240 евро губят хората на минимална заплата

Облагане на  е алтернатива на по-високи осигуровки

Работещите с най-ниски доходи ще купят по-малко 36 хляба, 10 кг сирене, 8 кори яйца и 7 кг месо

2352 евро максимален осигурителен доход

Близо 240 евро на година ще загубят хората на минимална заплата с бюджета за 2026 г., пресметнаха от КНСБ. Загубата идва по две направления - увеличението на минималната заплата ще бъде по-малко от първоначално планираното, а наред с това ще бъдат вдигнати социалните осигуровки с 2 процентни пункта.

Минималната заплата за 2026 г. ще бъде 605 евро, предвижда проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване. При прилагане на сегашната формула, записана в Кодекса на труда, минималната заплата да бъде 50% от средната, за следващата година най-ниското възнаграждение трябваше да бъде 620 евро. Да се премахва принципът минималната заплата да бъде 50% от средната без да има друга формула за определяне на най-ниските възнаграждения е скандално, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Няма аргументи защо това е направено, причините са неясни, с изключение на натиска на работодателите, продължи той.

Увеличение на минималната заплата с малко под 10% до 605 евро, предлага правителството с проекта на бюджет. Няколкостотин хиляди човека на минимална заплата ще загубят от това, заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. В проект за решение на Министерски съвет беше записано, че минималната заплата ще стане 620 евро. Разликата с новото предложение е 15 евро на месец. За година това прави загуба на 180 евро за всеки работник на минимална заплата, заяви Любослав Костов. Това означава, че с бюджета за 2026 г. режат от доходите на най-бедните. Хората ще могат да купят по-малко храна с доходите си, като загубите са 36 хляба, 10 кг сирене, 8 кори яйца и 7 кг месо, пресметна Любослав Костов. Хората ще могат да купят 3-4 потребителски кошници с основни храни по-малко.

Планираното вдигане на осигуровките с 2% ще намали допълнително парите на хората. Тъй като плащането на осигуровките се разпределя между работници и работодатели, вдигането на вноските с 2% ще доведе до повишаване на вноските на работниците с около 0,8%. За минимална заплата от 605 евро това означава допълнителни осигуровки в размер на 5 евро на месец, пресметна Пламен Димитров. За година това означава, че работниците ще загубят 60 евро. Заедно с по-малкото увеличение на минималната заплата общите загуби на хората на минимална заплата с бюджета за 2026 г. ще бъдат 240 евро.

За сегашната средна заплата от 1311 евро увеличението на осигуровките означава намаление на получаваната сума от работника с 11 евро на месец или с 132 евро на година, пресметна Пламен Димитров. Увеличението на осигуровките заедно с другите планирани промени, сред които е вдигане на максималния осигурителен доход, ще осигурят допълнително 1,123 млрд. евро в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2026 г., а общите приходи ще бъдат близо 9 млрд. евро. Планираните разходи от бюджета на ДОО са над 15 млрд. евро, което е увеличение с 1,24 млрд. евро спрямо настоящата година.

Не е вярно, че осигуровките трябва да бъдат вдигнати заради големи бюджетни разходи, смятат от КНСБ. Средната пенсия е около 1000 лв., или 500 евро. Това не е безразборно харчене и разхищение, заяви Пламен Димитров. Той обясни, че алтернатива за увеличението на осигуровките е вдигане на някои данъци. Според Пламен Димитров като алтернатива на по-високите осигуровки може да бъдат обложени някои свръх печалби с 33%, например на банките. Това е най-справедливо, заяви той. При печалба на банките от 4 млрд. лв. това означава допълнителни приходи в бюджета от над 1 млрд. лв. Друг сектор, който може да бъде обложен, е хазартът и може да се избегне вдигането на осигуровките, заяви Пламен Димитров.

В бюджета за 2026 г. е планирано вдигане на максималния осигурителен доход на 2352 евро, което е 4600 лв. Увеличението е приблизително колкото е покачването на средния осигурителен доход и това е правилен подход, заяви Пламен Димитров. Но в проекта на бюджет за 2026 г. вдигането на максималния осигурителен доход не е обвързано с повишение на максималната пенсия.

Замразяват обезщетения и майчински

Увеличават парите за бюджетни заплати с 5%

Възможни са протести

Замразяват парите за безработица и майчински с бюджета за 2026 г

Средствата за заплати в бюджетната сфера да бъдат увеличени с 5% през 2026 г., предвижда проектът на бюджет, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикалната организация разполага само с проекта на бюджет на ДОО, а не с целия бюджет за 2026 г., но и от бюджета на ДОО става ясно, че парите за заплати ще нараснат само с 5%.

Същевременно е планирано пенсиите да бъдат повишени през 2026 г. по “швейцарското правило” с 50% от инфлацията и с 50% от увеличението на средния осигурителен доход за предходната година, което прави повишение със 7-8%. Това повишение е логично и е по правилата, но вдигането на бюджетните заплати ще бъде по-малко от увеличението на пенсиите, каза Пламен Димитров. Ако изпълнителната власт не чуе какво искат хората, ще бъде скандално и ще мотивира протестни действия, допълни той.

С проекта на бюджет за 2026 г. се замразяват всички краткосрочни обезщетения, като например за безработица и майчински, каза Ася Гонева от КНСБ. Минималното дневно обезщетение за безработица ще бъде 9,21 евро, а максималното 54,78 евро. При 21 работни дни в месеца това означава, че минимално обезщетение за безработица ще бъде 193,41 евро.

Минималната пенсия става 346,87 евро

Вдигат пенсиите със 7,6%

Трансферът ще бъде над 6 млрд. евро

Пенсиите ще бъдат увеличени по “швейцарското правило”.

Увеличение на пенсиите със 7,6% по “швейцарското правило” през 2026 г. предвижда проектът на бюджет на ДОО. Така минималната пенсия за стаж и възраст догодина ще стане 346,87 евро. Средният размер на пенсиите е планирано да достигне 541,20 евро, при среден размер през тази година от 498,61 евро. Очакваният реален ръст на пенсиите е 4,8% при прогнозна стойност на средногодишната инфлация от 3,5% за следващата година. За 2026 г. се предвиждат 13,421 млрд. евро за изплащане на пенсии. От тях малко над 6 млрд. евро ще бъдат трансфер от централния бюджет, където влизат приходите от данъци, а останалите средства ще бъдат събрани от осигуровки.

Коефициентът на заместване на пенсиите спрямо средния осигурителен доход ще бъде 51,3%, каза Ася Гонева от КНСБ. Но като се махнат плащаните осигуровки върху заплатите, нетният коефициент на заместване е планирано да достигне 69,1%. Но зад течи числа стоят изключително ниски доходи и пенсии, заяви Ася Гонева.

Близо 640 хил. човека са на бюджетна издръжка

Хората на бюджетни заплати са намалели с 85 хил.

98 хил. са държавни служители

Хората на бюджетни заплати са намалели с 85 хил. през последните 15 години.

Говорят неверни неща, като казват, че работещите в бюджетния сектор се увеличават, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. През 2010 г. работещите в обществения сектор са били 724,7 хил. човека, заяви той като цитира данни на НСИ. През второто тримесечие на настоящата година в бюджетния сектор работят 639,8 хил. човека. Това е намаление с 85 хил. човека или с 12% за 15 години. Намалението е обосновано предвид намалението на населението, каза Пламен Димитров. За същия период от 15 г. заетите в частния сектор са намалели с 3,6%.

Държавните служители за последните 15 години нарастват с 1666 човека и от 96,9 хил. стават 98 хил., каза Пламен Димитров. Това представлява увеличение с 1,7%. Но по-голямата част от увеличението е в общините. В централната администрация увеличението е с 300 човека.

Държавните служители са 4,1% от всички заети в страната и 16,6% от всички хора, на които плаща държавният бюджет. Средно за страните от ЕС държавните служители са 5-5,5% от работещите хора. Ние не сме над средното ниво за страните от ЕС, каза Пламен Димитров. Средно за страните от ОИСР заетите в бюджетната сфера са 18 на сто.

Като от хората на бюджетни заплати бъдат извадени държавните служители остават малко над 500 хил. човека. От тях голяма част са в силовите ведомства. Например в полицията са 55 хил., в армията са 30 хил., никой не знае колко са в службите за сигурност, каза Пламен Димитров. Отделно има лекари, учители, научни работници, библиотекари, хора в музеите и т. н. Да кажат кои от тези хора са ненужни, защото да се говори просто “да ги режем” е спекулация, заяви Пламен Димитров.

Той обясни, че проектът на бюджет е направен при увеличение на разходите за заплати в администрацията с 5%. Не знам как това ще стане, заяви Пламен Димитров. От КНСБ ще настояват да бъде запазено неписаното правило, че заплатите на учителите са поне с 25% над средната за страната, а увеличението на възнагражденията в някои агенции да е поне с 10%, например в агенциите към Министерство на земеделието - за борба с градушките, за безопасност на храните, областните служби по земеделие. Има червени линии за увеличението на заплатите, заяви Пламен Димитров.

Най-много е поскъпнал шоколадът

По цени стигнахме страните от Западна Европа

Шоколадът в България е поскъпнал много повече, отколкото в останалите страни от ЕС.

По цени на основни храни вече сме стигнали страните от Западна Европа. Цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 25,7% над средните за страните от ЕС, показват данни на Евростат. Цените на олиото и маслото в България са с 18,4% над средните за ЕС. Цените на други основни храни са много близки до средните за държавите от ЕС. Например цените на рибата са на 83,7%, на плодовете и зеленчуците са на 81,5%, на месото са 74,8%, а на хляба са 73,1% от средните за страните от ЕС.

Поскъпването в България е по-голямо, отколкото в повечето страни от ЕС. Повишението на цените на храните в страната ни е с 5,7% за година, което е близо три пъти повече от средното за страните от ЕС (3%). По-голямо е поскъпването само в Словения, Естония и Румъния. Цените на някои храни в България са нараснали много повече от средното поскъпване за страните в ЕС.

Например шоколадът в България е поскъпнал с 27% за година, при средно 17,9% за страните от ЕС. Поскъпването на газираните напитки при нас е с 8,9% при 2,8% за ЕС. Сиренето в България е поскъпнало с 5,3%, при 4,1% за ЕС, повишението на цените на хляба и хлебните изделия е с 11,3% при 2,2% средно за страните от ЕС.

Същевременно доходите в България остават най-ниските в ЕС и са значително по-малки спрямо другите държави. В момента минималната заплата при нас е 551 евро, а най-близо до нас е Унгария с 727 евро. Дори в Северна Македония минималната заплата е по-висока от нашата и е 584 евро.

583 хил. са осигурени на суми до минималната заплата

Заплата за издръжка е близо 2000 лв.

За година увеличението е с 93 лв.

Необходимата заплата за издръжка на живеещ сам човек е близо 2000 лв.

Близо 2000 лв. е необходимата брутна заплата за издръжка на работещ човек, който живее сам, изчислиха от КНСБ. За сам човек нетно са необходими 1547 лв. на месец, а двама родители с едно дете до 14 години трябва да разполагат с 2785 лв. на месец за издръжка на живота, показват данните на синдикалната организация. В изчисленията те взимат предвид необходимите пари за храна на база необходими калории, парите за сметки за жилище, разходи за здравеопазване и образование, както и пари за дрехи, транспорт, комуникации и лична хигиена. Реално това са необходимите пари за възпроизводство на работещите хора, минималната сума, за да гледат децата си. В рамките на година заплатата за издръжка на сам човек е нараснала с 93 лв., а за тричленно семейство - с 169 лв.

За да имат такива доходи, брутната заплата на живеещ сам човек трябва да бъде 1994 лв., а двама работещи родители с едно дете трябва да имат брутни заплати по 1795 лв. В страната 1,6 млн. човека са с осигурителен доход под заплатата за издръжка на един работещ човек. Това са близо 60% от общо 2,684 осигурени (без земеделски производители и самоосигуряващи се). Осигурените, работещи на пълно работно време, са 2,2 млн. човека. От тях на минимална заплата и на пълно работно време са 12,7% или 280 хил. човека. Общо осигурените на суми до минималната заплата са 583 хил. човека, като около 303 хил. от тях са на непълно работно време.

Медицинските сестри да получават стортово по 1550 евро, гласува надзорът на НЗОК

1860 евро заплата за младите лекари

За пръв път в бюджета на НЗОК за 2026 г., одобрен от Надзорния съвет на НЗОК, са заложени минимални размери на месечните трудови възнаграждения на специализантите и медицинските сестри, коментира шефът на надзора на касата Явор Пенчев.

Той съобщи, че размерът на заплатите на младите лекари отговаря на исканите от протестиращите млади лекари без специалност - 150% от средната брутна работна заплата. 1860 € ще е минимална заплата за всички видове специализанти. Тук влизат лекарите без специалност, лекарите по дентална медицина без специалност, магистър-фармацевтите без специалност, лицата с висше немедицинско образование /магистър/ с квалификация в областта на биологическите, химическите, физическите или инженерните науки и биотехнологиите, психолозите магистри. 1550 € ще е минималната заплата за медицинските сестри, акушерките, лекарските асистенти, фелдшерите, медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, рехабилитаторите, инспекторите по обществено здраве, помощник-фармацевтите, зъботехниците, масажистите с увредено зрение, лицата с висше немедицинско образование /бакалавър/ с квалификация в областта на биологическите, химическите, физическите или инженерните науки и биотехнологиите със или без специалност, психлозите /бакалавър/, кинезитерапевтите. Нещо повече - за пръв път в бюджета на НЗОК е заложена и глобална сума за възнаграждания - 260 млн. евро.