Как и къде най-богатите в САЩ укриват данъци

6% от най-заможните домакинства изобщо не отчитат пред данъчната служба своите доходи, които много „ловко избягват с офшорни, трансгранични предприятия и други средства“

Наред с другите открития, с които „пандемията“ обогати нашето разбиране за света, най-неочакваното е, че дори богатите икономики започнаха да се борят с вируса на дълга. За преодоляването на последствията от „пандемията“ правителството и Федералният резерв на САЩ отпуснаха $8 трилиона.

Половин трилион отиде само за плащането на принудителните отпуски, престоя в болница в случай на инфекция, тестовете за вируса и обезщетенията за безработица. Имаше и данъчни ваканции за малкия бизнес за $350 млрд. а $25 млрд. отидоха за подкрепата на авиокомпаниите. В същото време, в продължение на две години, държавният дълг на САЩ се е увеличил от $21,974 на $28,295 трлн.

Обединена Европа отпусна €390 млрд. безвъзмездни средства и €360 млрд. кредити за „пандемията“. Откъде Брюксел взе парите? От капиталовия пазар. Заеми при условие за погасяване на дълга след 2028 г. Дори и не питаме, какво ще се случи със световната икономика в случай, че се появи друга инфекция? Защо фармацевтичните компании, които получиха милиарди долари като печалба от „пандемията“, тази година отново няма да внесат нито цент в хазната? Защо правителството може да осигури обществения мир само като влезе в дълг?

Всичко това накара данъчната служба на САЩ (Internal Revenue Service - IRS) да разгледа въпроса за данъчната ефективност.

Данъчната система в САЩ се смята за една от най-добрите в света. По природа е англосаксонска и разчита на прибирането на преките данъци и функционира още и във Великобритания, Австралия и Канада.

Главната разлика е, че данъците се взимат само от доходите на физическите лица, но не и от юридическите лица и те пълнят американския бюджет в размер на 80%. Минималният данък върху доходите в САЩ е 10% при годишен доход над $19 050. Максимумът е 37%, ако доходът е над $600 000 годишно. Би било логично да се предположи, че богатите пълнят американския бюджет със своите 37% от доходите си, но цифрите разказват съвсем различна история.

Най-богатите домакинства в САЩ (в страната те са само 1%) укриват над 21% от данъците върху своите доходи, изчисляват анализаторите на IRS. И те не са заплашени нито от наказателни глоби, нито затвор заплашва някой от тях, защото те използват тактики, които им позволяват да правят абсолютно невероятни неща.

Христоматиен пример е Amazon, който преди 2 години не плати нито един цент федерален данък върху доходите, въпреки че печалбите му стигнаха до $11,2 млрд. и почти се удвоиха. Защо? Защото от подоходния данък се приспада минус 1%, който отива за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за инвестиции в недвижими имоти, конструкции и оборудване и за допълнително възнаграждение на служителите към основната заплата. Amazon, Apple, Microsoft и фармацевтичните корпорации плащат на своите ръководители със собствените си акции и това се третира от IRS като бизнес разходи, макар че те не са такива. Друг пример е Бил Гейтс, който върти около $50 млрд. в своята благотворителна фондация и дарява 5% всяка година, за да избегне плащането на 21% данък.

Разследването на IRS също установи, че 6% от най-заможните домакинства изобщо не отчитат пред данъчната служба своите доходи, които много „ловко избягват с офшорни, трансгранични предприятия и други средства“. Това позволява на най-богатите американци да укриват 36% от плащанията на федерален данък върху дохода (това е средно $175 млрд. годишно). И заключението е че: „Значителното укриване на данъка върху доходите от самия връх изисква административен ресурс за тяхното откриване и сдържане“.

Любопитното е, че IRS с еднаква регулярност проверяват за порядъчност както бедните, така и на най-богатите американци, без да се фиксират върху повечето от случаите на укриване на данъци чрез офшорните сметки и трансграничните предприятия (обединяващи производството и продажбата).

Това, че ситуацията, като следствие от коронавируса, стана ожесточена, се доказва от спешността, с която законопроектът беше внесен в Конгреса на САЩ, и дава на IRS правомощието по-внимателно да „наблюдава и преследва укриването на данъци от най-богатите американци“. И ако законът бъде приет, тогава IRS ще получи допълнителните $100 млрд. в продължение на 10 години, за развитие и подобряване на технологиите за проверка и да разработи по-строги изисквания при отчитането на приходите. Очакваният ефект за десетгодишен период е в хазната да влязат $1,2 трилиона.

Както отбелязва The Economist, „години наред правителствата мрънкаха, кипяха и бушуваха, докато мултинационалните компании изваждаха своите печалби извън контрола на данъчните и ги насочваха към данъчните убежища“. В същото време Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) смята, че това е пряк грабеж на държавите, като им причинява щети в порядъка от $100 до $240 млрд. годишно и това е до 10% от световните корпоративни приходи от данъка върху печалбите. Спадът в събирането на данъци поради „пандемията“ накара правителствата да „върнат тези пари обратно“. Не само президентът на САЩ горещо говори за увеличаването на корпоративния данък, включително и върху чуждестранните доходи.

Джо Байдън и администрацията му трябва да се справят със ставките на данъците върху чуждестранния доход.

На предстоящата през юни среща на G7 в Лондон този проблем ще бъде обсъден от финансовите министри. Ясно е, че надеждите разходите за „пандемията“ да се платят за сметка на богатите са прекалено оптимистични, тъй като не е лесно да се променят принципите на корпоративното данъчно облагане, което се е развило в продължение на един век. И основният проблем е, че, конкурирайки се за инвестиции и за доходите от тях, самите правителства привличат този капитал с ниските си корпоративни данъчни ставки.
Сравнете: през 1985 г. средната глобална корпоративна данъчна ставка е била 49%, а през 2018 г. тя вече е 24%. Днес тя е 12,5% в Ирландия, 5% в Сингапур и 0% в Бермудските острови.

И това не само позволява на корпорациите да крият доходите си от данъчните власти. Една четвърт от печалбите на транснационалните корпорации (ТНК) сега са в инвестиционните центрове. При това те имат с 5% по-малко техни служители. В същото време компаниите майки могат лесно да разпределят печалбите между своите клонове в данъчните убежища, да им предоставят интелектуална собственост, която след това да прехвърлят по лиценз (те не я продават, за да не плащат данък) на другите клонове на местата с високи данъци. Не би трябвало да е изненадващо, че през последните 10 години делът на чуждестранните печалби на американските ТНК, регистрирани в данъчните убежища, се е увеличил от 30 на 60%.

Имайки предвид всичко това, е трудно да си представим, че идеята на администрацията на Джо Байдън да приеме „глобална“ минимална ставка на данъка върху чуждестранния доход от 21%, с които да облага печалбите на чуждестранните компании във всяка юрисдикция, ще породи вълнение в световен мащаб. Въпреки че солидарното споразумение за облагане с данък върху дохода на мястото на неговото получаване от ТНК вече е прието днес от 4 дузини държави - от Франция до Индия. Вярно е, че това визира само американските компании Amazon, Google и Facebook, но не и френската Orange S.A или индийската Oren Hydrocarbons.

А дали предложението на МВФ, който призова всички държави да се съгласят с предложеното въвеждане на „глобалното“ правило за корпорациите да плащат данъците си там, където правят своя бизнес, ще помогне да се надене юздата над богатите наплащащи.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)