Изложба представи непоказвани находки на над 8 хилядолетия от археологически обекти в Търновско

Ценните артефакти са открити при разкопки през последните 15 години

 Експозиция с ценни находки, открити при археологически разкопки през последните 15 години бе представена на 15 май в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново. Артефактите датират от осем хилядолетия и са част от фондовете на Регионалния исторически музей в старата столица. Повечето от експонатите в изложбата „Археологически разкопки и находки от праисторията до по-нови времена“ се показват за първи път.

Интерес към събитието проявиха кметът на Велико Търново Даниел Панов и заместникът му Нейко Генчев, зам.директорът на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ д-р Иван Александров, писателят Владимир Зарев и издателят Стойо Вартоломеев, историци, граждани.

Изложбата ще е част и от европейската инициатива „Нощ на музеите и галериите“ във Велико Търново, в която ще се включат осем местни културни институции.

 "В тази историческа сграда са се случвали много важни събития и това е едно от тях", подчерта при откриването на изложбата д-р Иван Църов, директор на РИМ-Велико Търново.

Пред присъстващите той представи откривателите на находките. Гостите имаха възможност да научат лично от археолозите подробности за техните открития. В събитието се включиха музейни реставратори и техният ръководител доц. Пламен Събев.

"В един дълъг период от време се постарахме да съберем и покажем резултатите от нашата работа. Всичко, което виждате в тази експозиция е плод на комплексна, задълбочена и интердисциплинарна работа, за да може всички експонати да придобият този вид", каза доц. Събев.

Един от най-забележителните експонати в изложбата е древна мерителна маса. Открита е в римския град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. "В България са открити само 5 такива маси. Поставяни са от общинските власти и са наподобявали контролните везни в днешно време. Обичайно отгоре те са четвъртити и рядко кръгли, имат отвори с различна форма и обем. Чрез тях се измерват различни продукти, които се продават на дребно. Намерената в Никополис ад Иструм маса е била разбита още в античността и използвана вторично като пълнеж на яма. Въпреки това върху нея и сега ясно се вижда изобразена рядка сцена, вероятно единствената върху подобен артефакт. Тя показва един ден на гладиаторски игри, в които добре обучени артисти изпълняват различни схватки пред публика. Сутринта те започват с акробатични изпълнения, в които участва и диво животно. След това се прави имитация на ловни сцени, последвани от истинско гладиаторско шоу, при което има и рефер. На един от фрагментите може да се види и воден орган, под звуците на който са протичали тези игри. Другата част от изображението липсва, но и без нея това е един изключителен паметник", разкри д-р Църов.

Археологът д-р Калин Чакъров представи находки от проучвания под негово ръководство на три обекта от 2019 г. до момента. Сред тях са  надгробна могила край Лясковец и два некропола в района на стражишкото село Нова Върбовка и Павликени.

"Те са от римската епоха и са много богати и редки за този период в региона. В надгробната могила край Лясковец са проучени централният гроб и други вторични гробове", сподели д-р Чакъров.

Той поясни, че в първия гроб е открит съд от черупка на щраусово яйце като до момента са намерени само два такива съда от цялата Римска империя. От същия гроб е и рядка сребърна фибула с позлата, с изображение на конник с копие.

"В некропола край Нова Върбовка са проучени два гроба, вероятно от семейно гробище. Те разказват тъжна история за починало съвсем малко дете, а години след това на същото място са погребани двама възрастни на над 40-годишна възраст, които може би са неговите родители или други роднини. В тези гробове са поставени гробни дарове, като един от най-интересните от тях е бронзов медальон с изображение на император Каракала, сечен в днешна Турция. Той също е много рядка находка и не се открива често при археологически разкопки", разясни д-р Калин Чакъров.

Той допълни, че третият обект е в Павликени и е близо до антично селище в северозападната част на града.

"Представлява древно римско гробище и сграда. Проучени са 4 гроба, в един от които е открито изключително рядко бронзово огледало с позлата с изображения на древногръцката богиня Афродита, отъждествявана с римската Венера, придружавана от трите грации. В проучената сграда попаднахме и на колективна монетна находка от 9 сребърни денари", посочи д-р Калин Чакъров.

 Колегата му Недко Еленски представи находките си от ранно неолитно селище край лясковското село Джулюница.

"То е разположено на земна тераса от 120 декара, на която присъстват още няколко обекта. Там има също ранно средновековно селище, римска вила с ями около нея, сгради и светилище от ранножелязната и късножелязната епоха. Археологическите пластове са от 6300 г. пр. Хр. до 10 век сл. Хр. Мястото разполага със 7 постоянни извора, от които 5 функционират и сега. Най-атрактивните находки от това място, които са включени в изложбата, са от най-ранната керамика за България от 6 хилядолетия пр. Хр.", разказа Недко Еленски.

 Александър Чохаджиев участва в атрактивната изложба с ценни праисторически предмети от разкопките в село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш.

"Представени са в три модула. В единия е включена колекция от животински фигурки, сред които и много рядка на козле със запазени рогове встрани. Във витрината има и риболовни принадлежности, защото риболовът е бил важна част от живота на местното население. Любопитен факт е, че тази могила е единствената, която се намира в рамките на коритото на река Янтра. Всички останали селищни могили в окръга са на нейни притоци", коментира археологът.

Александър Чохаджиев показа и предмети, които определи като странни. По думите на откривателя им те са най-голямата колекция в България от такива, но не се знае за какво са се използвали. Изработени са от кост. В изложбата е включена и много рядка, която е може би най-голямата известна графитна суровина в археологически контекст, която е служела за украса на керамичните съдове.

Интерес представляват и няколко типа накити, които са изработвани предимно от средиземноморска мида-спондилус, висулки от млечен зъб на елен, от камък, глина, кост и вкаменени охлюви. Сред експонатите е и игла с антропоморфни черти.

В третия модул са подредени съдове от ранния и средния халколит. Те са от жилище, проучвано преди няколко години и са над 300.

"Някои от тях са комплекти, а цветовете са характерните за този период предимно бяло, черно и червено", изтъкна Чохаджиев.

Археолозите Илиян Петракиев и проф. Хитко Вачев представиха свои открития от три знакови обекта. Това са църквата „Успение на Света Богородица“ в местността Френкхисар в подножието на хълма Царевец, църквата на Св. Теодосий Търновски, издигната от цар Иван Александър до великотърновското село Самоводене и средновековна търновска страноприемница на 8 века, открита при спасителни разкопки на ул. „Ксилифорска” в старата столица.

"В неголяма яма попаднахме на колективна находка от 13 почти изцяло запазени съда за напитки, един от които стъклен, а останалите – керамични. Стъкленият съд е чаша с виолетов оттенък, постигнат чрез употребата на манган, а останалите са вероятно за вино и греяна ракия. Те представляват кани с три дръжки и един чучур, може би изработени в местно, търновско керамично ателие", разказа Петракиев.