Един резил в центъра на София

В храма “Св. Неделя” лежат мощите на безбожник

Съвременниците описват двореца на крал Стефан като “Храм на удоволствията”. Разгулният монарх си падал по виното, хазарта и хубавите прислужнички

Един резил позори центъра на столицата София. Малцина знаят за него, защото се спотайва в катедралния храм “Св. Неделя”. Там пазят мощите на светия с житие разпънато от кървави и похотливи изстъпления. Може да се види онова, което е останало от сръбския крал Стефан Урош II Милутин.
“В тази наша църква - сочи проф. Йордан Иванов, - без да предполагат, вярващите почитат мощите и целуват ръката на един от най-бележитите авантюристи и сластолюбци не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Такова нещо не би могъл да си позволи нито един народ.”

Проклет приживе от жертвите си, след смъртта Милутин е канонизиран от Сръбската православна църква. Той воюва с България, къса части от земите ни, а нашето духовенство столетия тачи култа към нашественика. И досега побелели столичани казват “Св. Крал” на “Св. Неделя”. Така се е наричала църквата в миналото.

Стефан Милутин слага кралската корона през 1282 г., когато по-големият брат Стефан Драгутин му отстъпва престола. Уговорката била Милутин да управлява докато братовите синове станат пълнолетни. Абдикиралият не подозира, че неговите деца никога няма да се докоснат до трона.
Стефан Милутин се жени пет пъти. Първата невеста е неизвестна. Втората е тесалийската принцеса Елена. Скоро я изоставя и взема за съпруга Елисавета, дъщеря на унгарския крал Стефан V. Маджарката е балдъза на Драгутин, женен за сестра й.

После Милутин минава под венчило с щерката на българския цар Георги I Тертер. През 1284 г. слага на Ана брачен пръстен, през 1299 г. я прогонва. Целта му е да освободи ложето си за дъщерята на византийския император Андроник II. Новата булка Симонида е едва петгодишна - непозната тръпка за сластолюбеца!

Съвременниците описват двореца на крал Стефан като “Храм на удоволствията”. Разгулният монарх си падал по виното, хазарта и хубавите прислужнички. Винаги бил готов за приключения. Заглеждал дори съпругата на брат си. Според една народна песен веднъж я попитал: “Мош' ли, сестро, менека да земеш?”

Българката Ана ражда на Милутин дъщеря и син. Кралят дава дъщерята за жена на цар Михаил III Шишман, чийто баща е сразил в битка. Синът ослепява, защото дръзва да се побуни срещу него. Самият той умира внезапно на 29 октомври 1321 г. Мълви се, че причината била Симонида, с която прекалил в леглото. На престола сяда незрящият Стефан Урош III Дечански, а бащата ослепител го обявават за светец.

Тялото на Стефан Милутин е погребано в Банския манастир в Косово. По време на Косовската битка през 1389 г. кральовите останки са спасени в рударското селище Трепча. През 1455 г. то е разорено от турците и мощите поемат към София. Пренася ги тукашният митрополит Силваний.
“Как се е създал у софиянци тоя висок култ към Св. Крал?”, поставя въпросителна Иван Снегаров. Църковният историк се опитва да обясни явлението: “С течение на времето софиянци почнали да забравят националното потекло на Св. Крал и го считали свой местен светия.”

Стихийният Милутин бил пазител от природни бедствия. Не само християни, но и мюсюлмани удряли чела пред ковчега му. Турците го наричали Крал баба - отец, баща. Нашите заедно с иноверците вярвали, че мумията брани селището от земетресения.
Кральовият кивот винаги е стоял в най-личния софийски храм. Първо положен в древната ротонда “Св. Георги”. През ХVI столетие тя е обърната в джамия и сърбинът го местят в църквата “Св. Марина”. През 1578 г. германският богослов Стефан Герлах го намира тук. Виждали се само ръцете, а на мястото на гърдите имало блюдо за помощи. По-късно Милутин обитава църквата “Св. Архангел”, докато най-сетне отива в “Св. Неделя”. Руският славист Виктор Григорович документира, че през 1845 г. тялото вече е под нейния свод.

Българите използвали култа на поробителя към Крал баба и измолили построяването на нов храм. През 1856-1867 г. върху старата “Св. Неделя” вдигат трикорабна базилика. По време на строежа става ясно, че легендата за пазителя от природни стихии е дело на сатаната. На 18 септември 1858 г. София е разлюляна от гибелно земетресение. “Цариградски вестник” хроникира:

“От падналите минарета се убива един млад българин на име - Исая, за голяма жалост на синца ни, и 2 млади турчета затиснати под уборените стени на джамията Св. София.* Тия деца са на едного почтен наш съгражданин - Сюлейман ефенди, и това злочестие възбуди всеобща жалост, как у турци, така и у българе. От новата църква Св. Краля Стефана, която сега се прави отново, пада един свод (кубе) и убива едного от работниците. За ония, що получиха рани; за ония, кои паднаха болни от страх и уплашване - ние и не казваме сега.”

Някои софиянци искат новият храм да се посвети на равноапостолите Кирил и Методий. Други настояват да остане името “Св. Неделя”. “Средечани никога не са наричали храма “Свети Крал”; те го наричаха голямата църква или “Света Неделя”, твърди публицистът Петър Карапетров. През 1895 г. той пояснява:
“Обаче, когато в последната Руско-турска война русите бяха завзели Средец, владиката Мелетий намерил, че названието “Света Неделя” не било благозвучно за ушите на русите, па и за да угоди на тогавашния тука сръбски дипломатически агент, който му бил личен приятел, и надясно и наляво казвал и разправял, че храмът се не казва “Света Неделя”, ами се вика “Свети Крал”.

Мелетий налага името, за да направи метан пред чужденците. Но се вслушва и в широките народни маси, които искрено тачат мощите. Оказва се, че демоничният ореол на Милутин е по-силен от мъченическия на Неделя. За разлика от сръбския монарх тя отказвала брак, защото се сгодила за Христа. Озлобен почитател съобщил на римския император Диоклециан, че е християнка. Подложена на жестоки изтезания, благоверната предала душата си на Господа.

Стефан Милутин винаги е гледал на изток. Един от подвизите му е присъединяването на Скопската област към кралството. Когато неговите мощи пристигат у нас, в тях продължават да тлеят въжделенията за Велика Сърбия.
В най-ново време комшиите предявиха претенции за старите кокали. Започнаха преговори между тяхната и нашата Църква, които затънаха в дебрите на догматиката. През 2013 г. президентът Томислав Николич пристигна на официално посещение. Поклони се пред мощите с надеждата да получи нещо. Сложи в джоба само парцалче от платното, с което ги повиват. Всяка година то се сменя, а старото раздават за радост и духовна утеха.