Труд
Автор:
Труд онлайн
С нарастването на напрежението между Индия и Пакистан заради смъртоносната атака срещу туристи в Кашмир миналата седмица вниманието се насочва към това дали е възможно да възникне военен конфликт между съседните държави, които разполагат с ядрени оръжия, пише Bloomberg.
Въпреки че официални лица не очакват южноазиатските страни да започнат по-мащабна офанзива, отчасти заради трудния планински терен на Кашмир, правителството на индийския министър-председател Нарендра Моди е подложено на натиск да предприеме ответни действия. Миналия вторник въоръжени лица убиха десетки цивилни в контролираната от Индия част на Кашмир - най-кървавото нападение в региона от години.
Ограниченият конфликт между страните остава възможен. Връзките се влошиха бързо след нападението, като Индия нарече инцидента терористичен акт и държи Пакистан отговорен за кръвопролитието. Исламабад отрича да е играл такава роля и се заканва да отвърне на всеки огън от индийската страна на границата. САЩ също се намесиха, опитвайки се да действат като посредник между страните, които претендират за Кашмир и водят войни за региона.
По данни на Международния институт за стратегически изследвания Индия разполага с много по-голяма армия в случай на ескалация на конфликта, като във въоръжените ѝ сили служат 1 475 000 души, което е над два пъти повече от броя на военнослужещите в Пакистан. Освен това Индия отделя много повече средства за военните си нужди - около 86 млрд. долара през миналата година. Това я нарежда сред петте най-големи производители на военни запаси в световен мащаб, като бюджетът ѝ е осем пъти по-голям от този на Пакистан.
Въпреки това труднодостъпната територия на Кашмир ограничава военните възможности и на двете страни. Индия вече използва голяма част от въоръжените си сили за защита на дългата северна граница с Китай, който също е влизал в сблъсъци с Ню Делхи заради спорни територии в Хималаите. Пакистан пък е съсредоточен повече върху границата си с Афганистан, където военни лица прекосяват границата с цел нападения.
Увеличаването на ресурсите за безпилотни самолети и наблюдение е приоритет и за двете държави. Тази седмица пакистанската армия заяви, че нейните сили са свалили индийски шпионски дрон по спорната граница.
Друг недостатък за Индия е, че трябва да удържа Китай и Пакистан, които понякога работят заедно, казва Харш Пант, вицепрезидент на Фондация „Обзървър рисърч“, мозъчен тръст в Ню Делхи.
„Индийската армия е по-голяма, но тя има стратегически предизвикателства, свързани с необходимостта да защитава две граници“, каза той.
Ядрени оръжия
Залогът за конфронтация между Индия и Пакистан е голям. Според оценка на Асоциацията за контрол на въоръженията всяка от страните разполага с около 170 ядрени бойни глави. За Пакистан арсеналът се разглежда като начин да разубеди Индия - много по-голяма икономика - да предприеме военни действия.
Докато двете страни все още произвеждат ядрен материал, те се надпреварват и в усъвършенстването на системите за пренасяне на бойни глави, които включват ракети за удари с по-голям обсег дълбоко в територията на противника.
Индия поддържа политика на „ отказ от пръв удар“ с ядрени оръжия и няма обявена годност да използва тактически ядрени оръжия, които са с ниска мощност и са предназначени за използване на бойното поле. Пакистан обаче е разработил тактическо ядрено оръжие - балистичната ракета Nasr (Hatf-9) - с обсег на действие от около 70 км (43 мили). Той също така си запазва правото на пръв удар.
И двете държави се стремят да създадат инфраструктура, която да може да изстрелва ядрена бойна глава по суша, море или въздух. Индия има предимство по отношение на обхвата. Нейната базираната на сушата и мобилна по пътищата ракета Agni-V има приблизителен обсег между 5000 и 8000 км. Ракетата Shaheen 3 на Пакистан, която е в процес на разработка, има потенциален обсег от около 2750 километра или достатъчно, за да засегне цяла Индия в зависимост от мястото на изстрелването ѝ в Пакистан.
Страните са двама от най-големите купувачи на оръжия от чужбина, като се снабдяват с голяма част от оборудването си от Русия и Китай.
През последните години Индия се обърна към производителите на оръжия в САЩ, Франция и на други места, превръщайки се в най-големия вносител на оръжия в света, според данни на Sipri, което е съкращение от Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Според него зависимостта на Индия от Русия е намаляла от 76% от вноса на оръжия през 2009-2013 г. до 36% през 2019-2023 г., тъй като Ню Делхи се стреми да модернизира системите си с оръжия от водещи отбранителни фирми в САЩ и Европа.
Пакистан се опитва да не изостава и купува по-голямата част от оръжията си от Китай. Вносът от Китай съставлява 82% от запасите на Пакистан в периода 2019-2023 г. в сравнение с 51% в периода 2009-2012 г., заяви Sipri.
„Регионалната диспропорция на силите, подчертана от разрастващата се военна машина на Индия, принуди Пакистан да проучи стратегии за смекчаване на конвенционалното военно господство на своя противник“, пише изследователят Сардар Джаханзаиб Галиб в документ от декември за Института за стратегически изследвания в Исламабад.
