Учат ни да „превалутираме“

Враговете на прогреса плашат хората с тази дума

Финансовата операция изисква първо да си наясно с коефициента на интелигентност, който носиш в главата си

Нова дума влезе в езиковото пространство. „Превалутирането“ е обръщане на лева в евро. Чакаме го трепетно да ни оправи забатачената икономика. Враговете на прогреса обаче плашат хората с тази финансова операция.

Всъщност няма нищо страшно, ние имаме опит с „превалутирането“ още от Възраждането. Тогава парите носят султански имена. Махмудията е дело на Махмуд II, който умира през 1839 г. Иде наследникът Абдул Меджид I и пуска меджидията. Налага се „превалутиране“ по пазарищата на империята. Нашите търговци са най-сръчни.

За мерило служи наполеонът с лика на френския император Наполеон III. Стабилен като доларът и еврото. Руската рубла е хилава, такава остава до днес.

Домашните бюджети за 1879 и 1880 г. са гласувани във френски франкове. На 4 юни същата година е приет „Закон за правото на резание монети в Княжеството“. С него левът става национална парична единица. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.

„В замяна на тая банкнота Българската народна банка плаща предявителю двадесет лева злато“, обещава ценната хартийка. Отдолу стоят подписите на управителя и касиера. Управител на БНБ е Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, завършил финансови и политически науки в Манчестър, той е бащата на българския лев.

Още докато се разплащаме с франкове, депутатите бързат да си оправят заплатите. Учредителното събрание в Търново гласува: „Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.“

В условията на домашната валута дневните са „превалутирани“ на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Това е значителна сума, като се има предвид, че по онова време царува евтиния. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство, сто лева е голяма заплата.

„Превалутирането“ продължи с пълна сила през социализма. Тогава официалният обменен курс беше 1,17 лева за 1 долар. Но само на книга, около легендарната "Магура" тарифата беше далеч по висока в полза на американските пари. Там „превалутирахме“, за да си купим от Кореком дънки или някаква друга западна глезотия.

Тези цени трябва да бъдат превалутирани.

При сегашното „превалутиране“ БНБ не се подхлъзва по лъжовната „Магура“. Стъпила е на здравия опит от Възраждането. По време на игото много популярни са така наречените „Възрожденски диалози“. Познавателен жанр върху въпроси и отговори. „Що е махмудия, Иванчо?“, пита даскалът. „Пара за една ока боза“, правилно отговаря Иванчо. Даскалът му дава „вулина“ – документ, на който с червени букви пише: „Награда за прилежанието“.

Сега на сайта на БНБ също има „Въпроси и отговори“. Те свидетелстват, че „превалутирането“ на лева в евро далеч не е фасулска работа, както си въобразява българинът. „Земи ножа и режи на две!“, съветва непросветеният нашенец.

Финансовата операция изисква първо да си наясно с коефициента на интелигентност, който носиш в главата си. При стандартния хомо сапиенс той е между 85 и 115 пункта. С това IQ няма да се справиш.
Шанс имат ония с диапазон до 125 пункта, който маркира по-висока интелигентност. До 135 пункта е високата, оттам нагоре започва скалата на гениите. Айнщайн например с неговите 160 пункта може да „превалутира“ и на сън.

Да видим обаче как са конструирани въпросите и отговорите на специалистите от БНБ.

„На какъв принцип ще бъде превалутирането от левове в евро?“, започва финансовият диалог и дава отговор: „Превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“

„Какво правило ще се спазва при закръгляване?“, е следващата питанка. „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен.

• когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.“

„Така например, ако един хляб в момента струва 1.70 лв., то цената в евро, след прилагане на правилото за закръгляване при настоящия обменен курс на лева към еврото, ще е под едно евро или 87 евроцента.“

По-нататък вече трябва да си водим записки:

„Изключение от правилото относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в това правило.“

„Какви примери може да дадете за изключения от правилото за закръгляване?“, иска подробности недоверчивият българин. БНБ-специалистът е подготвен да не го хванат в невежество:

„Възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване се преизчисляват от лева в евро съгласно общото правило за превалутиране. За да не бъдат ощетявани гражданите, ако при закръглението третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Това правило се прилага и спрямо възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които са определени в левове, но не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.“

„Колко ти е IQ-то, Стефче?“, попита жена си един приятел.