партия - ГЕРБ, всички други са териториални. А регионални като ДПС имат мнозинство в районите си. Регионални политически партии с претенции да формират правителство като ППДБ са представени само в София и във Варна, те нямат свои хора по другите места и не могат да изпратят свои доверени представители в секциите, които да гарантират, че тяхната партия няма да бъде ощетена, което е предпоставка партията да приеме изборния резултат. Те не разполагат с доверени хора във всичките 12 000 секции на територията на страната и вместо да се напънат и да намерят такива хора, прехвърлят всичко на машините. Но когато се гласува само с машини пак трябва да се вземат мерки за сигурността на вота. Не може хартиените бюлетини да се печатат в БНБ, да се разнасят с бронирани коли с кортежи от полиция и жандармерия, а същевременно машините да стоят в частни складове и разни частни разработчици да им правят кодовете. ЦИК няма възможност да контролира и да верифицира този код - тях ги е страх да верифицират нещо, което не знаят. Проблемът е в частното владеене на машините, в частните складове, частния софтуер, частното превозване до секциите. Държавата има огромни хангари, в които могат да се сложат не само машините за гласуване, но и ядрен реактор, за да се гарантира, че държавата ги пази. Нека не бъдем така доверчиви, това няма как да не предизвика съпротивление. Машинното гласуване трябва да бъде обезпечено дори повече от хартиеното. Харесва ли им на тези, които искат машинно гласуване това, че машините не са държавни, а са в частни ръце? Това е просто абсурдно.

- До февруари или март, когато евентуално ще бъдат предсрочните парламентарни избори, какво може да се пипне в Изборния кодекс?

- И в правната комисия заявих, че съм против кодификацията на изборния процес, защото кодификацията създава много усложнени процедури, които произвеждат голям процент грешки и неточности през цялото време в интензивна среда и с хора, които не са професионална администрация, а наети за случая. Тези грешки се използват като аргумент да се атакува директно валидността на самите избори. Т. е. кодексът вместо да произвежда среда, която да повишава доверието, прави точно обратното. Ние се опитваме да лекуваме симптома, а не причината, която е в самия кодекс. Както и да е. Могат да се променят сега няколко неща, но най-добре е нищо да не се променя. Защото промените преди избори водят до съмнения, че който променя кодекса го прави за някаква своя облага. Сега гражданите искат промяна, т. е. сега дестабилизацията идва отвън. Всички европейски институции препоръчват да не се правят промени преди изборите, защото това са правилата на играта и трябва да може играчите да са адекватно подготвени, а не да им се променят в последния моменти и да се очаква те да се справят добре. Това е златен стандарт на тези европейски институции. Такива промени дават предимство или на тези, които ги правят, или на тези, които са обезпечени с ресурси. Отнасят го малките партии, които нямат пари, нямат ноу-хау, а това ограничава демокрацията. Като си гражданин и искаш да направиш това означава, че си нямаш хал хабер какво искаш. Не се съмнявам, че тези млади хора имат чисти намерения и искат хубави неща, но начинът, по който ги искат, ще доведе до точно обратното. Ако искат наистина да променят нещо, да си направят елементарна справка.

- Но повечето от тях следват или са завършили на Запад, би трябвало да са наясно как е там...

- Най-много крещи и ти обяснява нещо този, който най-малко разбира от дадена материя и няма понятие колко сложна е тя. Съвременната публична среда така е изградена, че дава възможност на всякакви шарлатани - определението е на Радев - да се правят на специалисти и да искат да променят нещо. Пък хората, които имат ноу-хау се затварят, защото колкото и да е умен един човек, срещу него ще ревнат сто профана и ще профанизират всичко, което той казва.

- И все пак какво трябва да се направи, доцент Стойчев? 

- След като няма доверие и подозрение за корупция тегне навсякъде у нас, трябва да се направи конкурс с международно участие за изработване на изцяло нови правила за гласуване. Да дойдат тук германци, финландци, канадци, американци, те да направят системата, след като ние не сме способни да си я направим и нямаме доверие в националната си експертиза. И това ти го казва човек, който се занимава с тази работа вече 20 години!

Нашият гост

Стойчо Стойчев е роден в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет.