Какво знаете за седемте вселенски събора?

Свиквани са по инициатива на римските (византийските) императори по изключително важни догматични въпроси

Първият е през 325 г., а последният - 787 г.

В деня на св. ап. Андрей Първозвани – ученикът на св. Иоан Предтеча, тръгнал пръв след Христос, – една либерална медия, прочута с това, че не плаща на авторите си, излезе със следното заглавие в раздел „Общество“: „Св. Андрей иска боб, леща или царевица  на масата, за да изгони дългите нощи“.

Не знам защо ни се втълпява, че християнството е нещо простовато, занимавка за неграмотни бабички. Християнството е целеустремена доктрина, в чийто фокус е грехът. Християнството е нашата рецепта за борба срещу греха. Човекът е тук, в този пространствено-временен континуум (той, континуумът заради това е и сътворен), заради греха, който е допуснал в себе си и в творението. Боговъплъщението на Христос, от което произлиза християнството, е единственият начин този грях да бъде победен. Историята на човека е история на борба с греха. И в периодите, когато хората мислят нещо различно, както е днес, сме свидетели на временно надмощие на другата страна – на злото и на греха. Какви манджи, какви дълги нощи!

Никога няма да разберем нещата, ако се правим, че не виждаме истинските им, очебийни причини. Погледнете новините! Всичко, което потриса душата ни, е поради смесването на доброто и злото, а то започва от грехопадението, а не от Делян Пеевски. Една от историческите епохи, в които най-ясно се проявява борбата на Църквата срещу греха, е епохата на вселенските събори от IV до IX век. Вселенските събори са форуми, свикани по инициатива на римските (византийските) императори по изключително важни догматични въпроси. Определенията на съборите чертаят пътя на Църквата към спасението и обожението на човека. Затова е добре да знаем за съборите, за да разбираме правилно и битката, която водим от раждането до смъртта си. Ето ги накратко и тях.

Първият вселенски събор е свикан през 325 г. от Константин в Никея и е посветен на заплахата от арианската ерес. Арианството сквернослови, че Син не е Бог, а твар, създадена от Отец за нуждите на Сътворението. Съборът полага основата и на вероопределението, което изповядваме и до днес, наричайки го Символ верую: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител…“ и тъй нататък.

Втория вселенски събор го свиква Теодосий I през 381 г. в Константинопол, за да осъди Македоний, който оспорва единосъщието на третата ипостас – Св. Дух – с първата – Бог Отец. Съборът привежда Символа в окончателен вид, добавяйки членовете за Духа Свети.

Третият вселенски събор е Ефеският през 431 г., свикан от Теодосий II срещу учението на Несторий, че Дева Мария не е Богородица, а Христородица (или Човекородица). Докато арианството поставя под съмнение божествената същност на Христос, то несторианството поставя под съмнение Неговата човешка същност.

Четвъртият вселенски събор, Халкидонският, е свикан от император Маркиан през 451 г., защото монофизитските ереси са още живи. Съборът ги осъжда и приема изключително важния христологичен догмат, чийто смисъл накратко е този, че Иисус Христос е една ипостас с две природи и две воли – божествена и човешка. Тоест (и това е трудно да се разбере в нашия триизмерен свят, в този свят то изглежда толкова абсурдно, че просто няма как човек да си го измисли сам) Иисус Христос е 100% човек и 100% Бог. „Неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно“. Съчетаването на Божията природа с човешката точно по-този начин е единствената възможност човекът да бъде спасен. Всичко друго прави спасението и обожението невъзможни. Затова ересите са толкова страшни и затова съборите са толкова важни.

Петият вселенски събор е може би най-политическият от всички. Известен е като „Съборът на трите глави“, като първоначално се имат предвид три текста от едикт на Юстиниан I, но после започват да се подразбират тримата осъдени на него – Теодор Мопсуестийски, Теодорит Кирски и Ива Едески. По това време империята е отровена от ереста на монофизитството (признава една единствена божествена природа, погълнала и заместила изцяло природата на човека Иисус), а Юстиниан иска една империя с една религия – проекция на Царството Божие на земята. Между другото, поне за мен, Юстиниан е дал най-добрата политическа формула досега – симфонията на светската и църковната власт, теократичната диархия, – благодарение на която (и на Велизарий) държавата му се е разпростряла от Персия до Гибралтар.

Следващият, Шести вселенски събор се провежда в славната година на създаването на българската държава – 681 г. – отново в Константинопол. Свикан е от император Константин IV Погонат (Брадатия), дето толкова много се радваме, че избягал от Онгъла. Този път ереста, от която идва заплахата, е монотелитската. Монотелитите по своеобразен начин легализират ереста на монофизитите, но като не могат след толкова събори и осъждания вече да кажат, че Христос има само една природа, привидно се съгласяват, че природите са две, но изповядват само една единствена божествена воля и едно действие. Можем да наречем монотелитството също „политическа ерес“, защото в не малка степен е плод и от усилията на император Ираклий (кръстник на кан Кубрат, поради което Кубрат също е монотелит) да умиротвори все още беснеещите монофизити в името на спокойствието и реда в държавата.

Последният, Седми събор, признат от всички за вселенски, се свиква от императрица Ирина през 787 г. в Никея, сакаш за да възтържествува православието там, където се роди Символът на вярата четири века и половина по-рано. Този път врагът е една от най-страшните ереси ­– иконоборството. Опирайки се на Стария завет и Декалогоса (десетте Божи заповеди), то учи, че почитането на иконите е идолослужение и като такова нарушава трета и четвърта заповед (Изх. 20:2-17). Има си и някои основания, защото сред най-простия народ иконите наистина се почитат сами по себе си, а не се почита онова, което изобразяват. Но спорът е по-дълбок. Тук се сблъскват две култури и две концепции – античната, която изобразява всичко и то по най-изящен начин, боготворейки красотата, и източната, която не изобразява нищо. Поставя се въпроса дали Бог изобщо е изобразим. Но нима, въплъщавайки се от Богородица, Бог не изобрази сам Себе Си? Иконите посредничат при отправянето на молитвата и без тях тя рискува да остане празна и да се блъска като птичка в тавана на стаята, неспособна да отлети към небесата.

Това са съборите, признати за вселенски. Всички ереси принципно могат да бъдат проследени до една – гностицизма. Гностиците са горди интелектуалци, които не се мислят за нещо много по-малко от Бог (та нали са Негов образ!). Те не признават, че интелигентността им и културата, която са имали възможност да придобият, са Божи дарове, а не някаква тяхна заслуга. Убедени са, че за да разберат Бога и да се доближат до Него, им е достатъчно само едно – техният всепобеждаващ разум. Само логика без вяра, само мозък без сърце. Не ви ли прилича всичко това на първогреха на първоангела Сатанаил, падналата Денница? Всъщност грехът е един – гордостта. Всичко останало произтича от него. Своеволието е отхвърляне на Божията воля, която би трябвало да е идентична с нашата свободна воля. А който търси нещо различно от истината, той търси лъжа.

Този бърз преглед на ересите и на съборите показва едно – че през цялото време планът на злото е един – да се изопачи вярата, да се деформира начинът, по който разбираме Боговъплъщението, за да престане то да бъде за нас инструмент за спасение и обожение. И трябва да признаем, че планът върви добре. Съборите са много повече от тези седем. Ересите също са много повече. Те се различават от сектите и другите лъжеучения по това, че привидно признават Евангелието, но го интерпретират съзнателно погрешно, славят Бога иначе. А единственият начин да бъде славен Той (тоест да бъде разбирано делото Му в този свят) е начинът, който сам Той е посочил. И правилното славене (разбиране) на Бог по този случай се нарича православие, ортодоксия.

Ето така е редно да мислим за християнството – както са го определили вселенските събори, – а не колко манджи да сложим на софрата, та да се навие св. Андрей да изгони дългите нощи. Другия път смятам, ако е рекъл Господ, да се занимаем с историята на Българската църква – петата по достойнство патриаршия след Вселенската, Йерусалимската, Александрийската и Антиохийската. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.