Пиер-Едуар Стерен или мощното рамо на Марин Льо Пен

Шефът на „Перикъл“ черпел вдъхновение от стратегията на Сорос 

Католикът-бизнесмен се стреми да докара десницата на власт във Франция

Левицата и центристите на Макрон бягат от милиардера като дявол от тамян

Казват, че почти световно неизвестният френски бизнесмен Пиер-Едуар Стерен превръща всичко в цифри, защото както самият той твърди, този подход му позволявал да бъде бърз и точен. Даже когато преди години срещнал бъдещата си съпруга, той веднага й направил електронна таблица в Excel.

„Трябваше да рационализирам любовта си, за да разбера дали тя наистина е правилната за мен съпруга“ - обяснява Стерен на журналисти. Като основните критерии за избора били девойката да е католичка, да е красива, общителна, да желае голямо семейство и да не иска да работи, за да си го гледа. А след като Excel кръстосва и анализира вписаните налични данни, електронният мозък отсича: „Тя е точната!“. Женят се, раждат си три момичета и две момчета, на които 46-годишният сега татко е заделил в банка пари само за да завършат университет и нито цент повече. „Да се оправят после сами!“ - казва, въпреки че в момента той е един от най-богатите французи с 1 млрд. и 600 млн. евро в брой и в акции в няколко компании.

И този човек, който от казаното до тук изглежда върл католик, обичащ жена си и отдаден изцяло на семейството, според влиятелния парижки всекидневник „Льо Фигаро“ е дяволът, от който левицата из Хексагона и центристите на президента Еманюел Макрон се страхуват като дявол от тамян! В т.нар. прогресивни медии Пиер-Едуар Серен е наричан „реакционен католик“, „ултраконсерватор“, „крайно десен“ и с куп други клишета, предназначени да плашат „добрите хора“. И им вярват издатели, които не публикуват негови книги, парижки общински чиновници, които не дават лицензи на ресторантьори, смятани за негови приятели, леви пенсионери, които организират протест срещу „фашизма“, който виждат в замисленото от него... католическо училище-интернат! Въобще където и да се появи името Стерен, левицата се задушава, паникьосва се и се мобилизира, за да му пречи по всякакъв начин.

Демонизацията му започва през юли 2024 г. с появяването в общественото пространство на проекта „Перикъл“, който комунистическият вестник „Юманите“ описва с едри букви на първата си страница като „Тайният проект на Пиер-Едуар Стерен за докарване на Националния сбор на власт“. За предвожданата от Марин Льо Пен крайно дясна и все по-мощна партия става дума, в която бизнесменътк-католик вижда потенциалната сила за осъществяването на практика на неговите идеи за управление и просперитет на Франция.

Оттогава до края на отминалия април „Юманите“ е посветил на милиардера 27 статии, той попадна и на кориците на авторитетните ляво-центристки политически списания „Нувел Обсерватьор“ и „Льо Поан“. Но директорът на „Перикъл“ Арно Рерол предпочита да се усмихва пред журналисти: „Пиер-Едуар излезе на първа страница на „Юманите“ три пъти в рамките на дванадесет месеца - казва Рерол - Той счупи рекорда на Сталин! Това, че вестник, който е верен на идеология, отговорна за смъртта на 100 милиона души през 20-ти век, смята Пиер-Едуар за враг, е по-скоро комплимент и перфектен източник на слава!“. „Ние никога не сме печелили толкова пари, колкото откакто левицата ни сочи с пръст!“ - заключава шефът на „Перикъл“. Но какво смята самият Стерен за тази омраза? „Много са малко хората, които се осмеляват да излязат на преден план, да изложат на висок глас идеите си за Франция“ - казва той - „А всички онези собственици на бизнес, всички тези хора с пари, които се определят за центристи или от левицата, и които прекарват времето си в хленчене за състоянието на страната, никога не са направили нищо за нея. И сега левицата е щастлива, че най-накрая има кого да атакува“ - заявява Стерен.

Бизнесмен от тринайсетгодишен, най-съкровените убеждения на Пиер-Едуар Стерен за живота и успеха в него се формират, докато е още много млад. Родителите  му са членове на дясната партия на някогашния президент Жак Ширак „Сбор за републиката“,  баща му e бил счетоводител, а майка му - банкова чиновничка. Пиер-Едуар още помни оня ден през май 1981 г., когато лицето на лидера на социалистите Франсоа Митеран се появи на телевизионния екран вече като президент. „Всички у дома плачеха“ - обяснява сега бизнесменът, който едва десетгодишен разнася листовки срещу комунистите в родния си град, после се подвизава в различни десни младежки движения и започва да се самоопределя като „либерален консерватор“. Вдъхновява се от френския предприемач от същото „политическо тесто“ - Бернар Тапи, който известно време е президент на гиганта за спортни стоки „Адидас“, а също така от героите на филмите за  „Уолстрийт“. Та на 13 години започва да продава памети за видеоигри, предприемаческата му кариерата стартира добре, но забуксува учението и той повтаря две години в икономическия техникум, където го записва баща му. След алъш-вериша с видеоигрите Пиер-Едуар стартира още 20 бизнеса, вариращи от рециклирането на пластмаса до производство на тетрадки със спирала от стоманена тел, като правилният ще бъде двайсет и първият.  На 30 април 2003 г. двайсет и девет годишният тогава мъж инвестира 5000 евро в проект за „дематериализирани кутии за подаръци“, тоест за виртуални опаковки и ошарени по желание хартии, които изпраща с електронна поща до клиентите, те си ги отпечатват, сгъват, загъват и т.н. Двадесет години по-късно той управлява състояние от 1,6 милиарда евро, но това  не е просто късмет, а завоевание, защото за всички, които го познават, Стерен е човек, знаещ как да поема рискове, трудолюбив е, упорит и взискателен предприемач.

Но какво представлява проектът „Перикъл“, с който Пиер-Едуар печели лидерката на голямата крайно дясна партия Национален сбор Марин Льо Пен и тя приема създателят му да бъде неин основен спонсор? Според френските медии това е нещо като лаборатория за очертаване на пътищата за увеличаване на влиянието на консервативните сили с крайна цел управлението на страната. Основната идея на проекта е да се приложат в бизнес-методи в политическия свят, който според Стерен страда от ужасна липса на професионализъм. „Перикъл“ има три цели, които обобщава пред медиите споменатият негов директор Арио Рерол: 1/ Да разпространява десните политики и либерално-консервативната линия в обществото, така че консервативните сили да завоюват  парламентарно мнозинство; 2/ Да помогне на тези, които ги приемат, да получат достъп до властта на местно и национално равнище; 3/ Да направи така, че тези хора, след като веднъж са на власт, да бъдат ефективни.

Като всички заедно трябва да решат проблемите, които са на дневен ред в обществото на Франция - изпусната от контрол имиграция, несигурност, ниска раждаемост, нерегулирана икономическа либерализация, погазване на семейните ценности, сексуална разпуснатост,  ислямско левичарство и т.н. Интересното е, че Пиер-Едуар Стерен обявява за свой идол американския спекулант и идеолог на глобализацията и неолиберализма Джордж Сорос. „Моят модел за подражание е Сорос“ - казва Стерен. - „Ние не измисляме нищо, ние просто черпим вдъхновение от методите на най-добрите като Сорос, които са успели да наложат своите политически идеи по много теми чрез финансиране на медиите или чрез лобиране. Защо само левите да имат правото да правят това?“ - пита французинът. И раздава милиони на онези политически формации или неправителствени организации, при това не само френски, които преценява, че могат да бъдат полезни за каузата на десницата.

Според политическите наблюдатели в Париж  проектът „Перикъл“  черпел вдъхновение и от американските религиозни и либертариански движения, които допринесоха за преизбирането на Доналд Тръмп. А Пиер-Едуар не скривал амбициите си, да бъде един ден за Марин Льо Пен или друг френски консервативен лидер онова, което неговият кумир Илон Мъск е сега за американския държавен глава. Иначе след библията любимата му книга била „Неограничена власт“ - ръководството за личностно развитие на треньора по самоусъвършенстване Антъни Робинс.