Самоопределението – фундамент на мира

След вземането на властта в Киев от крайно десните сили, етническият мир в границите на днешната украинска държава е взривен

Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, а застават категорично на страната на жертвите в този конфликт

Който е запознат с американската история, включително и с външната политика на САЩ, е наясно, че позицията на президента Тръмп за прекратяване на войната в Украйна с предложените условия към двете воюващи страни не е нито емоционална, нито пристрастна, а още по-малко резултат на случайно хрумване.  Тя е в духа на традиционно отстояваните външно политически принципи при разрешаването на териториални спорове по време или след приключване на военните действия. Според тях трябва да се държи сметка най-вече за етническата принадлежност на населението на територията, обект на претенции от едната или другата страна. С други думи принципът на самоопределението на населението трябва да бъде решаващ при разглеждането на всякакви териториални въпроси.

За първи път в международните отношения тези принципи са застъпени от американския президент Удроу Уилсън (1913-1921) в декларацията му от 8 януари 1918 година (това са известните 14 точки). Срещу грубото пренебрегване на тези принципи на Парижката мирна конференция през 1919 година САЩ остро реагират, а нейните решения оценяват като несправедливи и грабителски. Тези решения всъщност залагат мините, които взривиха Втората световна война.

Варварският подход на победителите в ПСВ, т.е. най-произволно прекрояване на границите, откъсване на части от народи с хилядолетна история, подменяне на едно робство с друго, причиняват дълбоки травми, неизличими страдания и безброй невинни жертви.

Очевидно тези реалности на международната сцена са добре известни на президента Тръмп и екипа му. Затова доста категорична е позиция им за войната в Украйна, при разговорите за мир да се държи сметка за етническия състав на населението на двете страни. Това е първото и незаобиколимо условие за постигането не въобще на мир, а на траен мир.

А каква е всъщност накратко историята на руското население, намиращо се в границите на Украйна: Израснала като една от поредните европейски Велики сили, Русия започва войни за спиране на завоевателската експанзия на Османската империя и изтласкването й от завладените територии, населени с руснаци или други етноси. Едни от най-мащабните и продължителни войни са водени по времето на управлението на Екатерина II през втората половина на 18-ти век – 1768-1774 година и 1787-1791 година. След трите катастрофални поражения на бойното поле и пълното унищожаване на турския флот край нос Калиакра край Варна, Турция признава п-ов Крим и земите на Новорусия (днешна Южна Украйна) за неразделна част от руската държава. През 1787 година се случва и едно впечатляващо историческо събитие. Екатерина II изпраща покани до всички европейски посланици, полския крал и австрийския император да посетят земите на Новорусия и Крим и лично се убедят, че Русия твърдо е стъпила на Черно море.

За съжаление паметникът на тази велика владетелка, освободила значителна част от територията на съвременна Украйна от османлиите, бе взривен от днешните украински управляващи. Поразяващ акт на вандализъм!

До 1954 година полуостров Крим е неразделна част от руската държава. През 1954 година ръководителят на СССР, украинецът Никита Хрусчов лично разпорежда Крим да бъде предаден и мине под управлението на Киев като част от УССР. Тази териториална промяна е мотивирана с липса на вода (Крим е беден на водни източници) и възможността проблемът да бъде по-лесно разрешен в границите на Украйна, която единствено има сухопътна връзка с полуострова.

Въпреки че от 1954 година до 2014 година, т.е. цели 60 години е в границите на УССР и независимата украинска държава, етническото съотношение на населението се запазва: 80% руснаци, 10% украинци и 10% мюсюлмани.

Четирите области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска винаги са били неразделна част от руската държава и са населени преди всичко с руско население. При формирането на СССР през 1922 година тези области са присъединени към УССР. Според тогавашното съветско ръководство начело с Й. В. Сталин към антисъветски настроената Украйна със селското си население трябва да бъдат четирите руски индустриални района със сериозен работнически състав, за да се поддържа съветската власт в републиката. Макар и откъснати повече от столетие от родината си, въпросните области напълно запазват руската си етническа принадлежност.

След вземането на властта в Киев от крайно десните сили, с помощта разбира се на милиардите на Сорос, твърдата линия на Украйна за член на НАТО, организация в този момент, овладяна от Дълбоката държава, чиято приоритетна задача е унищожаването на Русия и заграбването на ресурсите й и последвалата руска военна инвазия в Украйна, етническият мир в границите на днешната украинска държава е взривен. Запазването на един многомилионен етнос в една враждебна среда крие огромни рискове от постоянно поддържани, от заинтересовани външни сили, военни сблъсъци и кръвопролития.  С отчитането на този взривоопасен факт и твърдо поддържайки принципа на националното самоопределение като ключ за разрешаване на един остър етнически сблъсък, Тръмп и екипът му вземат не страната на Путин и на Русия, както и не позиция срещу Украйна, а застават категорично на страната на жертвите в този конфликт – руското и украинско население.

Впечатляващата поне досега твърда позиция на Зеленски и някои от европейските му поддръжници за запазване на териториалната цялост на Украйна е мотивирана единствено от очевидното намерение да продължи войната. А тя се оказа неизчерпаем източник на крупни корупционни схеми, разигравани повече от три години. Вероятността от постигането на мир в Украйна, въпреки всички пречки и обструкции, е по-голяма от всякога. Безспорен принос за очертаващия се миролюбив акт има американският президент Доналд Тръмп. След първия тежък удар, който той нанесе на Дълбоката държава с блестящия си изборен успех за президент, прекратяването на войната в Украйна, която е и реална заплаха за световния мир, ще бъде втори акт от епохална значимост.

Международната общност стана свидетел на една безпрецедентна инициатива. За първи път на световната сцена излиза държавник от ранга на Тръмп, който изразява еретична за военнолюбците позиция, според която не войните, а пътят към благоденствието на народите е мирът и широкото всестранно и взаимноизгодно сътрудничество.

Това е позиция на един непоколебимо убеден миролюбец.