Когато гласовете струват повече от законите

Държавата продължава да е безсилна срещу маргинализираните прослойки

Проблемът с гетата не се решава, той се управлява и насочва в зависимост определена изгода и определени нужди

След като на 15 април, след години забавяне, бяха съборени незаконни постройки, обитавани от цигани в квартал “Захарна фабрика”, последваха протести на същите, подклаждани от ромски пастори и лидери, свързани с определени партии и политици. И макар че общината осигури настаняване за обитателите, самонастанилите се отказаха, настоявайки за общински жилища, въпреки че такива не им се полагат.

Защо не им се полагат? Защото, за да е налице такава възможност, настанилият се следва да е поддържал земята/имота в добро състояние, да е извършил подобрения, да е бил добър съсед, да е плащал данъци за имота и други. Все неща, които не са били направени от въпросните. Даже напротив - около незаконно вдигнатите бараки постоянно беше пълно с боклуци, близката река беше буквално задръстена от отпадъци, а околното пространство приличаше на сметище. А колко добри съседи са били въпросните, с дни можеха да разказват потърпевшите от съседните блокове, години наред подложени на долнопробни маанета, звучащи 24/7, побоища, изнасилвания кражби, дори и убийства.

Българският хелзинкски комитет (БХК) побърза да сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург и първоначално съдът разпореди на българските власти да предложат възможност за настаняване на всички, обитавали разрушените постройки в „Захарна фабрика“, тоест - вече споменатите общински жилища, вместо предложеното настаняване в кризисни центрове, което явно не се хареса на нарушителите.

Последваха и редица протести, незаконно блокиране на кръстовища от шепа хора, жалвания, вопли, яхване на случая от заинтересовани лица от определени партии. Организаторите на тези „спонтанни протести“ бяха близки до ПП, в частност - до Кирил Петков, като всичко беше дирижирано от негово подставено лице, цигански пастор.

Стигна се и до увеличаване на бройката на живелите там - от проверката на районната администрация, бяха установени 62 лица, от които 27 са с адрес ул. „Суходол: 3, а останалите 35 са с други адреси в столицата и страната, но изведнъж над 200 души започнаха да се жалват, че са засегнати от бутането на незаконните постройки. Че става дума за хора, които са дошли от други населени места, беше ясно на всеки, включително и на защитниците им. Това обаче не попречи на придошлите да заплашват, че ако незабавно не получат ключове за общински жилища, ще продължат да блокират кръстовища и да тормозят всички останали.

Но не след дълго, през юли, ЕСПЧ официално отмени привременните мерки, наложени по жалбата за премахнатите незаконни постройки, като прекрати и приоритетното разглеждане на случая, приемайки, че Столична община е предприела „навременни, ефективни и хуманни действия за защита на засегнатите“.

Ситуацията се успокои за кратко, но миналата седмица се появи ново 20 - както с въпросните, така и с техни събратя. Столична община щяла да строи мобилни жилища за всички тях - за тези от „Захарна фабрика“, и за други - от „Модерно предградие“, чиито незаконни постройки са изградени върху държавен терен, отдавна предвиден за разширяване с трети коловоз на линията София-Драгоман.

Оказа се, че за мобилните жилища вече са осигурени вече пари от Банката за развитие на Съвета на Европа, по-конкретно - безвъзмездна финансова помощ в размер на 545 000 евро за „проучване и техническа подготовка, както и за закупуване и доставка на мобилни жилища за временно настаняване на уязвими семейства“. И именно кметът на район „Връбница“ - Румен Костадинов, е предложил в района да бъде изграден обект за временно настаняване, по-точно - поземлен имот на бул. „Ломско шосе“.

Но научавайки за плановенете на Столична община, законно обитаващите квартала хора излязоха на протести, което накара Костадинов да излъже, че нямало да позволи изграждането на мобилни жилища в неговия район и че едва в последния момент е разбрал за това, въпреки че в началото на септември тази идея е задействана именно от него, а не от СО (която впоследствие е приела предложението му), което е довело и до кореспонденцията с БРСЕ.

Но Столичният общински съвет (СОС) не прие доклада за реализиране на въпросния проект, който включваше освен спешни, и дългосрочни жилищни решения за лица от кварталите „Модерно предградие“ и „Захарна фабрика“. Важно е да се спомене, че в доклада е посочено, в процеса са установени контакти и преговори с различни неправителствени организации, което отново навежда на мисълта, че различни НПО-та, които имат интерес от ситуацията, са пряко намесени. Става и ясно, че фондация „Роми за демокрация“ дори е била граждански посредник и с водеща роля за координация на дейностите на местно ниво.

Поне за момента този проект е стопиран, но след премахването на незаконните постройки, сюжетът е ясен - протести на обитателите им, подклаждане на напрежението от заинтересовани организации и партии, вопли по медиите, жалби до ЕСПЧ. И отново стигаме до неразрешения от повече от 30 години проблем с циганите.

Маргинализирана общност, свикнала да живее от социални помощи, детски надбавки и работа „на черно“, неконтролируема, неподлежаща на санкции и оставена да вегетира върху гърба на редовния данъкоплатец. С помощта, разбира се, на хиляди, буквално хиляди създадени НПО-та, които съществуват почти изцяло за усвояване на европейски средства, без никакъв реален ефект и полза от тях. Прилагането - от същите организации - на двойни стандарти, когато се касае за въпросната етническа общност - само права, но не и задължения.

И не на последно място - влязлата сама в ролята на безсилна държава, която остави стотици незаконни постройки в европейската столица София да стоят с години. За да не бъде обвинена в дискриминация, за да не загубят партиите ромския вот, за да не срещнат съпротивата на богатите неправителствени организации, спонсорирани и от всевластни чуждестранни защитници на маргинализирани етноси.

Проблемът не се решава, той се управлява и насочва в зависимост от определена изгода и определени нужди. Всички знаем, че е за сметка на всички нас, особено за сметка на несретниците, имали нещастието да закупят и платят от джоба си, с честно изкарани пари, жилища до подобни гета. И да бъдат обречени да съжителстват с неконтролируеми обитатели - шумни, агресивни, опасни.

Полицията е с вързани ръце - всеки опит да си свърши задълженията бива брандиран като дискриминация, срещу всеки опит да отговори адекватно на беззаконието, скачат политици, т. нар. общественици, организации, фондации. И за това вече и не пристига на подобни сигнали, така или иначе е с вързани ръце.

Проблем, оставен през десетилетията да се задълбочава, продължава да не намира разрешение. А то, разрешението, няма как да е в строежа на още постройки за незаконните обитатели, нито в още помощи, нито в още европейски средства. То е в задължителното прилагане на законите спрямо тях, в предприемане на необходимите санкции, в категоричната обществена нетърпимост спрямо беззаконието.