Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Повече българи се връщат, отколкото напускат страната
Всеки четвърти е над 65 години
На път сме да се превърнем в нация от пенсионери, показват данните от НСИ. В края на миналата година хората над 65 години в страната са 1,544 млн., или 24% от населението на България, обявиха от НСИ. През следващите години ситуацията ще се влошава, защото младите на възраст 20-29 години са много по-малко от хората на 60-69 години.
Децата също са по-малко от хората над 65 години. Децата до 15 години са само 901,8 хил., или 14% от населението. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на миналата гадина. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата - 47,6 години.
По области делът на хората над 65 години е най-голям във Видин (31,4%), Габрово (30,5%) и Смолян (30%), а е най-малък в областите София (столица) - 19,2%, Варна - 21,6%, и Сливен - 22,5%. Общо за страната коефициентът на възрастова зависимост в България е 61,3%, като той показва какъв е броят на хората на възраст под 15 години и над 65 години на 100 души от населението на възраст между 15 и 65 години. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51,2%, а най-лоша е ситуацията в област Видин - 74,9%.
Населението на България не само застарява, но и намалява. В края на миналата година населението на страната е 6 437 360 души, обявиха от Националния статистически институт. За година населението е намаляло с 8121 души. На 1000 мъже се падат по 1080 жени. Но броят на мъжете преобладава във възрастовите групи до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и делът на жените от общото население на страната.
Намалението на населението щеше да е значително по-голямо, ако не бяха имигрантите, които влизат в страната. Броят и възрастовата структура на населението се определят от ражданията и умиранията, от емигрантите, които напускат страната и от идващите имигранти. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на България се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2024 г. в резултат на ражданията и умиранията населението е намаляло с 47 308 души. Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от населението (коефициента на естествения прираст), е минус 7,3‰. През миналата година всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малък отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2‰), Сливен (-2,8‰) и Благоевград (-5,1‰).
Благодарение на имигрантите намалението на населението на страната не е по-голямо. Положително е, че през миналата година броят на хората, които са напуснали страната, е по-малък от българите, които са се върнали от чужбина. Освен това и хора от други държави са дошли в България.
През миналата година малко над 13 хил. човека са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55,1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 7,7%, тези на възраст 15-64 години са 82,7%, а над 65 години са 9,6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16,9%), Обединеното кралство (13,9%) и Франция (8,9%).
Хората, които са дошли от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През миналата година 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях 51,5% (26 878 човека) са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% (18 214 човека) имат българско гражданство, а 13,6% (7097 човека) са граждани на държави от ЕС. Сред дошлите да живеят в страната 16% са във възрастовата група 0-14 години, 72,9% са на възраст 15-64 години, а над 65 години са 11,1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).
Нараства възрастта за сключване на брак
Развод по “взаимно съгласие”
Броят на браковете намалява, затова голяма част от децата са родени от родители, които живеят заедно, но нямат граждански брак.
През миналата година са сключени 20 643 брака, което е с 1157 по-малко спрямо предходната година, обявиха от НСИ. Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33,8 и 30,9 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0,4 години за мъжете и 0,5 за жените.
За 83,8% от жените и 83,6% от мъжете сключеният граждански брак през миналата година е бил първи. Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) и Разград - по 3,9‰, а най-малко бракове има в област Видин - 2,4‰.
Броят на разводите през миналата година е 8650, или с 438 по-малко от регистрираните през предходната година. Най-голям е делът на браковете, прекратени по “взаимно съгласие” (67%), следват причините “несходство в характерите” (20,2%) и “фактическа раздяла” (11,8%). Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,2 години.
Увеличават пенсионните вноски
Деница Сачева, депутат от ГЕРБ-СДС
Към момента няма планове да бъде увеличавана пенсионната възраст, но трябва да се вземе под внимание факта, че все повече хора в пенсионна възраст искат да работят. Има и хора в системата на ранното пенсиониране, които продължават да работят. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Деница Сачева пред журналисти по повод предложението да бъде изработена пътна карта за пенсионната система.
“Има тенденции, свързани със застаряване на населението и с това, че всяка година все повече хора излизат в пенсия и все по-малко влизат на пазара на труда. До 5-6 години на пазара на труда ще влизат около 50 хил. души, а в пенсионна възраст ще излизат 100-110 хил. души”, каза Сачева. По думите ѝ хората искат да получават по-големи пенсии.
“Това, което се предлага е да се възложи на Министерство на труда и социалната политика, на Министерство на финансите, на КФН и на НОИ да изработят пътна карта за срок от 6 месеца, която да бъде представена в парламента и да бъде приета. Има подготвени анализи от Икономическия и социален съвет, от Министерство на труда и социалната политика, както и проучване, така че има достатъчно база, за да се вземат важни решения за пенсионната система и как ще се увеличава осигурителната вноска в средносрочен план”, каза Сачева.
Майките все по-често са под 18 години
Имаме изключително висока смъртност
Родените през миналата година деца в страната са с 6,6% по-малко спрямо предходната година.
През миналата година в страната са родени 53 428 деца, което е намаление с 3769, или с 6,6% спрямо предходната година. Родените бебета на 1000 души от населението сa 8,3‰. На 1000 родени момчета се падат 952 момичета.
По отделни области най-висока е раждаемостта в Сливен - 12,5‰ (брой бебета на 1000 души от населението), и Ямбол - 10‰, а най-ниска е в областите Смолян - 5,2‰, и Перник - 6,1‰.
Броят на ражданията до голяма степен зависи от броя на жените на възраст от 15 до 49 години. Към края на миналата година броят на жените в тази възрастова група е 1,257 млн., като спрямо предходната година намалява с близо 12 хил. Броят на бебетата, родени от майки под 18 години се увеличава до 2817, при 2753 за предходната 2023 г.
Родените деца от жени на възраст над 40 години намаляват от 2641 през 2023 г. на 2528 през 2024 г. През 2024 г. средният брой родени деца от една жена е 1,72, което показва, че тенденцията е за намаляване на населението в страната.
Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27,6 години. По области средната възраст при раждане на първо дете варира от 22,1 години за Сливен до 30,9 години за област София (столица).
Броят на починалите през миналата година хора в страната е малко над 100 хил., което е близо два пъти повече от родените бебета. Броят на починалите на 1000 души от населението е 15,6‰, като се нареждаме на първите места по смъртност сред държавите от ЕС.
Смъртността сред мъжете е по-висока в сравнение със смъртността сред жените. През 2024 г. на 1000 жени умират 1064 мъже.
