Какво извади Париж от ръкава?

Толкова чаканото предложение за изход от спора между Скопие и София се опитва да хване последния влак

В дванайсет без пет не се правят такива предложения. През всичките шест месеца от януари насам, през които Франция бе ротационен председател на ЕС, очакването за проект на Париж за преодоляване на кризата в отношенията между София и Скопие витаеше във въздуха. Но колкото и голямо и важно да бе очакването, такива проекти не се връчват в последния момент. 

Както стана в петък вечер, когато настроенията за предстоящия уикенд вече бяха завладели държавната администрация. Стар номер на бюрократите от всички времена и меридиани - когато искаш нещо да не получи гласност, или да скриеш неговото съдържание от обществото, или да амортизираш евентуални критики и недоволство, извади го на бял свят в петък вечер. Кой през почивните дни ще се взира в документи, закони или разпоредби - за това си има работна седмица, започваща от понеделник. 

На всичко отгоре, когато от Външно министерство били изпратили текста на документите, предложени от Франция, в Народното събрание е нямало кой да ги приеме. Нали Министерският съвет прие решение по настояване на премиера Кирил Петков, че всичко, свързано със Северна Македония, директно да отива в парламента и по-специално в Комисията по външната политика. Нали ви казах, петък вечер, кой ще чака да „входира“ каквото и да било, пък било то свързано със Северна Македония. Трусът от смяната на Никола Минчев като председател на парламента, последвалият протест, или митинг, или както искате го наречете, също са изиграли своята роля.

Самият Петков не почувства срам да признае, че не е чел нищо от това, което е трансферирано от Брюксел. Как така, това не намирисва ли на аматьорщина в поведението на българския министър-председател? Да, сега му се пече яйце на задника, търсейки да осигури онези фамозни 121 гласа против вота на недоверие, който, както се знае, ще се гласува в сряда. Пък и цялото му поведение е на човек, който иска да свали от себе си отговорността за решението, което би трябвало да се вземе по отношение на очакването Северна Македония и Албания да започнат преговорния процес за членство в ЕС.

Да си призная, през цялото това време на недостиг на легитимност на сегашното правителство, си мислех да подхвърля публично на Петков да вземе да звънне в Скопие на колегата си Димитър Ковачевски. И да го попита как управляващата партия СДСМ осигури мнозинство в Събранието в Скопие за подкрепа на Преспанския договор с Гърция. Това гласуване има митичен характер, толкова типично бе за цялата политическа класа и система в държавата. Да, залогът бе голям, но цената бе крайно висока - смяната на името на суверенната и независима Република Македония, която България първа призна под същото това име. И до днес новото название Република Северна Македония е голямата рана в сърцето на хората край Вардар, която най-вероятно ще кърви с десетилетия. Но тогава премиерът Зоран Заев, който бе поставен в сходна ситуация като тази на Кирил Петков сега, не се посвени да използва и да изцеди целия кадрови ресурс, само и само да получи необходимите две трети, или 80 депутатски гласа. 

Не му беше трудно. В цялата история на съседната нова държава, в цялата й парламентарна практика да се „купи“ депутат или да „се вземе назаем“ от някоя друга политическа партия, е нещо съвсем редовно и нормално. За да гарантира успеха на Преспанския договор, Заев дори изкара от следствения арест няколко човека, които бяха разследвани за участието в кървавите събития в Парламента на 27 април 2017 г. Тогава, помните, и самият Заев, все още лидер на опозиционния СДСМ, пострада, а телевизионните камери разпространиха по света неговата бинтована глава. Същите седем-осем човека, които не достигаха на управляващата коалиция начело със Заев, противно на всякакви правни норми и процедури бяха извадени от следствието, бяха пуснати уж под домашен арест, но в деня на гласуването бяха в парламента. А самият премиер се кълнеше, че е свършено с практиката съдебната власт и правосъдието да бъдат използвани за политически цели, както беше очевидно и ежедневно при Никола Груевски. Договорът от Преспа мина, промените в Конституцията бяха направени и държавата вече се нарича Северна Македония. Но пък влезе в НАТО. 

Върховенство на закона ли, правова държава ли - я, стига! Кой ли не от гостите, които посещаваха Скопие през последните месеци и година-две, все твърдеше, че Северна Македония е изпълнила всичко, което е нужно, за да стартира преговори за членство в ЕС. Зад мантрата „за идентичност не се преговаря“ се криеше твърдото нежелание на хората от всички правителства и политически структури да направят дори най-малка стъпка, за да дадат знак, че са готови на компромис в името на членството в ЕС. Нищо, ама съвсем нищо. И сега, когато предложението на Франция, така, както го видяхме в медиите, ще изисква от Скопие План за действие по реализация на исканията на София от пакета „4+ 1“ под мониторинга на Брюксел, ще означава, че на това политическо бездействие трябва да бъде сложен край. И доколкото схващам, тъкмо това дразни политическия елит в Скопие, който по стара практика се опитва да хитрува. Не били получили в правителството текста, нямало да дадат своята оценка преди всички 26 държави членки на ЕС, извън Франция, да си кажат думата, пък тогава. Да, пакетът към София и Скопие е на Брюксел, но понеже е в рамките на „проклятието „френско председателство“, ще бъде приписано на Еманюел Макрон.

А че стопанинът на Елисейския дворец има нужда от признание според мен говори и фактът, че в предложението са фиксирани две междуправителствени конференции. Едната би трябвало да бъде на 24 юни, в рамките на срещата на Съвета на ЕС и диалога ЕС - Западни Балкани, но тя се предвижда да бъде повече церемониална. С нея преговорният процес на Северна Македония за членство няма да започне, но ще бъде направено политическо заклинание, че позицията на България няма да е повече пречка. Тоест, ветото, колкото и да не харесвам тази дума, ще падне. 

А втората, същинска междуправителствена конференция за старт на преговорите на Северна Македония ще бъде тогава, когато в Скопие направят конституционни промени за включването на българите в основния закон като държавотворен елемент заедно с останалите общности. Кога ще стане това, срок не е фиксиран, чака се резултат.

Иначе като гледам реакциите на политическите сили у нас към предложението на френското председателство, те никак, ама никак не се различават от отношението изобщо към спора със Скопие и начина на неговото разрешаване. Който настоява да „пуснем“ Северна Македония без допълнителни условия вижда в проекта възможност, която едва ли друг път щяла да се появи. Тези, които стоят твърдо зад общата българска позиция, че Скопие трябва да изпълни условията от пакета „4+1“, са на мнение, че предложението не струва. Във всеки случай, нека да го подложим на сериозен експертен и политически анализ, пък после да взимаме позиция. 

Тук резки движения не са нужни. Колкото и да ни притиска времето.