Как за кратко Катар стана приказно богат

Днес емирството плува в пари. Как го постигна?

Трети са в света по запаси на газ

Фонтани, паркове и градини, навред прислужници: имението на бившия министър на енергетиката на Катар Абдула ал Атия е впечатляващо. Той приема екип на германската медия АРД в своя "маджлис" - така се нарича мястото за срещи на мъжете, което в емирството е същинска институция. Приемната на бившия президент на ОПЕК Ал Атия е огромна, от тавана висят пищни кристални полилеи, а покрай стените са наредени позлатени тапицирани столове.

От 1992 до 2011 Ал Атия, който днес е на 70 години, е министър на енергетиката и индустрията - и като такъв е много влиятелен. И до днес той е смятан за сив кардинал.

От днешна гледна точка е трудно да си представим, че Катар не е съумявал да пласира своите ресурси. Но Ал Атия си спомня едни съвсем различни времена - неговите предци са гладували. Защото до средата на миналия век риболовът на перли е бил почти единственият източник на доходи.

"Ако се върнем с машината на времето в 50-те години на миналия век, ще видим, че по онова време Катар беше беден като просяк. Нямаше пътища и училища, нито болници и електричество", разказва политикът. "Когато бяхме бедни, никой не ни помагаше, дори арабските ни съседи. Никой не ни познаваше. Едва когато открихме петрола, всички изведнъж ни опознаха."

Петрол и най-вече газ - най-голямото известно находище на природен газ в света се намира в Персийския залив между Катар и Иран. Катар е трети в света по запаси на газ и днес е богата държава.

Милиардите, които генерира експортът на газ, се инвестират в образование, здравеопазване и инфраструктура. Той се гордее най-вече с това, че малкото емирство е постигнало толкова много: "Когато една държава има стотици милиони жители, тя е бавна като слон. Ние може да сме малки, но сме по-бързи от сърна. Сега имаме едно от най-големите пристанища в Близкия изток, най-хубавото летище в света и най-добрата авиокомпания. Може да сме малки, но сме най-добрите."

Това описание на Катар в момента изобщо не отговаря на международното възприятие. Ал Атия е наясно с това, но се надява, че отношението ще се подобри, след като топката на Световното първенство започне да се търкаля.

(Със съкращения)