Как британците потопиха любимия кораб на Хитлер преди 80 години

На 27 май 1941 г. гордостта на немския флот – корабът „Бисмарк“, е потопен

На 27 май 1941 г. отряд от британски военни кораби потопиха линейния кораб „Бисмарк“ - гордостта и най-боеспособната единица на немския флот. Опасявайки се от допълнителни загуби, Адолф Хитлер заповядва да се ограничат операциите на големите кораби. Нацистите бяха принудени да се съсредоточат върху борбата с подводници.

На 16 март 1935 г. Германия отказва да се съобразява с разпоредбите на Версайския договор, който позволяваше на страната да има флот само от няколко малки кораба и категорично забраняваше подводниците. И така отпаднаха всички ограничения за изграждането на големи военни кораби.

Нацистите решиха да се включат в надпреварата между Франция и Италия, които щяха да направят огромни бойни кораби от нов тип. Това стана предмет на разгорещени спорове за тяхното потенциално водоизместване и въоръжение. Политическата ситуация в Европа благоприятстваше за изграждането на новите линейни кораби на Германия. Така, на 18 юни 1935 г. немците сключват споразумение с Великобритания, което им позволява да създадат флот с общо водоизместване в размер на 35% от този на британците.

Бойните кораби от типа на „Бисмарк“ са построени в немските корабостроителници през 1939 г. в нарушение на ограничението на водоизместването от Вашингтонското споразумение (не повече от 50 000 тона), имаха необичайно мощна броня и бяха истинската гордост на немския флот (Kriegsmarine). Нацистите успяват да създадат само два такива супер кораба: всъщност „Бисмарк“, кръстен на първия канцлер на Германската империя Ото фон Бисмарк, и „Тирпиц“, наречен на адмирал Алфред фон Тирпиц, основателят на съвременния немски флот.

Това бяха най-мощните бойни кораби и най-големите военни кораби, построени някога в Германия. Те значително надминаваха подобните кораби на разположение на флотовете на съюзническите страни по отношение на оръжията.

Типът кораби на "Бисмарк" се считат за наследник на "джобни бойни линейни кораби" и беше предназначен главно за провеждането на рейдерски операции срещу търговските кораби.

Парните турбини на "Бисмарк" бяха с мощност от 170 000 к.с. и позволяваха да се достигнат скорости до 40 възела. Корабът беше оборудван с осем 381-милиметрови оръдия, разположени в бронирани кули. Общата маса на бронята, с която беше облечен бойния кораб, беше 16 000 тона. При проектирането на "Бисмарк", поразителен в техническото си съвършенство, са използвани най-новите разработки в световното корабостроене.

Когато "Бисмарк" е пуснат на вода, присъстваха Адолф Хитлер и внучката на Бисмарк. „Кариерата“ на гигантския боен кораб обаче изобщо не беше дълга. На 21 май 1941 г. линейният кораб под флага на адмирал Гюнтер Лютиен, придружен от тежкия крайцер „Принц Ойген“, напуска Гдиня. Според плана на главното командване на немския флот, корабите е трябвало да нанасят удари по британските морски търговски кораби в Атлантическия океан и да отклоняват вниманието от активната подготовка за немската атака срещу СССР.

''Бисмарк'' и ''Принц Ойген'' обаче бяха забелязани от шведския крайцер ''Готланд'', който докладва за хода на немската ескадра към Стокхолм.

Сред шведските моряци имаше симпатизанти на британците. Те изпратиха криптирано съобщение до Лондон и съобщиха за хода на напредъка на двата тежки немски кораба и групата за ескорт. На същия ден разузнавателните самолети по заповед на главнокомандващия британския флот започват да търсят ''Бисмарк'' и ''Принц Ойген''. Скоро и двата кораба бяха забелязани и заснети в норвежкото пристанище Бюрген.

„Междувременно в Атлантика имаше общо 11 британски търговски кораби. Страхувайки се за тяхната съдба, Адмиралтейството мобилизира всички налични сили, за да унищожи ''Бисмарк'' и ''Принц Ойген''. За прихващането на немската ескадра излязоха два еднотипни линейни кораби от същия боен тип „Крал Джордж V“ и „Принцът на Уелс“, както и гордостта на британските военноморски сили - крайцерът „Худ“, се казва в книгата на Лев Лайнер „Преследването на Енигма“.

На 22 май 1941 г. ''Бисмарк'' и ''Принц Ойген'' под прикритието на ниската облачност напускат Бюрген и се насочват към Датския проток, където вечерта на 23 май са открити от британските крайцери ''Норфолк'' и ''Съфолк''. ''Худ'', на който беше вицеадмирал Ланселот Холанд, и ''Принцът на Уелс'' получиха заповед да се присъединят към тях за съвместна атака.

В нощта на 23 срещу 24 май вицеадмирал Холанд информира капитаните на корабите за плана на операцията: ''Худ'' и ''Принцът на Уелс'' трябваше да атакуват ''Бисмарк'', а ''Съфолк'' и ''Норфолк'' трябваше да открият огън по ''Принц Ойген''. Морската битка започна около 6 часа сутринта. Немските кораби заеха по-изгодната позиция. В ситуацията, в която британските кораби не можеха да използват кърмовите си оръдия с основния калибър, немците умело се възползваха от тактическата грешка на противника и хвърлят цялата си огнева мощ върху ''Худ''. 

След втория залп върху него избухва силен пожар, а по-късно гръмва и експлозия. Вицеадмирал Холанд не се опита да напусне потъващия кораб, оставайки на мостика до края. Заедно с вицеадмирала загива целият му щаб. Само трима моряци успяха да се спасят.

„Шокът в Лондон от такава загуба беше невероятно голям, но желанието за отмъщение беше още по-силно“, казва британският историк Антъни Бийвър. „Над 100 британски военни кораба, включително бойните кораби „Крал Джордж V“ и „Родни“, и самолетоносачът „Арк Роял“ взеха участие в лова на ''Бисмарк''.

Катастрофата деморализира британците за известно време. Междувременно ''Бисмарк'' и ''Принц Ойген'' откриха огън по ''Принцът на Уелс'', в който попаднаха 8 снаряда за кратко време. Спасявайки линейния кораб от гибел, неговият командир решава да го изтегли от битката. Немските кораби също претърпяха щети: при ''Бисмарк'' е повреден носовия резервоар за гориво и започва да тече мазута. ''Норфолк'' и ''Съфолк'' тръгнаха да преследват вражеските кораби.

Вечерта на 24 май ''Бисмарк'' неочаквано се обръща и тръгва да ги пресрещне.

Британците се оттеглиха и загубиха от поглед линейния кораб. В същото време ''Принц Ойген'' успява да избяга в югозападна посока. Британските крайбрежни радиостанции успяха да намерят ''Бисмарк'', но допуснаха груба грешка при определянето на неговото местоположение. В резултат на това британската ескадра, изпратена да прихване ''Бисмарк'', се понесе в обратна посока с пълна скорост.

По-късно гигантският кораб е открит в района на френския Брест. Ловът започна отначало. На 25 май 1941 г. командването на Кралския флот разпорежда използването на торпедни бомбардировачи. В 10:30 ч. на 26 май летящата лодка ''Каталина'' забелязва ''Бисмарк''. През целия ден британската палубна авиация, следи позицията на немския линеен боен кораб и неговата скорост. Около 20:00 часа на 26 май беше извършена първата атака срещу ''Бисмарк'', която обаче не даде желания резултат.

Едва при втората атака едно от изстреляните торпеда удря задната част на немския кораб. Последвалата експлозия заклини руля и повреди витлата на ''Бисмарк'', в резултат на което той беше принуден да промени своя курс и да тръгна с ниска скорост. По погрешка британската авиация атакува и собствения си крайцер ''Шефилд'', но поради проблеми с взривателите на торпедата не го удариха.

Опитвайки се да избегне торпедата, ''Бисмарк'', след като загуби контрола, се приближи до ''Шефилд'' в обсега на стрелба и започна да стреля по него, но без попадения. Немското командване почти нямаше никаква възможност да помогне на своя боен кораб. Самолетите на Луфтвафе не можеха да летят през нощта.

Преследването на ''Бисмарк'' продължи. Отрядът от британски кораби настигна целта си на 27 май 1941 г. около 9 часа сутринта. В този момент противниците бяха почти пред сблъсък. ''Норфолк'' беше първият, който беше близо до ''Бисмарк'' и започна ожесточен бой. Един час след началото цялата артилерия от основния калибър на ''Бисмарк'' беше деактивирана и само противоминните оръдия продължиха да стрелят още 10 минути. Британските линейни кораби започнаха да се разпръскват, за да не си пречат. В този момент адмирал Лютиен изпрати последната си радиограма: „Корабът не е в състояние да маневрира. Ще се сражаваме до последния снаряд. Да живее фюрерът".

Обвит в дим и пламъци, ''Бисмарк'' продължава да се движи по зададения курс. Британските линейни кораби стреляха по него като по тренировъчна цел. Скоро дойде заповедта да се довърши ''Бисмарк'' с торпеда. Но дори и след торпедната атака корабът не потъна.

В 10:36 ''Бисмарк'' се преобръща и потъва под вода едва след като оцелелите немски моряци отварят кингстоуните. Това се случва на 450 мили от Брест. В последната битка на линейния кораб загинаха над 2000 члена от екипажа и извънщатния персонал. 115 души оцеляха и бяха отведени от британските кораби.

След загубата на ''Бисмарк'' Хитлер започва да ограничава морските операции на големи надводни кораби, страхувайки се от по-нататъшни загуби и Германия се фокусира върху подводната война.

Следващата цел за британците беше ''Тирпиц'' и неговият лов продължава повече от 2,5 години. Съюзниците успяват няколко пъти да настигнат суперлинкора и дори да му нанесат значителни щети, но ''Тирпиц'' беше ремонтиран и всеки път се връщаше в експлоатация.

Немците ценяха своя кораб и го  използваха с повишено внимание и по изключение рядко. Но британските военни самолети потопиха гигантския боен кораб край бреговете на Норвегия на 12 ноември 1944 г. Съветската подводница K-21 също участва в битката с ''Тирпиц''. Унищожението на гигантския боен кораб освободи ръцете на съюзническия флот в Северния Атлантик и в Северния ледовит океан.

През 1988 г. започва търсенето на останките на ''Бисмарк'' и една година по-късно те бяха открити на дълбочина 4790 м на склона на загаснал подводен вулкан.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)