Елена Ортиз има две необикновени хобита: прави лампи Тифани от парчета полирано цветно стъкло и танцува акробатичен рокендрол. Живее в Мадрид със съпруга си Хесус Ортиз и двете им дъщери на 18 и 20 години.
Три повратни срещи има през годините Елена, след които животът є взема различна посока. Една от тях е с българския треньор, с когото на по 20 години са танцували заедно в клуб във Варна.
Това се случва преди 14 години в Мадрид. Така на 40 години Елена възобновява тренировките по акробатичен рокендрол. След ежедневни 4-часови тренировки в продължение на месец Елена и партньорът є Светлин Ангелов спечелват шампионска титла на националното първенство в Пловдив през март 2025 г., а през юни на държавното първенство във Варна са на 2-ро място в клас над 35 години. Дори и да сте гледали акробатичен рокендрол в интернет, ще имате само бегла представа каква физическа форма, енергия и страст изисква този вид спортни танци. Елена ги притежава! Тя от онези едновременно силни и нежни, харизматични жени, след които мъжете се обръщат на улицата.
Ето още една среща, която є носи късмет: на събиране на випуска от гимназията Елена с изненада научава, че нейният съученик д-р Красимир Милев е главен лекар на Клиника “Д-р Емилова”. Елена не просто познава метода на лечебното гладуване, той е част от живота є благодарение на Лидия Ковачева, с която пак я свързва съдбовна среща.

На 40 години Елена възобновява тренировките по акробатичен рокендрол.
Разказва Елена: “Бях на 20, студентка втори курс и вместо да танцувам по цели нощи, често оставах у дома на лекарства. В продължение на година имах сериозни проблеми с бъбреците, кризи, болки. Всеки месец почти пиех антибиотици. Изследванията показаха, че имам начален стадий на бъбречна недостатъчност, удебелени бъбречни легенчета, 8 бактерии в урината, пиелонефрит, камъни, песъчинки в бъбреците... Един от уролозите настояваше да започна лечение с венозно вливане на антибиотик в клиника. Аз бях абсолютно отчаяна. Знаех, че това не е начинът да оздравея и че нещо трябва да се промени, но не знаех как. Тогава моята майка ме заведе на публична лекция на Лидия Ковачева във Варна, чакахме на километрична опашка за консултация.
Благо усмихната, Лидия Ковачева ми каза да направя един курс гладолечение и ми даде някакви листчета с информация. Спомням си, че имаше много отчаяни, но и окрилени от запознанството си с Лидия хора. Някои от тях с тежка форма на множествена склероза, други с диабет, гинекологични проблеми, високо кръвно... Но всички заредени с надежда за изцеление. След поредната доза антибиотици започнах да гладувам сама у дома. Тогава се разболя и моята сестра - от бронхопневмония, и започнахме лечението заедно. Сестра ми бързо свали 40-те градуса температура и за 15 дни стана “пушка”. При мен беше по-сложно. Към 15-ия ден от режима, спомням си, викам на майка: “Мамо, умирам, много боли!” “Няма да умреш, моето момиче!”, каза ми тя.
Понякога се чувствах обезверена. Отслабнах цели 15 кг, станах 49 при ръст 170 см. Облекчението дойде към 18-ия ден от режима, а на 20-ия ми просветна: болките изчезнаха! Лидия Ковачева настоя да започна захранване. Аз обаче след толкова страдания се страхувах да не се върнат болките и направих още два дни на плодове и чай и започнах захранване.
Оттогава забравих за проблемите с бъбреците. До ден днешен! През годините тук-там се появяваха болежки, но бързо минаваха. Всяка година стриктно правех 15-20, понякога и 30-дневно разтоварване на плодове и чай, и още 2-3 режима по 7-10 дни. Опитвам се да се храня умерено и да внимавам с животинските и рафинираните продукти. През 2006 и 2008 г. родих дъщерите си. След това ме завъртя животът и наруших начина си на хранене, започнах по-лежерно да се отнасям към режима си.
И точно тогава срещнах д-р Краси Милев. Разказах му как ме е лекувала Лидия Ковачева. И му обещах, че следващото лято ще се видим в клиниката. Така през юли 2014 г., с двете деца на 6 и 8 години, дойдох в Боровец. Прекарахме страхотно време, ходихме по екскурзии, научихме по 12 хора?, брахме билки, ядохме само плодове и пихме чай. Децата изкараха на плодове и чай цели 5 дни, макар че малката в началото търсеше в гардероба “храничка”.
Тя имаше огромни сливици с хипертрофия 4-та степен, които създаваха сериозни проблеми с дишането при най-малката настинка, а другото дете имаше постоянни отити и всеки месец пиеше антибиотици. Вече ми беше дошло до гуша от лекарства. А с едни 5 дни на плодове всичко изчезна! При малкото ми момиченце честият гърлобол отшумя, сливиците намаляха значително, а излишната част от тях я стопихме с радиочестота в Испания. И проблемите приключиха. Не беше лесно гладуването с децата, но оттам нататък нещата станаха по-лесни. Научих дъщерите си да ядат само плодове до обяд. В Испания всички деца закусват мляко и бисквити, а после в клас заспиват по чиновете. Учителите ме питаха с какво ги храня, та моите дъщери са бодри и енергични цял ден.
И двете ми момичета са гимнастички, бивши ансамблови състезателки. Сега са студентки, спортуват и сами правят по една седмица на плодове. А преди две години малката ме помоли да отидем при д-р Емилова и да я подкрепя в едно 14-дневно гладуване. Направихме го, аз направих моите 20 дни на плодове и чай. Миналата година обаче мъжът ми, когото научих до обяд да яде плод или да пие вода с лимон, припадна от високо кръвно - 170 на 110. Аз бях в шок. А той сам ме помоли да го заведа в клиниката на д-р Емилова. Но нямах възможност да пътувам и той дойде сам. Много уплашен, не вярваше, че ще издържи, решен да направи само няколко дни. Д-р Емилова го убеди да направи 12 дни на плодове и 7 захранване. И той го направи. Бил е директор на Циментовите заводи в Девня и знае малко български, но беше с преводач, за да е всичко прецизно.
На втория ден лекуващият лекар му даде само половин таблетка за високо кръвно, от петия ден нататък спря лекарствата. Той беше изумен, като всеки човек, който е бил дълго време на лекарства. Но след това гладуване съпругът ми поддържа 120 на 80 кръвно без лекарства, само с разумно хранене. Той вече е пенсионер и е човекът, който отговаря за здравословното готвене вкъщи. Аз отговарям за логистиката и се отдавам на моите любими хобита.”
Така минава през живота Елена - с усмивка, с оптимизъм, но и с решителност и воля, с истински кураж и смелост. А късметът обича смелите, нали?
Визитка
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 400 пациенти.