Има риск евтини китайски стоки да залеят ЕС, предупреди финансов анализатор

Настоящото „свободно падане“ на борсите се дължи най-вече на несигурността, която инвеститорите усещат, тъй като не е ясно доколко новите мита ще продължат и дали те са част от конкретна стратегия за преговори или дългосрочна политика. Подобна реакция на пазарите може бъде сравнена с тази през 2020 г., когато ограниченията, свързани с пандемията, доведоха до аналогична висока несигурност и съответен спад в цените на активите.

Това заяви Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК, по Bloomberg TV Bulgaria.

„През 2020 г. борсите успяха относително бързо да се възстановят – до края на същата година голяма част от загубите вече бяха заличени, а някои сектори дори изпревариха предишните си нива. Като ключово за това бързо възстановяване той открои решителната намеса чрез програми за фискално стимулиране, прилагани от правителствата и централните банки по света“, коментира Димитров.

Според него, преди разразилия се шок европейските пазари, и в частност акциите на компании в отбранителната индустрия, са имали период на стабилност и оптимизъм. Подкрепа за този растеж са оказали фискалните реформи в Германия, включително отпадането на „дълговата спирачка“ и обявените планове за значителни инвестиции в инфраструктура. Допълнителен положителен импулс е дошъл от Европейската комисия, която обяви мащабен фонд за превъоръжаване и други стимули, възлизащи на стотици милиарди евро.

Опасенията от предстояща рецесия, биха понижила потреблението на горива и суровини. Затова и цената на петрола спада сериозно, но тези нива са неустойчиви за определени компании, особено в американския Пермски басейн, където себестойността на добива е по-висока. „Дългосрочно е възможно цените отново да се покачат, тъй като при прекалено евтин петрол някои производители вече не могат да оперират печелившо“, отбеляза Димитров.

Очаква се ЕС да оповести своя реакция на американските мита, но конкретните мерки остават неясни. Отговор под някаква форма трябва да има, макар че механичните ответни мита може да навредят най-вече на потребителите в Европа. По-ефективно би било фокусиране върху вътрешното укрепване на европейската индустрия, например чрез по-гъвкава регулация, която да даде възможност на компаниите да работят по-ефективно. Нереалистично е да се очаква моментално единна позиция на 27-те държави в ЕС, защото всяка страна е различно засегната от американските мита.

Автомобилният сектор в Европа ще бъде особено уязвим, тъй като САЩ са основен външен пазар за европейските коли. Самият Европейски съюз неотдавна наложи мита върху китайските електромобили, опитвайки се да защити собствената си индустрия. В този смисъл, ако САЩ увеличат търговските бариери, износът от Европа към Америка ще намалее, а някои вериги за доставки, включително и доставчици от България, може да пострадат чувствително. Михаил Димитров припомни, че немската икономика е важен двигател за България, защото много от частите, произведени у нас, достигат именно до германски автомобилни предприятия и после се изнасят отвъд Атлантика.

"Над 50 страни преговарят със САЩ, опитвайки се да избегнат или смекчат ефектите на митата. Възможно е крайната цел на на обявените от американската администрация мита е да се извоюват по-изгодни търговски споразумения. Европа обаче е силно зависима от САЩ в областта на отбраната, а това отслабва позициите й в преговорите", каза експертът.

В дългосрочен план европейските страни би трябвало да развиват собствена отбранителна и енергийна независимост. Финансистът обърна внимание, че доскорошната „зелена“ политика в Европа, стремяща се към бърза декарбонизация, е довела до отслабване на определени части от индустрията, включително и на тези, свързани пряко или косвено с отбранителния сектор. Сега, в контекста на усложнените отношения с Русия и световните санкции, Европа няма много „полезни ходове“, освен да разчита в голяма степен на вноса от САЩ.

Всяка страна понася загуби при подобни търговски войни. Потребителите в САЩ могат да се окажат с по-високи цени на редица стоки, а производителите в Европа – с ограничен достъп до един от най-големите пазари в света. Според Димитров, реална е и вероятността по-евтини китайски стоки да заливат Европейския съюз, щом САЩ затруднят достъпа на Китай до американския пазар. Това би могло да предизвика краткосрочни дефлационни процеси, принуждавайки производителите в Китай да продават на по-ниски цени. В подобна ситуация централните банки евентуално биха реагирали с намаление на лихвените проценти.

"Тъй като европейската икономика и без това се намира близо до ръба на рецесия, един продължителен търговски конфликт със САЩ може да задълбочи проблемите. Освен това Европа получава все по-силни призиви да купува повече американско оръжие и газ, за да компенсира дефицита в двустранните отношения. В краткосрочен план континентът няма голям избор, имайки предвид драстично ограничените енергийни доставки от Русия и слабите добивни възможности в повечето европейски страни“, отбеляза Димитров.

Той сподели, че в някои отрасли, като например производството на вино, вече се говори за очаквани съкращения. Изглежда малко вероятно да се намерят мигновени алтернативни пазари, особено за луксозни стоки с висока добавена стойност, каквито САЩ традиционно внасят от Европа. Заявеното желание на президента Доналд Тръмп да „върне“ производствата обратно в САЩ е цел, която не може да се осъществи лесно и бързо.

Според Михаил Димитров, страни като Русия, Беларус и Северна Корея, не са обхванати от новите мита, тъй като обемите на търговия със САЩ са малки или свързани с критични доставки, без реални алтернативи от американска гледна точка. "Възможно е и да текат отделни преговори", не изключи той.